Рокаджията Бойко Ковачев ексклузивно пред Топ Преса: Съчинявам повере песни, отколкото мога да реализирам
-
- април 4, 2016
Бойко Ковачев е китарист и вокалист, участвал в групи като БТР, БГ Рок, Файърбол и др. Освен това е и композитор, текстописец и аранжор. Роден е в гр. Бобов дол, завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”през 1992 година.
Какво ще кажеш за твоята музика?
– В стилово отношение групите, в които съм участвал досега, винаги са изпълнявали мелодичен и твърд рок. Музика, в която има мелодия и музика, в която има твърдост и сила. Стилове има доста, но мисля, че не е задължително един музикант да се разпростира във всичко, което съществува, за да изрази себе си.
А ръководиш ли се от принципа музиката да се харесва на публиката, или правиш това, което на тебе ти харесва?
– Има групи, които са казвали, че правят само това, което на тях самите им харесва. В моя случай не всичко, което съм имал да кажа, съм го направил. Не твърдя, че свиря само това, което на мене ми харесва, защото съм правил и много кавъри на песни, които не ми харесват, но публиката ги иска. Всъщност, ролята на музиканта е да възпитава в известен смисъл вкусовете на феновете, но това би могло да се случи на музиканти, зад които стоят сериозни компании и пари и от тях се иска да реализират своите проекти. А даже и там няма мечтаната самостоятелност. У нас като цяло музикантите трябва сами да се оправят в живота. А така не можеш да се реализираш пълноценно.
Как започна да се занимаваш с музика?
– Тя никога не е била нещо далечно за мене. Още от най-ранно детство се интересувах от нея, слушах песни и пеех. В първи клас се научих да свиря на акордеон съвсем сам, а в четвърти- на китара. От седми клас започнах да изучавам по-системно този инструмент в школата по китара в Дупница, а в девети клас вече имах група- „Роктон”, с която имах първите си участия пред публика и то на хубави сцени- в Спортната зала- Дупница, в кино „Марек”, в Младежкия дом. Говоря за осемдесетте години, които за мене бяха едни чудесни времена, в които имаше и романтика, мечти и надежди за добро бъдеще. Средношколските ми участия приключиха, когато влязох за две години в казармата и това поотложи първоначалният устрем да постигна нещо в музиката. Две от най-хубавите си години дадох за България и се гордея с това. След 1988 година като студент продължих да участвам в рок групи от София „БТР”и „БГ Рок”…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
