10 март в българската история

През 1870 г. в канцеларията на Великия везир е изготвен султанският ферман за възстановяване на самостоятелната българска църква. Днес е Ден на Холокоста в България. През 1943 година на 10 март започва депортирането на 7144 евреи от Вардарска Македония. През 1946 г. Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел е осъден Трайко Попов от село Ращак, Скопско, а на различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки, Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова. През 1947 г. с постановление на Министерския съвет започва да се провежда парична реформа (обмяна) в България. През 1961 г. на 10 март е поставено началото на Първия международен музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе (1961 г.).
На 10 март е роден Христо Матов – един от теоретиците на национално-освободителното движение на българите в Македония, автор на плана за Илинденското въстание, доброволец в Балканската война. На тази дата умира българският археолог от чешки произход Карел Шкорпил, един от основателите на Варненския археологически музей.

2009
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Фам Куок Бао, извънреден и пълномощен посланик на Социалистическа република Виетнам в Република България.

2006 г.
Полша ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство.

2002 г.
Приключва XIII национална конференция на СДС за председател е избрана Надежда Михайлова. Новият лидер получава подкрепата на 2374 делегата от общо 3571 гласували. Тя събира повече от 1000 гласа преднина в сравнение с другата кандидатка за поста – Екатерина Михайлова, която заема тази длъжност в месеците след оттеглянето на Иван Костов. За главен секретар на СДС, по предложение на Надежда Михайлова, е избран Иван Г. Иванов. Бившият министър-председател Иван Костов нарушава мълчанието си и защитава позициите си. Конференцията приема нов устав.

1989 г.
Провежда се Четвъртият конгрес на Съюза на преводачите в България. Председателят Леда Милева (на снимката) обосновава необходимостта от промени – за самостоятелност, гласност и повишаване статуса на преводачите. В изказванията се критикуват ограниченията в осъществяването на международните творчески връзки.
Съюзът е създаден на 5 юни 1974 г. в София. Той участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”, членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО.

1961 г.
Поставено е началото на Първият международен музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе.
Фестивалът е основан като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество. В реализацията на фестивала от неговото създаване до днес винаги са ангажирани голям кръг от национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ, а в по-ново време и партньори като Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус – Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт – София и др. От 2005 г. Международният фестивал “Мартенски музикални дни” е член на Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ).

1947 г.
С постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. започва да се провежда парична реформа (обмяна) в НР България.

1946 г.
Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.

1943 г.
Ден на Холокоста в Република България.
Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.
На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ и др.
От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като „компромисен вариант“ е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.
На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните – членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството“. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

1928 г.
Финансовият комитет на ОН разрешава на България да сключи външен заем за стабилизиране на икономиката.

1924 г.
ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката) във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март.
Година по-рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Александър Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски.
Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци .
През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо, че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО , Организацията губи доверието на българското правителство.

1913 г.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) главното командване издава директива № 21, с която на Втора армия се заповядва да атакува Одринската крепост. На 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия си щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзници падат и крепостите Янина и Шкодра.
При това положение османското правителство е принудено да поиска примирие. Преговорите започват в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт е сложен официално край на войната. Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линия Мидия – Енос и Егейските острови.

1909 г.
Приет е Закон за насърчение на местната промишленост. Привилегиите се разпростират и върху земеделските производителни кооперации. С него се покровителстват 390 предприятия с 95 000 000 лв. капитал.

1908 г.
В Асеновград е основано Лозарско дружество „Станимака“.

1906 г.
Вестник „Мир“ разкрива корупция при доставката на патрони за българската армия от страна на Рачо Петров (на снимката) и ген. Михаил Савов. Главен редактор на вестника е Михаил Маджаров. Той разплита аферата „Шарл- Жан“, като изобличава министър-председателя генерал Рачо Петров („Шарл“), министъра на войната генерал Михаил Савов („Жан“) и други високопоставени личности. Злоупотребите свързани с военните доставки са за милиони. Управляващите дават под съд за клевета вестник „Мир“. Няколко месеца по-късно, през ноември, правителството пада от власт.

