Сексуално насилие!

Срещаме се със Силвия Димитрова – председател на Сдружение „Знание Успех Промяна“ – град Дупница и психотерапевт в Консултативния Център в помощ на хора преживели насилие – град Дупница. Сдружението има офис и в град Благоевград, а Топ Преса е официален медиен партньор. Силвия Димитрова е консултант терапевт, работещ по метода на психодинамичната психотерапия. Завършила е магистратура в Нов български университет – София, специалност „Клинична социална работа“ за работа с клиенти в областта на психодинамично консултиране и дългосрочна психотерапия. Обучава се в EMDR психотерапия към EMDR Europe Association, EMDR – СЕРТИФИКАЦИОННА ПРОГРАМА. От 10г. работи, като консултант-терапевт, дългосрочно консултиране на клиенти, консултант кризисна интервенция, EMDR психотерапевт.

Г-жо Димитрова, днес темата ни е свързана със сексуалното насилие. Всички станахме свидетели на инцидента с бежанците в Германия. Това се случва ежедневно

и някъде в България. Какво е вашето мнение, като експерт?
– В последните 2 месеца имаме 4 случая на сексуално насилие, от които 2 от случаите са над деца и други 2 над жени. Това е доста стряскащ факт. Прави ни впечатление, че често сексуалното насилие не се разпознава от децата, а много често и от техните родители. А бих добавила – и от много от институциите. Наблюденията ни са, че много по-лесно е да кажем за едно 13 годишно момиче, че е „леко момиче“ или да го квалифицираме с още по-обидни думи, отколкото да признаем, че ние като възрастни, независимо дали сме родители, учители, представители на институции, носим отговорност за това какви са децата ни и какви посегателства позволяват да бъдат упражнявани върху тях. Не мога да се примиря с факта, че когато едно 13 годишно момиче има сексуални контакти с различни момчета нееднократно, е заклеймявано като „курва“ или „леко момиче“. И в същото време всички казват, че тя не е имала нищо против да прави секс с тези момчета. Значи всичко е наред. Няма виновни, няма и потърпевши. В същото време, опитвайки се да спаси своята психика и себе си от полудяване, момичето взима наркотици. Веднага бива лепнат и още един етикет, тя е наркоманка. И цялата отговорност се прехвърля на момичето, защото иначе трябва да си признаем, че ние като родители, институции и въобще като общество сме отговорни за това, което се случва с едно дете. Искам да повторя, ние сме отговорни, не детето. Когато едно дете е неглижирано вкъщи, когато едно дете е емоционално или физически насилвано, когато към едно дете се отнасяме като към същество без емоции, а като към собственост и не се зачита неговото мнение, неговата личност, или пък е изоставено, когато липсва емоционалната грижа за детето, въпреки, че я има физическата грижа, такова дете расте с ниско самочувствие, няма усещане за себе си като за значим човек. И обикновено е склонно да се постави в услуга на другите, за да може да получи дори и за малко любов, харесване, топлота. Такова дете не може да отстоява собствените си граници и да се защити при посегателство спрямо него – независимо дали посегателството е физическо, психическо или сексуално.

Казвате, че често сексуалното насилие не се разпознава?
– Сексуалното насилие обхваща широк спектър от действия и затова понякога е неразпознаваемо като такова. Под сексуално насилие разбираме всяко едно поведение със сексуален характер, което нарушава границите на личността. Поведение, когато другият не иска да бъде въвлечен, но е лишен от възможността да се измъкне от желанието на насилника заради заплахи, чувство за вина или дълбоко болезнено объркване, особено когато става въпрос за деца. Разбира се, не винаги сексуалното насилие е под формата на сексуален акт. Сексуалният тормоз, който се изразява в намеци или приканване за сексуални контакти, принуждаване към нежелан полов акт или нежелани форми на секс, сексуалната експлоатация, съпружеското изнасилване, това са все форми на сексуално насилие.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса