Д-р Панчо Панайотов: Трябва движение, а не стабилната система на блатото

Д-р Панчо Панайотов беше кмет на Дупница два мандата – първият е от 1991 г., издигнат от СДС, вторият е непълен – от 1995 до 1997 г. През януари 1997 г., когато са протестите срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов, той вдига барикада край града. Кметът и гражданите с блокадата на гарата и жп релсите се превърнаха в един от символите на недоволството и на решителността за промяна. В мразовития януари ги последваха и други градове.

Д-р Панайотов става депутат през 1997 г. в парламента, излъчил правителството на Иван Костов. По средата на мандата напуска Народното събрание и СДС „по морални причини“, както обяснява. Оттогава се връща към лекарската професия, сега работи в Спешна помощ.

Не е скъсал с политиката – миналата година става инициатор за учредяване на Дясна народна партия. „Ние не приемаме да бъдем жертва, но и не приемаме да бъдем съучастници на дълбоко некомпетентни и корумпирани управления.“

Реагира на събития от деня във „Фейсбук“, понякога свръх критично. Там може да се види и предупреждението: „Тази страница е мое лично, свободно пространство и ботуши не търпя и две секунди“. Неотдавна написа: „От тези 30 години демократичните сили са управлявали не пълни 5 години. Останалите 25 години управляват паракомунистически организации. Това е отговорът на въпроса защо сме толкова бедни и мизерни…“.

„Дневник“ покани д-р Панайотов да участва в рубриката „30 години след 1989“. Неговата първа реакция беше: Не ми се приказва за миналото. Все пак прие да отговори на част от въпросите.

Кои са най-важните промени през последните 30 години?

– Промените са много. Огромната част от тях са лоши, много лоши за обществото. Има няколко добри, но те не са резултат на наша заслуга, не са наше постижение, а са компромис на Европа.

Защо? Защо 30 години формална демокрация, а няма с какво да се гордеем? Защото: много бедни, много болни, затънали в корупция, мизерно, объркано общество.

Добрата политика е мисия, добрите политици са мисионери. В България, с малки изключения, вече 30 години управляват друга порода хора. Много крадливи, неуки. Хорица, които нямат мисия (извън егоизма си), хора, на които не им пука за управляваните, а и на всичко отгоре с непреодолим комунистически манталитет.

Да, но народът си ги избира… Да, но половината от народа не гласува. От другата половина, огромна част гласува неполитически. Гласуват срещу заплащане, за постове и служби, гласуват за обществени, криминални поръчки, гласуват под корпоративен натиск. А този вид, неполитическо гласуване е смъртоносно за демокрацията.

Как оценявате сегашното управление?

– Управляващите са с паракомунистически манталитет, много крадливи, безцеремонно крадливи и неуки.

А мнението ви за десницата, за СДС, за „Демократична България“…?

– Ментета, пишман демократи.

Откъде ще дойдат новите лидери на демократичните сили?

– Да. Това е най-важното. Това, което определя лидерът, е неговата ДНК. Той е роден с нея. Това, от което има нужда демокрацията, е точно това – истински лидери.

Кое е по-важно от стабилността на държавата?

– Важното, сакралното не е държавата. Животът на хората, тяхното спокойствие, тяхната радост, щастие – това е важното. А иначе мантрата за стабилност е родена в глави пълни с паяжини. Стабилността показва само състоянието на една система, а нашата е бедност, корупция. Следователно, не стабилност трябва да си пожелаваме, а бързо движение нагоре, към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода, съчетана с ред, а не стабилната система на блатото

Вестник Топ Преса