Село Теплен – между тютюна и гурбета

Теплен. Може би много от нас дори и не са чували за това малко българско село, намиращо се на самата граница с Гърция. Селото е разположено на Бесленския рид и има формата на гнездо. „Гнездото“ обаче е пълно само през зимата. Само тогава почти всички тепленци са си у дома. През останалото време те са или по бригади в Англия или берат тютюн, събират картофи и берат маслини в Гърция.

Но какво ги кара да избират гурбета пред това да са си у дома? Това попитах жителите на населеното място. А отговорът бе еднозначен: проблемите и неяснотите около тютюна. Местните споделят, че навремето в Теплен са се произвеждали стотици тонове от културата. Днес обаче хората, които гледат растението в селото са единици. А количеството произведена продукция – не повече от 20 тона.

Разказват, че трудът им не е заплатен, а разходите по отглеждането му са изключително големи – може би половината от парите, които ще получат след като продадат продукцията си.

„Държавата направи всичко възможно да убие земеделието и в частност тютюнопроизводството. В момента цената на килограм тютюн е като циганската игра „Тука има, тука нема“. Който може да играе и има връзки с експерта получава 1-2 лева повече за килограм, отколкото останалите“, разказва Мехмед.
Той е отглеждал културата дълги години, но след задълбочаването на кризата в сектора се отказал и започнал да развива бизнеса си Мехмед има хлебопекарна, която произвежда ръчен хляб от 20 години насам. Притежава и заведение в селото. Твърди, че от това може да осигури добър стандарт на живот.

На ден произвежда между 250 и 330 хляба, с които обезпечава нуждите на своите съселяни и част от жителите на съседното село Беслен. Споделя, че гърци също купуват от неговата продукция и остават доволни от нея.

„Купят ли един път хляб от мен, продължават да купуват и след това“, коментира производителя.
Разказва, че няма точна технология, която следва при производството на насъщния. Всичко прави с усет. Сам преценя колко вода да използва, колко брашно, колко мая и т.н. Сам определя и температурата, на която пече основната храна на българите. Твърди, че дължи този усет на 20-годишния опит в бранша. Може да разшири бизнеса си и да разпространява продукцията си и в други населени места в региона, но смята, че печалбата му засега е много добра и живее нормално с нея.

Мехмед е един от малкото хора, които живеят постоянно в родното си село. По-голямата част от съселяните му само чакат да дойде февруари или март, за да заминат отново в чужбина, за да изкарват прехраната си. Основно дестинациите за работа са Великобритания и Гърция.
През февруари започва брането на спаранги (аспержи) в Гърция. Част от жителите на селото казват, че отново стягат куфари за заминаване, защото „трябва да се изкарват пари“.

Много от младежите на Теплен вече са опитали и друг начин за получаване на добри доходи – бригадата в Англия. Там те берат ябълки, гледат малини и ягоди. Един от тях, Рушан споделя, че е бил във ферма, която имала кампове за ягоди, ябълки и малини. Твърди, че работата не е трудна. Работил е по 8 часа, имал и почивки от 15 минути, а обедната е била половин час. За работата си по отглеждане на малини е получавал заплащане от 6,70 паунда на час. За извънредния труд пък му плащали 8 паунда на час.

След това се прехвърлил на друго място, където трябвало да бере ябълки. Отново не му било трудно. Работата там била повече и той печелил по-добре от нея. Работният му ден бил с продължителност 8-9 часа, отново с две петнайсетминутни почивки и една половинчасова. Събирал плодовете в бинове (дървени касетки с размер метър на метър). За един бин получавал възнаграждение от 15 паунда. Споделя, че тази работа му харесва и отново ще замине това лято.

А тези, които ще си останат в родното място ще подготвят отново лехите за новата реколта тютюн. Въпреки трудностите по отглеждането му много хора от региона разчитат само на това. Притеснява ги фактът, че за около 70% от произведената продукция няма договори, но споделят, че няма какво друго да правят. Очакват в най-скоро време фирмите да изкупят цялата произведена продукция, за да започнат да отглеждат следващата реколта… С надеждата ситуацията в сектора да се подобри.