Старши треньорът на „Пирин“ (Разлог) Христо Джоджов в ексклузивно интервю пред югозападния таблоид: Чувствам се по-пълноценен и жив като треньор, отколкото като изпълнителен директор

Пирин“(Разлог) Христо Джо­джов пое отбора почти два месеца преди края на пър­вия полусезон в Б група, след като предшественикът му Димитър Соколов пое съдбините на ДЮШ на клу­ба. Двамата работиха пре­ди това заедно като Христо Джоджов бе помощник на кюстендилския спец преди това, а от началото на насто­ящия сезон бе изпълнителен директор.
Само след няколко дни на 18. 01. отбо­рът ще започне предсезонната си подготовка, а основна цел ще бъде през пролетта клубът от планинското градче да запа­зи мястото си в професионал­ния футбол при неубедителния първи етап от кампанията. За предстоящите планове разго­варяме с младия специалист.
– Г-н Джоджов, как видяхте първия дял от първенството, в който започ­нахте като помощник дирек­тор и завършихте като старши треньор?
– Като цяло не мога да бъда доволен, защото изпуснахме доста на пръв поглед взети точки, но с оглед развилата се ситуация накрая взехме и дос­та важни точки имайки в пред­вид победите над Добруджа, Спартак (Плевен) и равенство­то с Лудогорец 2, които вярвам ще се окажат много важни за края на сезона.
– Поехте отбора в среда­та на сезона, след като преди това бе изпълнителен дирек­тор. Коя от двете длъжности е по-трудна?
– В България и двете длъж­ности са много трудни. При една­та тряб­ва да се справяш да търсиш финанси, а на днешно време все­ки знае колко е трудно. При дру­гата тряб­ва да ми­слиш за един куп неща било по твоята компетентност или не. Но като цяло се чувствам по-пълноценен и жив на сегаш­ната, която си ми е на сърцето така да го нарече, за която учих толкоз много време и ще про­дължавам да го правя.
– Взехте в ръцете си „дири­гентската палка“ от един спе­циалист с име като Димитър Соколов в един нелек момент за отбора. Нямаше ли някакво напрежение у Вас?
– Димитър Соколов безспор­но е един авторитет в нашия футбол. Той е специалист кой­то направи много за нашия клуб и е човек, от който може да се научи много и мога да го потвърдя от времето на наша­та работа. Когато се наложи да поема отбора ще излъжа, ако кажа, че не е имало ни­какво напрежение. Имаше го, но в крайна сметка реших да поема доверието, което ми бе гласувано, независимо какво ще ми струва това. В крайна сметка това е клубът от моя роден град и е въпрос на чест да дам, каквото мога от себе си в негово име. Тук става дума и за чест.
Колкото до отбора, няма как да бе иначе. Естествено, че и там имаше известна доза напрежение. Все пак не се представяхме на ниво, все нещо прече­ше да се представим, както ни се искаше и смея да твърдя, да взе­мем, каквото заслужа­вахме. Колкото повече напредва първенство­то и колкото по-малко вървят нещата, толко­ва повече напрежение се трупа у всеки един отбор, не само в нашия. Въпреки всичко обаче искам да благодаря на момчетата, които не се отказаха, показаха мъ­жество и взехме важни точки. Тук е момента да отбележа, че и голяма заслуга има играе­щият ми капитан и помощник таран Йордан Юруков, който е изключително полезен не само с опита си, но и със своя характер.
– Поехте „Пирин“(Разлог), поехте отговорност, но как­ви цели постави пред Вас ръ­ководството за 6-те мача до финала на есенния дял на пър­венството?
– Това е хубав въпрос…, за­щото човек винаги трябва да има цел. Съвсем нормално е като всяко ръководство да бъ­дат поставени някакви цели. Пред мен като треньор и пред

бе спечелването на колкото е възможно повече точки, които да ни помогнат да се изкачим нагоре в класирането. Дълго­срочната си остава оставане в групата, което едва ли е нужно да се поставя изрично от ръко­водството, тя е въпрос и пред всички нас в отбора. Все пак, едва ли има човек, който иска да търпи поражения и да губи, а освен това, едва ли има чо­век, който да няма чувство за достойнство и чест. Затова на няколко пъти си говорихме с играчите, че погледът ни тряб­ва да бъде насочен напред и нагоре, към отборите пред нас, а не тези под нас. Интересуват ни съперниците с повече точ­ки, които са по-напред от нас в класирането и трябва да ги изпреварим.
Друга, но не по-малко важна цел пред мен е и да променим мисленето на футболистите и да направим крачка напред в това отношение също.
За 6-те мача не мисля, че кой­то и да било може да направи чудеса, но като цяло успяхме да извлечем ценни точки, а виждането ми и стила на игра­та ще се опитам да ги наложа за в бъдеще.
– С кои футболисти се разде­ляте на полусезона освен Вик­тор Шишков, Милен Лефтеров и Николай Раданов?
