Актрисата Василка Сумева: Театърът – реалност и магия!

Коя е реалноста, бихте ли ми казали…?
Името ми е Василка Владимирова Сумева. Родена съм в гр. Дупница на 09.08.1956г. Професионална актриса съм в ОбДТ „Н.КОКАНОВА” гр. Дупница от 11.03.1993г. и продължавам да играя на сцената му и извън нея!(усмивка)
Омъжена съм! Имам две дъщери и един син! Щастлива баба съм на внук на 6год. и внучка на 1 годинка! Семейството е главното и основно име на живота ми , освен него, моят живот има и друго име – ТЕАТЪРЪТ!

Кога за първи път стъпихте на театрална сцена?
– За пръв път поех сценичният въздух през далечната 1976г.! Бях завършила икономическия техникум в гр. Кюстендил и вече работех като счетоводителка в ДСК гр. Станке Димитров (сега гр. Дупница)! Като ученичка участвах в кръжоци по художествено слово и не цифрите , а стиховете и сцената привличаха вниманието ми! Бившият Икономически техникум гр. Кюстендил се помещаваше в сградата на бившата Търговска гимназия, където е учила и моята съгражданка Невена Коканова! Може би това несъзнателно ми е повлияло( смее се), тъй както тя, така и аз отказвайки се от цифрите поемаме по пътя, който ни бе продиктувало сърцето! За малко се отклоних от същината на въпроса! През есента на 1976г. се престраших и отидох при председателя на читалище „Марек” г- н Йолов( тогава театърът беше читалищен) и пожелах да се включа в местния самодеен състав на театъра! Първото ми появяване на сцената беше с роля на „храстче”( има такъв израз в гилдията, когато само за минутка се появява някой актьор на сцената) в пиесата „Сърцето на майката” След това ми появяване през сезон 1977-78г. ми дадоха главната роля в пиесата „Лавината” с реж. Кирил Младенов ( вече покойник)! Моята героиня се казваше Калина, а пиесата беше посветена на 100 годишнината от освобождението на България от турско иго!

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса