ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …

Хр. Ботйов

Слава Севрюкова за Васил Левски

„Съзирам го в ранна възраст с потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица. По-късно го виждам като ученик – задълбочен, прилежен. Виждам го и зрял, голям и надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват – всеотдайност към народа и мъст към потисниците.”

„Много близък е с един възрастен монах. Виждам го – умен старец с големи кафяви очи. Дал му е известна насока за организиране на революционните комитети.“ (Говори за дякон Игнатий)

„Движел се е всякога изрядно облечен. Много добро впечатление оставя в обществото, особе­но пред непознати и случайни хора.“

„А той никога не се е движел с бедни хора – никога, никога. Домовете, в които влизаше, бяха много богати. Софрата – препълнена. Людете в скъпи дрехи – потури в тъмносиви, много красиви гайтани…“ (велико прозрение – те са двигател за икономическа, политическа и духовна свобода.)

„Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата – върху Евангелието кръс-тосани пищов и кама“

„Той е разполагал с не­малко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищ­ните зъби на надвисналата опасност“.

„В живота му присъства девойка, скрита зад изящен воал. Имаше една жена, бегло се мерна някаква кокона…“

„Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам. Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Идеята бе на един от тях – ето, гледам го – но не само негова… Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира – оттук, оттук, оттук…Той бе толкова дискретен… Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си…“

„Един калугер – много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Раменете – малко ей тъй напред. Той само му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше.“ (За отец Матей Преображенски)

„В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово…“

„След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование – нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?… Обзе го горчивина – дорасъл ли е народът за Свобода…“

„Всеотдаен, борбен дух, подкрепящ онеправданите. С тая мисия е на Земята. Така ще е и в следващата му поява в плът.“

„Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата….” Безкрайно честен, Левски е издаден за пари… Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал“

„Къде ти е гробът?“ пита Слава духа на Левски. Отговорът е категоричен „Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили…“

„Тялото е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата.“

„Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст – повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина.“

„Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ… Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?… Виждам ги… Съхранени са части от черепа и областта на тазобедрието… Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани…Навеки обаче ще остане делото му – висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята.“

„Духът на Апостола още не е прероден. След време и това ще се случи, но вече в друго племе. И ще се сбъдне последната му молитва преди страдалческия физически край: „да работя отново за Свободата“. Бунтарска душа. И пак ще отдаде живот за нея…“

„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Източник:http://slava-sevrukova.com/levski/