УЖАС В ДУПНИЦА: Черни магии продължават да се слагат пред входа на църквата!

Костадин МАРКОВ

Нова мода в черномагьос­ничеството върлува из стра­ната от доста време насам. Лоши хора, нелоялни бизнес партньори, жени, влюбени в един и същи мъж се изби­ват да ходят по манастири и църкви не от любов към Бог, а за да мъстят. Най-често се поръчва смърт на конкурен­та. Изпълнението на ритуала било доста лесно – запалена свещ, трябвало да изгори поч­ти до край, а после да се заро­ви в пясъка.

Топ класацията за „чаро­действо“ държали хората от Видинско. Всеки втори се пра­вел на свръхнабожен, за да може да „мъсти“ на ближния си. Магията в храм със свещи се реализирала до дни, за­щото угасването на пламъка способствало по-бързо да се стигне до желания край. За да стане ударно – до броени дни, някои злосторници връзвали червен конец на свещта.

Във Видин има хора, които влизат в църквата единствено за да се опитват да правят за­клинания, причиняващи зло, разкрива председателят на катедралния храм „Св. Дими­тър” архимандрит Поликарп. Точно в църквите, според вярванията на местни хора се правят най-тежките клетви, потвърждава и етнографът от регионалния исторически му­зей д-р Сашка Бизеранова.

„За съжаление има много такива посетители в храма, които идват с лоши намере­ния. Те палят свещ, наричат я на името на този, на когото искат да направят вреда, и я слагат на мястото за покойни­ци, но не да гори, а я забождат с пламъчето надолу, което е още по-коварно и по-недо­стойно”, обяснява монахът.

Жените, които продават свещи в храма, понякога ста­ват преки свидетели на тези действия. Друг път, когато чистят, намират останките от поставените на обратно све­щички в пясъка под свещни­ците, където се пали за почи­налите.

Какви точно заклинания правят на ближния си, никой не признава. На базата на дългогодишните си изследва­ния върху клетвите, сънищата и прокобите за смърт, които се практикуват във Видин­ско, д-р Бизеранова има свое обяснение.

„Във влашката култура е изключително важно, когато човек умре, да има запалена свещ, за да не се лута душата му. Смятам, че с тези действия в църк­вата се проклина именно свещта, светлината в от­въдното. „Да ня­маш светлина на оня свят” – така се проклина за много тежък грях”, казва ет­нографката.

Архимандрит Поликарп, който е завършил Московска­та духовна академия, а след това и солунския университет „Аристотел”, е служил на раз­лични места и е категоричен, че не е бил другаде, където вярванията в клетвите да е толкова живо като във Видин.

Според д-р Бизеранова това се дължи на влиянието от съ­седна Сърбия, защото сърбите много кълнат. Нашите клетви впоследствие са се развили самостоятелно, защото сръб­ските заклинания са по-безо­бидни, не пожелават смърт и повече се доближават до псу­вните.

Проучванията й показват, че практиката на клетвите е била позабравена след Пър­вата световна война, но отно­во се наблюдава по време на създаването на ТКЗС, когато вярата насилствено се заме­ня с „битово християнство” и материалистически модел на поведение.

„Клетвата е стегната сло­весна формула за отправя­не на пожелание за зло и дори смърт и се предизвик­ва от гняв, голямо огорчение, престъпление към рода или престъпването на някакви обществени норми. Много са кратки, лесно се предават от поколение на поколение и това, което се използва и днес, всъщност са много ста­ри форми за проклетисване”, обяснява д-р Бизеранова.

Интересното е, че при влаш­кото население във Видинско клетвите се събират много по-трудно, те не желаят да ги произнасят безпричинно, кръстят се и осъждат тези, които ги произнасят. В също­то време мястото, където се произнасят, начинът, по който се казват и действията, които съпровождат това, са от съ­ществено значение – на кръс­топът, в църква, в момента, когато бие църковната кам­бана, гледайки към слънцето, завързвайки възли на забрад­ката и др.

При българите мястото и времето нямат чак такова влияние, а се използва анате­ма от типа грамада – хвърляне на камък и изричане на про­клятие.

Във видинското с. Коста Перчово е последната грама­да, която се намира в мест­ността „Проклетията” и къде­то камъните се хвърляли до круша. Началото било свърза­но с войните, когато в селото останали само жени, деца и старци и започнали кражбите на животни с цел продажбата им зад граница. Така сутрин осъмвали, виждали, че някое животно липсва от обора, и отивали и проклинали, без да знаят конкретния извърши­тел.

