Красимира Кацарска: Престъпна е тази толерантност на МОН, не може да се закриля неграмотността

ЕРОЛ ЕМИЛОВ

В първото из­дание на рубри­ката „Честно в очи“ Ви срещаме с учителя, лите­ратурен критик и писател Краси­мира Кацарска. Тя се съгласи да отговори честно на нашите въпроси за образование в България и за състоянието на литера­турата днес.
Красимира Кацарска е родена през 1953 година в Благоевград. Завършва физико-математическа па­ралелка в ПГ „Кирил и Ме­тодий“ (бивша Солунска). Приета е с пълно отличие в Софийския университет и защитава дипломна работа при проф. Розалия Ликова – отново с пълно отличие. Има вече над 40-годишен стаж като учител по български език и литература в елитни благоевградски гимназии. Преподава в Езикова гим­назия „Академик Людмил Стоянов“ от самото създава­не на училището. Базов учи­тел е към Югозападен уни­верситет „Неофит Рилски“. Научен сътрудник III степен. Автор е на много методи­чески помагала, над 1000 публикации в пресата и 12 книги с художествени произ­ведения. Миналата година представи своите две нови есеистични книги „Спирала“ и „Светлосенки“. През 2015 година само за една седми­ца печели три награди – от седми национален конкурс за пишещи учители, първа награда на Славянското дружество (за есе) и специ­алната награда на конкурса „Голямата книга на малкия град“ в Бургас с представя­не в Кем­бридж и превод на английски език.
– От тази есен вли­зат в сила промените в образователната про­грама, при която основ­ното образование ще се завършва в седми клас, а средното ще е разде­лено на две части. Какви ще са последствията от тях?
– Първо, сега беше дос­та неестествено деление­то след седми клас и след осми клас. Ще се сложи ред в това отношение, защото след седми клас децата ид­ват в специализирани учи­лища. Външното оценяване ще бъде по-реалистично. До 10 клас ще завършват тези, които няма да продължават с висше образование. И до­сега се знаеше, че има хора, които не желаят въобще да бъдат в училище. Нека да го кажем точно така. Има и такива, които са мотиви­рани да продължат по-на­татък. Така че ще настъпи разделение в това отноше­ние. Лошото е, че има тенденция към загърбване на специализи­раните училища, което не е добре. Но да кажем, че някои от тях ще продължат да съществуват. Добре ще бъде за онези, които в 11 и 12 клас ще поемат пътя си с предметите, които ще им бъ­дат необходими по-нататък. Така че тези, които ще завършват след 10 клас няма да имат право да продължат образование­то си, но ще се реализират. Понеже се заговори да имат практика в училище – в един или два учебни дни. Може би това ще бъде също добре.
– Преди ня­колко месеца се тиражираше информация за обсъждане на нов учебен план, в който част от произ­веденията на Ботев и Вазов отпадат. След това министъ­рът нарече това „зловреден слух“. Такъв ли беше?
– Да. Всъщ­ност имаше идея Вазов да не се изучава в този обем. Спо­ред мене има логика във факта, че учени­ците не познават вече езика на по-старите автори и има тенденции за навлизане на нови автори. За съжаление консерватизмът и на обще­ството е много голям, и на учителите също. Има някои, които жела­ят да си преподават едни и същи авто­ри, защото така са свикнали. На учени­ците не им са инте­ресни, не защото не са ценни, а защото в езиково отношение ги затрудняват. Така че може да се наме­ри и друг вариант – по-малко произ­ведения от възрож­денски автори или от автори до 20-те години. С по-малко произведения каз­вам, а не изобщо да отпаднат, за да навлязат и съвременни автори.
– Според този план тряб­ваше да отпаднат „Хамлет“ и „Илиада“…
– Това беше само идея. „Хамлет“ едва ли някога ще отпадне. „Илиада“ едва ли някога ще отпадне. Това са вечни творби, които стоят в основата на човешкото отношение към света. Ще има подмяна в някои ав­тори. Тенденцията е към по-кратки текстове. При­мерно „Декамерон“ може да се учи само с 2-3 новели. Възможно е примерно както сега Пушкин се учи с поезия и една новела да се поми­сли и за други автори. Това обаче не е оптимален вари­ант, защото при изготвянето на програмите не се взема предвид мнението на учите­лите. Недалновидно е една програма да се съставя без участието на учители.
– Дълги години сте били член на комисията за про­верка на матури и кандидат­студентски изпити. На какво ниво са завършващите уче­ници?