1906 г.
Екзарх Йосиф I изпраща Такрир (обръщение) до Портата за възстановяване на Светия синод и на Екзархийския смесен съвет.
Екзарх Йосиф I завършва френския католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов екзарх Йосиф I успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. екзарх Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

1905 г.
Приключва Обща стачка на печатарските работници в София, започнала на 17 януари с.г. и завършила с частичен успех.

1897 г.
Приет е първият Правилник за учебниците на Министерството на народното просвещение.

1870 г.
В канцеларията на Великия везир е изготвен султанският ферман за възстановяване на самостоятелната българска църква.

1842 г.
Георги Раковски е разпитан от специална следствена комисия в Букурещ.
На 6 февруари 1842 г. руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на българите в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав. На 10 февруари 1842 г. полицията в Браила узнава, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие и прави опит да го арестува. Избухва престрелка, след която намиращите се при Георги Раковски заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души. Георги Раковски се укрива при свои приятели в Браила. На 3 март той отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев. На следващия ден руският вицеконсул го предава на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 12 юни 1842 г. Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. На следващия ден поради това, че има гръцко гражданство подава молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъде предаден на Гърция. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен в Атина, където да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където той престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността да замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.

На тази дата са родени:

1970 г.
Роден е Иван Ласкин – български актьор. През 1994 г. той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Н. Люцканов. През 1995 г. е номиниран за “Аскеер” за ролята Джими Портър в „Обърни се с гняв назад“ .Участва във филмите: “Васко да Гама от село Рупча”, „Буре барут“ (1998 г.), „Магьосници“ (1999 г.), „Дунав мост“ (1999 г.), „Хайка за вълци“ (2000 г.), „Най-важните неща“ (2001 г.), „Колобър“ (2001 г., тв), „Вълци“ (2001 г., тв), „Отвъд чертата“ (2003 г.).

1964 г.
Роден е Иван Минчев Габеров – български издател и историк. Автор е на: „Въпроси“ (1990 г. , 2001 г.), „Шезлонг за самотници“ (1992 г.), „Хронологична енциклопедия на света“ (1994 г., съавторство), „Съвременен тълковен речник на българския език“ (1996 г.), „Речник на чуждите думи в български“ (1997 г.), „Светът след Иисус“ (1999 г.), „Български енциклопедичен речник“ (1999 г., 2001 г.), „Учебен тълковен речник“ (2000 г.), „Речник на чуждите думи“ (2001 г., в съавторство с Диана Стефанова). Габеров е собственик на издателствата: „Елпис“, „Е“ и „GABEROFF“, специализирани в издаването на речници, енциклопедии и научна литература.

1960 г.
Родена е Венета Рангелова – българска естрадна изпълнителка. През 1981 г. тя завършва Естрадния отдел на БДК в класа на Г. Кордов. Работи като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата в Пловдив. В периода 1980-1984 г. е във вокалната група „Стил“. Записва първата си песен през 1984 г. – „Обещай ми светло минало“ (муз. Ю. Ступел). Първата си малка грамофонна плоча издава в „Балкантон“ през 1985 г.

1950 г.
Родена е Федя Райкова Филкова – българска поетеса. Завършва немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Работи като преводач в немската редакция на “София-прес”, преподавател е в Катедрата по немска филология на СУ и редактор в литературния отдел на в. “АБВ”, редактор и завеждащ отдел “Поезия и драматургия” в издателство “Народна култура” (1982-1991 г.). От 1992 г. е културен аташе в Австрия. Превежда творби от Й. Бахман, Новалис, Кр. Волф, Х. Кант и др. Редактор е на преводни книги от немски език. Съчинения: “Цветя с очите на жени” (1982 г.), “Нежен въздух” (1988 г.), “Рисунки в мрака” (1990 г.).

1934 г.
Роден е Атанас Косев – български композитор. През 1964 г. той завършва Теоретичния факултет на БДК. Работи като главен редактор на редакция “Музика” при БНТ (1978-1984 г.), а от 1986 г. завежда редакция в направление “Забавна музика” при БНР. Косев композира забавна музика от 60-те години. Автор е на детски песни, камерна, симфонична и филмова музика

1879 г.
Роден генерал-майор Георги Вълков, инспектор на инженерните войски (1928 –1930 г.).