– За момента са само те. Раз­делихме се по взаимно съгла­сие и им желаем успех в тяхна­та професионална реализация по-нататък. Всички други от есенния отбор остават. Няма някои, които да са изразили желание за раздяла с нашия отбор. В тази светлина е хуба­во и важно е, че остава гръбна­кът и ще можем да надгражда­ме. Ще търсим подобряване на дисциплината и организацията на отбора на по-високо ниво.
– Има ли нови попълнения, които да са сигурни и кои са те?
– За момента има проведе­ни разговори с някои играчи, но имената им смятам, че към този момент не се нуждаят от огласяване. Мога да кажа, че има двама сигурни, които са дали дума, но имената им ще спестя. Когато стъпят на напия стадион, тогава мога да гово­рим по този въпрос. Мога да кажа, че това са играчи, които ще помогнат на нашия отбор да стане по-добър.
–Дали може поне от региона ли са, каквато е практиката на обора и ще продължите ли да държите на тази практи­ка? Общо трима ли ще бъдат, колкото на практика са напус­налите към момента и в кои звена са?
– Ще започна отзад напред. Бройката на новите ще бъде по-голяма от бройката на осво­бодените поради ред причини – най-важното искам да заси­ля конкуренцията в отделните звена на селекцията ни, а ос­вен това имаме много играчи с по 7 и 8 картона, което до голяма степен в хода на пър­венството може да се окаже немалък проблем.
Затова ще ми трябват по­вече футболисти. Колкото до футболистите от региона, ще продължи да бъде наш стил и приоритет. Ще взема всеки заслужаващ си футболист, независимо на какъв пост иг­рае. А в процес на тренировки те сами ще ми покажат кой трябва да играе. Най-важното, което всички в нашия отбор трябва да знаят е, че всеки трябва да си извоюва място­то.
– Къде ще се проведе подго­товката на отбора през зимата и ще има ли лагер? На колко етапа ще мине тя?
– За момента плановете ни са да бъде на местно ниво, където разполагаме с обнове­на и смея да твърдя, база на едно съвременно ниво. Освен стадиона ни можем да използ­ваме и тези в околните насе­лени места в общината. Ако те не са в необходимото със­тояние, можем да използваме изкуствения терен в Годлево, който не е толкова зависим от атмосферните условия. Има­ме готовност при евентуално лоши атмосферни условя да направим един лагер в Сандански.
– Колко контроли и срещу кои противници ще играете?
– Имаме договорени вече 4. Засега сигурни контроли са на 3 февруа­ри срещу Септември (Со­фия), на 6 февруари сре­щу отбора на Банско и на 9 февруари срещу Пирин (Гоце Делчев). Имаме проведени разговори да се проведе контролен мач и с отбора на Бела­сица (Петрич). До мо­мента не сме се спрели на точната дата, но със сигурност това ще стане факт до края на следва­щата седмица. Засега свобод­ните дати са 11-ти, 13-ти , 17-ти и 20 февруари. Със сигурност последната контролна среща на 20 февруари ще бъде сре­щу отбор от района участник в аматьорската група. Тогава именно ще бъде представяне­то на мъжкия отбор на Пирин Разлог на градския стадион пред нашите фенове.
– Говорите за подготовката, но тя зависи и от финансите, как стои въпросът в това от­ношение?
– Всичко е нормално. Както знаете, основен наш спонсор е общината и тя ще продължава да бъде. Ние вярваме на да­дената дума, на която винаги е било държано от страна на местната власт и това нико­га не е стояло под съмнение. Ние нямаме някакъв голям и разточителен бюджет, но на­шият е реален. Имаме своя политика на разумно и преце­нено разходване на средства­та и за момента се справяме. Държим да даваме обещания, които са изпълними, а не да лъжем играчи, доставчици или който и да било. Смея да твър­дя, че сме отбор, който няма задължения към никого и това го дължим на общината, която винаги стои зад отбора, но и зад спорта в Разлог като цяло.
– За финал един по-скоро личен въпрос. Как преценява­те втория си престой в Англия и има ли някаква промяна при новия мениджър в сравнение с предишните в глобален ма­щаб – школа и мъжки отбор? Дали има неща, които ще при­ложите в „Пирин“(Разлог)?
– Първо искам да кажа, че школата е едно, първият отбор съвсем друго. Няма значение кой е мениджър на първия от­бор, за школата си отговаря съвсем други хора. Естест­вено е, че работят въ взаимо­действие – все пак школата е източник за попълнения в мъжкия тим.
Едва ли ще кажа, че между България и Англия разликата е много сериозна, да не използ­вам някоя по-стряскаща дума. Колкото и да ми е неприятно ще призная нещо, което не вярвам да учуди някого – ние сме много назад и повярвайте няма да ги стигнем скоро или поне, докато не си променим мисленето, не премахнем зло­бата, завистта и ред други при­чини.
Да се надяваме, че ще мо­жем да направим в следващи­те години поне малка крачка напред и поне малко да насти­гнем англичаните.