Веселин Стаменов: „Медийните бухалки“ стават все по-търсена стока, обществото отдавна се настройва не в посока„ЗА“ , а в посока „АНТИ“! До кога?

Напрегнати изборни времена. Всеки се е снишил и не предприема резки действия. Липсва качественият анализ на реалната обстановка в медиите, а те са основният прозорец към обществото в посока известяване и изясняване на процесите в една такава ситуация. Време е да търсим отговорите от хора, които не само, че имат качествената информация, но разполагат и с достатъчното количество смелост да ни я поднасят публично. Ето защо Топ Преса покани за един градивен предизборен разговор издателя, писателя, коментатора и анализатор, обществения критик и журналист Веселин Стаменов. Убедени сме, че този разговор ще ви е полезен.

 – Господин Стаменов, остават по-малко от две седмици до финала на предизборната кампания. Каква е вашата оценка за представянето на претендентите за местна власт в югозападна България?

– Умората от товара, надянат на общественото рамо от няколко проведени поредни предсрочни парламентарни избори, още държи изтощен избирателя. Вижда се. Основен показател е пасивността му в реакциите. Буквално знайни и не знайни герои, да не ползвам клишето за куцото, къоравото и сакатото, се напъват кой от кой да е по-оригинален в слогани, лозунги и послания. Ежедневно се опитват да ангажират масите, а хората, от своя страна, бягат от тях като от буря, от бедствие… Злощастна ситуация. Явна криза в отношенията. Политика и общественост не трептят в една честота, а всъщност са уж едно цяло. Това е реалността. Тя между другото умело се използва от опитните играчи, които виждат, че обществената пасивност довежда до ниска избирателна активност, а това е добре дошло за тези, които владеят двете силни пера на вота – корпоративния, зависимия и платения. В ръцете на медиите остава само свободният – емоционалният вот. Така че основната ми оценка ще я формулирам така – срамно ниска за новите играчи и доста умела и тактична, бих казал ниво „Добър 4.5“, за старите такива.

– Споменахте медиите. Прави ми впечатление, че особено на местни избори, фокусът от тях се измества, за сметка  анонимния хейт. Много от кандидатите залагат не на послания и лозунги, а на платен хейт през тролове в обществените групи на социалните мрежи.

– Местният вот не е партиен. Той е по-скоро мажоритарен. Атакува се личността. По-лесно, и според тези, които плащат на тролове, и полезно е да бъде оплют човекът. Но и тази манджа беше пресолена. Плюе се наред – деца, жени, майки… Хората се отвратиха. Приемат плютите за жертви. Общо взето, неконтролируемата злоба и омраза на някои претенденти за власт превръщат опонентите им в мъченици. Наблюдаваме един процес, който аз наричам „страданието ще ги качи на кръста“. Умните кандидат-кметове, станали жертва на омраза в интернет, ще покажат завидно висок резултат, помнете ми думата. Особено тези, по-хитрите, които ще го играят жертва. Когато един нормално мислещ човек без комплекси и психически отклонения види в нета как един кандидат е „линчуван“ словесно и опозорен със снимки и колажи, той инстинктивно вижда себе си в подобна позиция. Това е все едно да видиш как бият някого с камшик, представяш колко много го боли. Накрая, като му сложат и венеца от тръни, кандидатът става от човек в пророк. Злобарите подценяват съчувствието и сбъркаха. Запомнете какво съм ви казал тук! След тези местни избори за следващите новият модел ще бъде – кандидати за власт сами да се оплюват с подставени лица с идеята страданието им да ги превръща от алчни за власт башибозуци в жертви и мъченици.

– Да де, но Топ Преса преди години ползваше същия модел. Колажи и политическа сатира. Странно е сега именно вие да я отричате.

– Ние сме мислещи хора. И предлагаме това, което приема обществото и смятаме, че ще бъде полезно. Тогава този модел се приемаше и ние го въведохме. Сега виждаме, че този модел не работи. Сега идва времето на ясния и чист диалог. На абсолютното изясняване. Компроматът вече не работи като инструмент за печелене на политически дивиденти. Идват времената на горчивите факти. „Жалка история за две кучета“ не може да обърне и да повлияе на общественото мнение, но един критичен текст или пост, доказващ злоупотреби и корупция, може. За огромно мое съжаление, доста от медиите ампутираха, при това съвсем доброволно, разследващата журналистика от платформите си. Това е пагубно. И е време всичко това да се възроди и Топ Преса поема курс към тази цел. Неолиберализмът уби свободното слово и това е самата истина. Изпитвам носталгия към ония времена от 2009 година, времената на жълтата преса, когато се пишеше и говореше свободно. Тогава големи актьори от клуб НЛО, например, пееха в своите сатирични песни текстове от рода: „негър ми води след миг дъщеря ми, бременна в шестия месец била“. Това е от песента им „Петък 13“. Коя телевизия днес ще се осмели да пусне това? Никоя. Неолибералните и техните медии и коментатори ще ги дадат на прокурор, на Кьовеши,  на кой ли не… Давам ви пример с песен. Какво остава за някой факт или новина срещу властта?! Замислете се. Така че е време да намалим сатирата и намеците, време е да си върнем качествената и резултатна журналистика от миналото. Топ Преса върви в тази посока.

– Но, когато скочите на подобни неолиберални политици и медии, моментално отивате в графа „медийна бухалка“. Топ Преса отново ще получи този епитет.

– Както не ни е срам от епитетите „жълта преса“, така не ни е срам и от определението „медийна бухалка“. Медия-бухалка, но в ръцете на хората. Това сме ние. Видяхме позорния пример на „честните и достойни журналисти“, визирам платения Хекимян, който продаде и име, и професия за, според мен, не малко пари. Подобни схеми показват на хората кой колко струва в професията си. Колко му струва името. Така че, именно медиите „бухалки“ са медиите на бъдещето. Обърнете внимание! Ще ви дам красноречив пример. На територията на югозападна България има медия, създадена и управлявана от доказан престъпник, бандит… Издател с две висящи дела в бившия специализиран съд, издател, съпътстван от тотална незаконност и с липсващ морал… Медията му обаче се радва на рейтинг, което доказва само едно – обществото ще прости на всеки прегрешенията му, щом показва истината или се стреми да бъде изяснител. Има една не малка обществена група, която е приела тази медия за своя „бухалка“ и тя ще я брани със зъби и нокти от потенциалните й врагове. Топ Преса постигна нещо подобно още преди години и продължава да го развива. Това е бъдещето. Излишно е да ви напомням, че повечето наши светини революционери, борещи се за свободата на България от турско робство, са били обявявани за престъпници от реалната власт. Така че, в нашата гилдия ще оцелее този, който е силен и смел, а не женствен и анално-податлив „честен“ журналист.

– А кой ще спечели и кой ще загуби на тези избори в политически план?

– Простете ми за израза – губещият ще е този, който се осере в кампанията. Тук може би ще ви шокирам с другата си позиция – че на този местен вот няма да бъдат фактор и парите, не само омразата. Ето в Симитли, например, един „цар на субсидиите“, милионер раздава яко пачки за едно младо момче, негово мюре, което го бута за кмет. Мен лично ме съмнява това да го доведе до добър край. Повечето кандидати разчитат на схемата, че българинът не гласува „ЗА“, а гласува „АНТИ“ и градят така кампанията си, но не осъзнават, че това „АНТИ“ всъщност ще се отнася за тях. Хората ще гласуват „АНТИ“ – антите. Помнете ми думата!