Веселин Стаменов: Журналистиката в България е болна, и то в напреднал стадий, бъдещето е в обединяването
-
- март 24, 2016
Шефът на НАП е най-големият собственик на медии в България – това е мнението на журналиста…
Едно интервю на Ерол ЕМИЛОВ
Веселин Стаменов е роден на 11 юни 1981 г. в град Гоце Делчев. Журналист и издател по призвание. Медиен мениджър на медийна група „Топ преса“. Автор на редица книги, сред които „Раждането на Тигровата акула”, „Убий Путин”, „Безследно изчезналите деца на България”, „Кървава власт“ и други. Потърсихме неговия коментар относно процесите, които се случват в медийния пазар на Югозападна България за последните години, а той отговори любезно на нашите въпроси.
– Г-н Стаменов, в последно време се появиха доста медии, които претендират за рейтинг и влиятелност, каквито всъщност не притежават. Каква е причината?
– Първо благодаря за поканата за това интервю и решението да коментираме медийните теми. Предполагам, че имаш предвид медиите в Югозападна България, защото претендираме за актуалност тук, нямаме толкова голям поглед в цялата страна. Определено мога да кажа, че съм неприятно изненадан от тази прогресия, от това мутиране на медийното пространство в Югозападна България. Няма да скрия моето крайно негативно мнение в тази посока. Защо? Защото явно някой е чул, че да имаш собствена медия е един авторитет. Това е страхотен начин за налагане на влияние, за изкарване на пари и е решил да се активизира, да покаже, че може нещо и всъщност замърсява пазара. На това нещо не може да се отговаря с игнориране или с клишираната реплика „Не трябва да се пада на нивото“. Напротив, трябва да се говори, защото както казват ловците „трябва да се отстреля вредния дивеч“. Това е дивечът, който пречи на качествената популация на животните в гората. Това са разни хиени, чакали и т.н. По същия начин в нашия бизнес се нароиха много хиени и чакали, които се опитват да оцеляват, да тровят медийния пазар с лъжи и откровени манипулации. Медии и сайтове, които не могат да определят думата SEO оптимизация или каквато и да е оптимизация или друг термин от интернет. Претендират, че са някои, че съществуват, а всъщност жалката им медия генерира трафик по-малко от една лична фейсбук страница. Другото, което е обидно – думата „читател“ не се употребява от нито една регионална медия. Най-важните хора читателите липсват. Думата не се употребява. Срещал ли си я в „Струма“, във „Вяра“ и в другите вестници? През медиите си, собствениците демонстрират личното си его, отношението си с колеги. Състезават се с някого, имат някакви виртуални врагове и обиждат читателите си, защото 90% от съдържанието на тези медии е общинско, т.е. общинските пиари са реалните хора, които определят политиката на тези медии. Срамно е когато сутрин си пиеш кафето и да видиш в 90 сайта едно и също. Без нито един анализ, без нито един коментар, без нито едно перо от т. нар. наука журналистика. Това за мен е обидно като потребител. Защото аз за разлика от другите колеги сутрин правя своя медиен дайджест, разглеждайки регионалните медии и правейки анализ. Анализирам 1-2 дни в седмицата, защото всичко останало е 90% общинска и политически пиар новини и около 10% е обработени криминални теми от ежедневния бюлетин на МВР. Това не е медия, това не е бизнес. Ако трябва да дам съвет или обяснение ще направя аналогия с предаването „Кошмари в кухнята“. Защото трябва някой да каже, че царят е гол, че проблемът на бизнеса понякога е самият бизнес – има условия, но има некадърно изпълнение, което замърсява и моя, и твоя и всеки един пазар. Като издатели не само ние, от Топ преса, ами и Струма и Вяра купуват от 300 до 1 тон хартия всяка седмица, инвестират сериозни пари в хора и ресурси докато се появи една самотна женица, която няма какво да прави в нощите си и решава да прави медия, замърсява пазара. Няма лошо, но когато се докаже, когато покаже възможности и каже „Виж, мене ме четат 30 000 човека на ден“ тогава можем да кажем, че е медия. В Югозападна България съществува много вреден дивеч, който метафорично казано трябва да бъде отстрелян.
– Тази т. нар. „популация“ на медиите в Югозапада повече свобода на словото ли дава или точно обратното?
– Словосъчетанието „свобода на словото“ е много силно в България като цяло. Самият факт, че общият брой заведени жалби и сигнали срещу „Топ Преса“ примерно е над 300. Дори да искаш да използваш свободата на словото, ти ставаш обект на всякакъв вид атаки, целящи да ти запушат устата. Атаките могат да са под всякакъв вид – от институционална до персонална, ако щеш. Хубаво е да има медии, но нека да определим това понятие. Появяват се лични страници на хора, претендиращи, че са журналисти. Това не е медия. Това са личните дерзания на един ентусиаст, който не работи, не инвестира, а само гледа да усвоява. Там свободата на словото е мъртва. Няма мнения, позиции, коментари, няма свобода на словото.
– Тоест свободата на словото е мъртвородена?
– Ами да. Т. е., не е мъртво родена, тя просто не съществува. Нещо, което не съществува, няма как да е нито мъртвородено, нито да е умряло. Има медии, които по някакъв начин се опитваме да го възраждаме, да се опитваме да създадем дебат, да създадем атмосфера по дадена тема, за да може тя да се развива, да придобие по-широки размери. Без значение каква – било то политическа или обществена кауза. Как може да има слово в една медия, която е мъртва и в която няма автори, а копирайтъри? Копирайтърът взема информацията от имейла си, изпратена от платения клиент – местни институции и политически партии. Те получават рекламно място и това се разпространява в 90% от местните медии. Словото съществува до толкова, доколкото го е написал пиарът или специалистът „Връзки с обществеността“, който е изпратил тази новина. Словото е там, където се раждат новини, а не четем такива.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ВЪВ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ИНТЕРВЮТО ПРОДЪЛЖАВА – МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА МЕСТНИТЕ МЕДИИ ИЗЛИЗАТ НА БЯЛ СВЯТ!
Be the first to leave a review.