1874 г.
Роден е генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. През 1895 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. За периода 1909-1912 г. Шкойнов служи в артилерията и преподава тактика във Военното училище. През Балканската война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник щаб на 11 пехотна дивизия, а по-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е началник щаб на 4 пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917 г.). Помощник е на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Шкойнов преминава в запаса в края на 1919 г. Той е председател на Съюза на запасните офицери.

1858 г.
Роден е генерал-майор Георги Иванов. През 1877 г. завършва Военнопехотното училище в Одеса и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е в състава на Българското опълчение като командир на Трета рота от Седма дружина. След Освобождението служи в инженерните войски. През 1884 г. завършва Военноинженерната академия в Санкт Петербург. До 1909 г. Иванов служи във Военното министерство на различни длъжности: началник е на инженерно отделение, член е на Комитета за държавна отбрана, началник е на инженерното отделение в Щаба на армията, началник е на Военноинженерната инспекция , на военностроителната част и военните съобщения. След 1909 г. излиза в запаса. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) той участва в избора на мястото и ръководи укрепяването на Сливнишката позиция. През Балканската война (1912-1913 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски в Министерство на войната. Дълги години преподава фортификация във Военното училище и щаб офицерски курсове.

1869 г.
В Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение – член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: „Пише като стена – не можеш да изхвърлиш нито дума.“ Умира в София през 1922 г.

1850 г.
Роден е Иван Димитров – български художник, един от най-значителните български портретисти след Освобождението. Син и ученик е на иконописеца от Тревненската художествена школа Димитър Кънчев. През 1865 г. Димитров заминава за Румъния. Там работи при зографа Георги Стоянеску. През периода 1870 – 1875 г. учи в Художественото училище в Букурещ при Т. Аман и Дж. Татареску. През 1881 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж като ученик на Ал. Кабанел. Завръща се в България през 1884 г. и работи като учител по рисуване в Габрово (1884-1886 г.) и в София (1886-1921 г.). Сред известните му портрети са: „Автопортрет“ (1884 г.), „Детски портрет“ (1884 г.), „Портрет на жена“ (1885 г.), „Портрет на млада жена“ (1885 г.), „Портрет на Ст. Стамболов“ (1886 г.), „Портрет на Мария Стоилова“ (1888 г.). Рисува и икони за църкви в София, Созопол и др. Създава и битови композиции – „Тревненка“ (1885 г.), „Калайджии“ (около 1890 г.). През 1885 г. в София той организира първата в България индивидуална художествена изложба. Награден е със златен медал за участието си в Пловдивското изложение през 1892 г.

На тази дата умират:

1960 г.
Умира Матей Спасов Икономов – български драматург, театрален деец. През 1887 г. той постъпва като любител в столичната драматична трупа „Основа“. В периода 1892-1896 г. играе в трупата „Сълза и смях“ и в създадената от него в Русе трупа „Живот“. През 1899 г. излиза първата му драма „Последната молба“. През 1900 г. Икономов специализира в Италия. След уволняването му от „Сълза и смях“ създава пътуваща трупа „Съвременен театър“ (1902-1920 г.). Пръв популяризатор е на драмите на Горки в България. Икономов е автор на 14 драми със сюжети от историческото минало. Оттегля се от театралното поприще през 1923 г.

1944 г.
Умира Карел Вацлав Шкорпил – български археолог от чешки произход. Той е един от основоположниците на българската археологическа наука. От 1881 г. учителства в редица градове на България, а през 1894 г. се установява във Варна. Работи в областта на географията, праисторията, античната и средновековната археология на България. През 1901 г. основава и е пръв председател на Варненското археологическо дружество, а от 1906 г. е директор на създадения от него Варненски археологически музей. Развива голяма дейност за откриване, изследване, съхраняване и популяризиране на античните и средновековните паметници. През 1899-1900 г. съвместно с Ф. И. Успенски Шкорпил ръководи, започнатите по негова инициатива, разкопки на първата българска столица Плиска. Автор е на трудовете “Могили” (1898 г., в съавторство с брат си Х. Шкорпил ), “Материали за българските старини. Абоба – Плиска” (1905 г.), “Опис на старините по течението на река Русенски Лом” (1914 г.), “Паметници на столицата Преслав” (1930 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

www.focus-news.net