– Смятам, че основна вина за ниското ниво има ниска­та критериална система. На едно от съвещанията на Асо­циацията на литераторите с представители на минис­терството поставих въпро­са „Защо в цял свят е 51%, а при нас – 24%?“, а отговорът беше „За да има студенти“. Според мен това е доста несериозно отношение, за­щото колкото по-високи са критериите, толкова повече ще учат учениците. Както беше в предишните години. Все по-ниско е нивото, имам пред­вид не само писмена култура, лексикална култура, беден речник, пунк­туацията я нямат за нищо по-голямата част. Ако кажа 75% няма да сгреша. Гра­матичните норми не се вла­деят, което е много тъжно, защото те научават чуждия език много по-добре откол­кото родния. И когато се пре­глеждат писмените работи се вижда, че много трудно се съставя текст. Много трудно се създават изречения. За­почва се с едно, продължа­ва се с друго, получава се трето. За съжаление, нивото пада всяка година заради занижения критерий. Прес­тъпна е тази толерантност на министерството. Говоря за престъпление спрямо младите хора. Защото не може да се закриля негра­мотността, не може само да се пишат програми, да се създава някаква суматоха в обществото, да се говори за грижата за младите хора, а всъщност това е отсъствие на всякаква загриженост за тях.
– Водите педагогическата практика на студентите от Югозападния университет. Те достатъчно подготвени ли са?
– Нивото пада всяка годи­на. За съжаление ученици­те в едно специализирано училище, в каквото съм аз, четат повече от студенти­те. Констатирам го години наред. Особено когато се падне 9 и 10 клас (тогава са чуждите литератури). Срав­нително малко се чете, учи се каквото и да е. Примерно сега министерството казва, че три университета се бо­рят за един студент, защото масово учениците, които за­вършват езикова гимназия, математическа, специали­зирани хуманитарни и таки­ва по изкуствата записват да учат на Запад. Малко са тези, които остават тук и вече всеки може да запише с матурата. Малко остана­ха тези университети, които защитават идеята, че трябва да има и конкурсен изпит. Което е добре.
– Като споменахте мату­рата тя може ли да бъде достатъчна за вход за уни­верситет?
– Не. Това е широко отва­ряне на вратите, осигурява­не на възможност на голя­ма част от преподавателите да запазят местата си, но не е добре. В никакъв слу­чай. Матурата в България е една голяма лъжа. Защото преписването, което се до­казва всяка година, налуч­кването, подсказването не дават представа за истин­ската култура на този, кой­то пише матурата, за ниво­то на образованост. Много голяма е ножицата между 5 и 6. Всъщност до 4,50 на матурата е 2. Чиста, крис­тална двойка. Без никакви украшения. Това е оценката, която получават за заблуда на родителите и за успоко­ение за зрелостниците. Но истината е тази. Картината е много тъжна и дългого­дишните преподаватели си дават сметка за какво точно става дума.
– В този ред на мисли къде сме ние?
– Там, където са ни по­ставили в ПИЗА. Да кажем, че има бавно придвижване назад към опашката. От де­вето място отзад напред до второ място отзад напред. Това е защото абстрактното мислене отсъства, умението да се работи по текст в таб­лица, схема. Умението да се изгради собствен текст, желанието да се научи мла­дия човек да мисли също отсъства. Не може да се назубри нещо и да се повто­ри без да се вложи собствена мисъл. За съжаление някои ръ­ководители не се инте­ресуват от това как ще се получи резултата и за това се стига до това пла­чевно състояние. Ще дам пример – ръководители на учебни заведения забра­няват да се чете нещо до­пълнително, да влиза някое учебно помагало, което не е одобрено от министерство­то. Въпреки че вече това не е задължително. Казано е, че всеки учител може да изби­ра, но когато има забрана, тя е добре дошла за учениците. Ето, няма да четат повече.
– Казахте, че заниженият критерий е основният ви­новник за това положение. Но каква роля има семей­ството в този процес?
– Ами ще кажа, че се даде твърде голяма свобода на семейството – анонимки, доноси, клевети, предове­ряване на ученици, които не четат. В действителност картината е тази, че малко се чете от страна на онзи, който не иска да научи нещо повече. Не се оплакват тези, които имат знания, а тези, които от мързел не отварят учебниците. Много пагубна е ролята на тези родители, които казват, че не тряб­ва да се купуват книги. Ще кажа, че има и ръководители на училища, които смятат, че не трябва да се чете нищо извън училище. Не се обога­тява библиотечния фонд на училищата. Не може само с учебника и с книгата, която е основата. Примерно в хрис­томатията се дават само осем страници за „Граф Монте Кристо“. Има и пред­ложения да се учат откъси от произведения. Аз не виж­дам какво може да се научи от откъс и какво ще спечели ученикът, който не е чел го­лямата литература, класи­ческата. Която дава общата култура на човека.