„В селото и днес са убедени, че няма прокълнати хора, кои­то да не ги е застигнало зло на второ или трето поколение, дори цели родове са затрити”, посочва етнографката.

Тя е описала скорошни слу­чаи, на които попаднала на теренни проучвания. Единият е за майчина клетва, направе­на в църква, след което синът починал при нещастен случай. Когато бабата отишла на по­гребението му, снахата не я пуснала и й казала: „Ако ти не беше го клела, той и сега щеше да е жив.”

Другият е в близко до Ви­дин село – два братски рода се скарали за имот и ощетените прокълнали другите, които за­грабили всичките ниви.

„Информаторите ми разка­заха, че последвали три по­редни умирания едно след друго и това говори, че хората вярват в силата на клетвата, независимо дали тези нещас­тия са резултат на проклятие, или е стечение на обстоятел­ства”, казва д-р Бизеранова.

Клетвите, които „хващат”, са от родител – майчина или бащина, както и от кумовете. Тежка е и сестрин­ската клетва, а про­клятието от брат влияе в по-малка степен.

Според архи­мандрит Поликарп те могат да повлият само на психологи­ческо ниво, и то ако човекът, срещу ко­гото са насочени, знае за тях и по принцип е податлив на та­кива неща. Доказателство, че тези вярвания са живи, е фа­ктът, че в църквата буквално се тълпят хора, за да търсят така наречената Киприянова молитва, която се чете против магии, уроки, лоши болести. Повечето дори не знаят, че тя се чете само от свещеник, и то след предварителна подготов­ка, и мнозина просто отиват в православния център и тър­сят да си купят молитвеник, който да я съдържа.

Най-тежката клетва в Севе­розападна България, която е записана още от Софроний Врачански през ХIХ век, е „Да не се разложиш в земята”, т.е. душата да не намери покой след смъртта, казва д-р Саш­ка Бизеранова. Клетвите за вампирясване в различни раз­новидности се пазят в цялата Видинска област.

В с. Шишенци тя звучи по следния начин „Колец в джи­гера ти да стане”, в с. Градец казват „Гроб да ти се проен­ди”, в с. Ново село – „Земля да го не приеме”. Характерни клетви за смърт са „Чума да те отнесе, огън да те изгори”, „Бог да те убие”, „Червеи да набе­реш”, но и „Его ритнеш попа у гурбино”, като в този случай се има предвид, че в траурното шествие ковчегът с мъртвеца се носи с краката напред след попа.

В района е разпространено и самопроклинането, като на­пример „Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря”. Автоклетви обикновено си отправят хора, които са отритнати от обще­ството.

Цяла Дупница е в ужас от това, което се прави пред хра­ма й! Магиите са страшни.

Ужасяващи неща са откри­ли служителите на божия храм „Свети Георги” в Дуп­ница пред игодина. Те почти всеки ден до ден днешен на­мират предмети, които свиде­телстват за магии и активизи­ране на злите сили и лошите енергии. Една от работещите в църквата разказва неща, от които ти се изправят косите. „Какво е това безочие, нямат страх от нищо тези люде. Не знаят ли, че всичко се връща и то с огромна сила върху тези, които ги вършат?“, въз­мущават се от душа свещено­служителите.

Преди време намерили за­ровен фотос на млада жена в пясъка, където се палели свещи за мъртвите. Тя не само била там, но и прободе­на с карфици. Явно, гадаели свещениците, това е сторено от злосторници, които искат смъртта на тази жена. Пред стълбите на храма, който се намира точно в центъра на града били открити още ужа­сяващи предмети за магии. Един миниатюрен, перфектно издялан ковчег, ръкав от мъж­ка риза, на която на арабски били написани някакви непо­знати заклинания. Хората са подивели да си измислят ло­шотии.

Не виждат ли природните катаклизми, не усещат ли, че тази негативна енергия се връща със страшна сила и върху тях, а също и върху до­мочадието им, възмущават се свещениците от храма. Те казват, че който прави магии и спиритизъм ще бъде нака­зан по начин, който те няма да успеят да предвидят. Това не идва от Бог, това по-скоро е дело на Сатаната, убедени са поповете.

Някои така пощурели от злобата си, че дори намазали вратата на църковния храм с нещо мазно, което трудно се измило. Според тях действия­та на тези, които мислят и пра­вят злини и магии, отприщват непознати негативни енергии, които ще ги ударят със страш­на сила на главите им и на най-милото, което имат, пре­дупреждават свещенослужи­телите.

При българите мястото и времето нямат чак такова влияние, а се използва анате­ма от типа грамада – хвърляне на камък и изричане на про­клятие.