Веселин Стаменов: Журналистиката в България е болна, и то в напреднал стадий, бъдещето е в обединяването

Шефът на НАП е най-големият собственик на медии в България – това е мнението на журналиста…Едно интервю на Ерол ЕМИЛОВ

Веселин Ста­менов е роден на 11 юни 1981 г. в град Гоце Делчев. Журналист и из­дател по призвание. Меди­ен мениджър на медийна група „Топ преса“. Автор на редица книги, сред които „Раждането на Тигровата акула”, „Убий Путин”, „Без­следно изчезналите деца на България”, „Кървава власт“ и други. Потър­сихме неговия комен­тар относно процесите, които се случват в ме­дийния пазар на Юго­западна България за последните години, а той отговори любезно на нашите въпроси.

– Г-н Стаменов, в послед­но време се появиха доста медии, които претендират за рейтинг и влиятелност, каквито всъщност не прите­жават. Каква е причината?

– Първо благодаря за пока­ната за това интервю и реше­нието да коментираме ме­дийните теми. Предполагам, че имаш предвид медиите в Югозападна България, защо­то претендираме за актуал­ност тук, нямаме толкова го­лям поглед в цялата страна. Определено мога да кажа, че съм неприятно изненадан от тази прогресия, от това му­тиране на медийното прос­транство в Югозападна Бъл­гария. Няма да скрия моето крайно негативно мнение в тази посока. Защо? Защото явно някой е чул, че да имаш собствена медия е един ав­торитет. Това е страхотен начин за налагане на влия­ние, за изкарване на пари и е решил да се активизира, да покаже, че може нещо и всъщност замърсява паза­ра. На това нещо не може да се отговаря с игнориране или с клишираната реплика „Не трябва да се пада на ни­вото“. Напротив, трябва да се говори, защото както каз­ват ловците „трябва да се от­стреля вредния дивеч“. Това е дивечът, който пречи на качествената популация на животните в гората. Това са разни хиени, чакали и т.н. По същия начин в нашия бизнес се нароиха много хиени и чакали, които се опитват да оцеляват, да тровят медий­ния пазар с лъжи и откро­вени манипулации. Медии и сайтове, които не могат да определят думата SEO опти­мизация или каквато и да е оптимизация или друг тер­мин от интернет. Претенди­рат, че са някои, че същест­вуват, а всъщност жалката им медия генерира трафик по-малко от една лична фейсбук страница. Другото, което е обидно – думата „читател“ не се употребява от нито една ре­гионална медия. Най-важните хора читателите липс­ват. Думата не се употребява. Сре­щал ли си я в „Стру­ма“, във „Вяра“ и в другите вестници? През медиите си, собстве­ниците де­монстрират личното си его, отно­шението си с колеги. Състезават се с някого, имат някак­ви виртуал­ни врагове и обиждат чи­тателите си, защото 90% от съдър­жанието на тези медии е общинско, т.е. общин­ските пиари са реалните хора, които определят политиката на тези ме­дии. Срам­но е когато сутрин си пиеш кафето и да видиш в 90 сай­та едно и също. Без нито един анализ, без нито един ко­ментар, без нито едно перо от т. нар. наука жур­налисти­ка. Това за мен е обидно като по­требител. Защото аз за разли­ка от другите колеги сутрин правя своя медиен дай­джест, разглеждайки реги­оналните медии и правейки анализ. Анализирам 1-2 дни в седмицата, защото всичко останало е 90% общинска и политически пиар новини и около 10% е обработени криминални теми от еже­дневния бюлетин на МВР. Това не е медия, това не е бизнес. Ако трябва да дам съвет или обяснение ще на­правя аналогия с предаване­то „Кошмари в кухнята“. За­щото трябва някой да каже, че царят е гол, че проблемът на бизнеса понякога е са­мият бизнес – има условия, но има некадърно изпълне­ние, което замърсява и моя, и твоя и всеки един пазар. Като издатели не само ние, от Топ преса, ами и Струма и Вяра купуват от 300 до 1 тон хартия всяка седмица, инвестират сериозни пари в хора и ресурси докато се появи една самотна женица, която няма какво да прави в нощите си и решава да прави медия, замърсява па­зара. Няма лошо, но когато се докаже, когато покаже възможности и каже „Виж, мене ме четат 30 000 чове­ка на ден“ тогава можем да кажем, че е медия. В Югоза­падна България съществува много вреден дивеч, който метафорично казано трябва да бъде отстрелян.

– Тази т. нар. „популация“ на медиите в Югозапада по­вече свобода на словото ли дава или точно обратното?

– Словосъчетанието „сво­бода на словото“ е много силно в България като цяло. Самият факт, че общият брой заведени жалби и сигнали срещу „Топ Преса“ пример­но е над 300. Дори да искаш да използваш свободата на словото, ти ставаш обект на всякакъв вид атаки, целящи да ти запушат устата. Атаки­те могат да са под всякакъв вид – от институционална до персонална, ако щеш. Ху­баво е да има медии, но нека да определим това понятие. Появяват се лични страни­ци на хора, претендиращи, че са журналисти. Това не е медия. Това са личните дерзания на един ентусиаст, който не работи, не инвести­ра, а само гледа да усвоява. Там свободата на словото е мъртва. Няма мнения, пози­ции, коментари, няма свобо­да на словото.

– Тоест свободата на сло­вото е мъртвородена?

– Ами да. Т. е., не е мъртво родена, тя просто не същест­вува. Нещо, което не същест­вува, няма как да е нито мъртвородено, нито да е ум­ряло. Има медии, които по някакъв начин се опитваме да го възраждаме, да се оп­итваме да създадем дебат, да създадем атмосфера по дадена тема, за да може тя да се развива, да при­добие по-широ­ки размери. Без значение каква – било то поли­тическа или об­ществена кауза. Как може да има слово в една медия, която е мъртва и в коя­то няма автори, а копирайтъри? Копирайтърът взема информа­цията от имейла си, изпратена от платения клиент – местни институции и по­литически партии. Те получават реклам­но място и това се разпрос­транява в 90% от местни­те медии. Словото съществу­ва до тол­кова, до­колкото го е написал пиарът или спе­циалистът „Връзки с общест­веността“, който е изпратил тази новина. Словото е там, където се раждат новини, а не четем такива.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ВЪВ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ИНТЕРВЮТО ПРОДЪЛЖАВА – МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА МЕСТНИТЕ МЕДИИ ИЗЛИЗАТ НА БЯЛ СВЯТ!