– Като литературен кри­тик следите процесите в тази сфера. Какво можете да кажете за новите имена в литературата?
– Ами вече три пъти виж­дам Милен Русков пиян-за­лян на екрана, което не дава добър пример. Ще кажа, че Георги Господинов се нала­га, Ани Илков. Автори, които завладяха пространството не винаги с онова, което е най-добро. От авторите, кои­то пишат в региона Борислав Владиков се налага, лека му пръст на Кирил Павлов с не­говата проза, изявите на Лъ­чезар Селяшки от Сатовча, който има и преводна лите­ратура, Благо Прангов с не­говата поезия. Автори, които заслужават да бъдат позна­ти. Асен Стругов скоро ще излезе неговата „Голгота“ (поезия). Различни са тво­рците, различно е тяхното ниво, но сравнително мал­ко се прави на национално ниво за популяризирането на авторите, които са извън центъра, извън столичния живот. Би трябвало да се помисли по тази точка. На едно събиране Йордан Евти­мов каза „Чудесно би било един съвременният автор да влиза в училище“. Как да влезе като вратата е плътно затворена от директорите и когато писането се смята за престъпление? Когато един културен човек застане на­чело на институцията може би щяха да се променят не­щата. Но в 90% от случаите не е така. А би трябвало да влязат в училище новите, съвременните автори, защо­то доживях и това да чуя при един випуск. Те ме попитаха „Ама има ли съвременни ав­тори, госпожо?“. До там стиг­нахме, че те нямат предста­ва, че процесът продължава – след Димитър Димов и Та­лев продължават да пишат…
– Има ли автори, които можем да съпоставим с та­кива от световна величина?
– Може би няма достатъч­но награди, които да ги сти­мулират. Има неща, които са опорочени и такива, които се нуждаят от корекции. За­щото има автори, близки до различ­ни съюзи и обединения, които оби­рат всички награди. Но има – ето например Патрик Мо­диано, които миналата година ста­на Нобелов лауреат. Па­ралелът е с Павел Вежинов – „Улица „Тъмните магазинчета““, „Ви­лата Гана“ са съпоставими с „Нощем с белите коне“ и „Везни“ на Вежинов. Имаме такива постижения. Един Ва­лери Петров, който си отиде съвсем наскоро е световна величина – поет, преводач със звънък стих, с постиже­ния в областта на поезията. Историческата проза също има своите завоевания. Има и спорни, и безспорни авто­ри. Но твърде малко се пра­ви за тях.
– Миналата година изля­зоха две Ваши есеистични книги – „Спирала“ и „Свет­лосенки“. Защо хората тряб­ва да ги прочетат?
– Ами аз смятам, че доста хора вече ги прочетоха. Те са продължение на „Стъл­бата“ – книгата, която беше най-четената след излизане­то си. Продължавам да по­лучавам отзиви. Обадиха ми се Вили Чаушев, Димитър Гонов, Христо Ганов, Дими­тър Христов… Автори, които смятам, че са значими. И не само те. Не ги изброих всич­ки. Това са хора, които че­тат и изразяват отношение. Хора, които търсят нещо различно от комерсиалната литература, от криминална­та, на границата с по­шлостта и на големите тиражи на книги. Това са личности, които имат отношение и биха ис­кали от тук нататък да разберат нещо повече. Това са хора, които си дават сметка, че книгите трябва да говорят на човека, да бъдат по преживяно. А моите есета са преживени. Това е отгово­рът на въпросите.
– Какво да очакваме от Вас в творчески план?
– Поетична книга съм си обещала за рождения ден. Излязоха трите тома на прозата, един том „Експе­рименти“ (номи, тристишия, лиризирана проза, първите ми есета излязоха в тази книга). И сега ще кажа, че с помощта на мои бивши уче­ници може да излязат и дру­гите ми книги. Подадоха ми ръка, а за един пишещ човек това е важно.
– Работите с много мла­ди и талантливи хора, може ли скоро да очакваме техни прояви?
– Да, направихме едно че­тене преди Коледа и Бъдни вечер. Сега ще направим за 22 март. Все още трудно се отварят пред публика, но за сметка на това пишат и то не лошо. Може би вторият срок ще се разделим на поезия и проза. Младите хора трябва да продължат да изграждат стилистично изказа си, да продължат да пишат. Защо­то писането е споделяне, писането е терапия. И ми се иска младите хора да про­дължат да го правят.