УЖАС В ДУПНИЦА: Черни магии продължават да се слагат пред входа на църквата!
-
- януари 19, 2016
Костадин МАРКОВ
Нова мода в черномагьосничеството върлува из страната от доста време насам. Лоши хора, нелоялни бизнес партньори, жени, влюбени в един и същи мъж се избиват да ходят по манастири и църкви не от любов към Бог, а за да мъстят. Най-често се поръчва смърт на конкурента. Изпълнението на ритуала било доста лесно – запалена свещ, трябвало да изгори почти до край, а после да се зарови в пясъка.
Топ класацията за „чародейство“ държали хората от Видинско. Всеки втори се правел на свръхнабожен, за да може да „мъсти“ на ближния си. Магията в храм със свещи се реализирала до дни, защото угасването на пламъка способствало по-бързо да се стигне до желания край. За да стане ударно – до броени дни, някои злосторници връзвали червен конец на свещта.
Във Видин има хора, които влизат в църквата единствено за да се опитват да правят заклинания, причиняващи зло, разкрива председателят на катедралния храм „Св. Димитър” архимандрит Поликарп. Точно в църквите, според вярванията на местни хора се правят най-тежките клетви, потвърждава и етнографът от регионалния исторически музей д-р Сашка Бизеранова.
„За съжаление има много такива посетители в храма, които идват с лоши намерения. Те палят свещ, наричат я на името на този, на когото искат да направят вреда, и я слагат на мястото за покойници, но не да гори, а я забождат с пламъчето надолу, което е още по-коварно и по-недостойно”, обяснява монахът.
Жените, които продават свещи в храма, понякога стават преки свидетели на тези действия. Друг път, когато чистят, намират останките от поставените на обратно свещички в пясъка под свещниците, където се пали за починалите.
Какви точно заклинания правят на ближния си, никой не признава. На базата на дългогодишните си изследвания върху клетвите, сънищата и прокобите за смърт, които се практикуват във Видинско, д-р Бизеранова има свое обяснение.
„Във влашката култура е изключително важно, когато човек умре, да има запалена свещ, за да не се лута душата му. Смятам, че с тези действия в църквата се проклина именно свещта, светлината в отвъдното. „Да нямаш светлина на оня свят” – така се проклина за много тежък грях”, казва етнографката.
Архимандрит Поликарп, който е завършил Московската духовна академия, а след това и солунския университет „Аристотел”, е служил на различни места и е категоричен, че не е бил другаде, където вярванията в клетвите да е толкова живо като във Видин.
Според д-р Бизеранова това се дължи на влиянието от съседна Сърбия, защото сърбите много кълнат. Нашите клетви впоследствие са се развили самостоятелно, защото сръбските заклинания са по-безобидни, не пожелават смърт и повече се доближават до псувните.
Проучванията й показват, че практиката на клетвите е била позабравена след Първата световна война, но отново се наблюдава по време на създаването на ТКЗС, когато вярата насилствено се заменя с „битово християнство” и материалистически модел на поведение.
„Клетвата е стегната словесна формула за отправяне на пожелание за зло и дори смърт и се предизвиква от гняв, голямо огорчение, престъпление към рода или престъпването на някакви обществени норми. Много са кратки, лесно се предават от поколение на поколение и това, което се използва и днес, всъщност са много стари форми за проклетисване”, обяснява д-р Бизеранова.
Интересното е, че при влашкото население във Видинско клетвите се събират много по-трудно, те не желаят да ги произнасят безпричинно, кръстят се и осъждат тези, които ги произнасят. В същото време мястото, където се произнасят, начинът, по който се казват и действията, които съпровождат това, са от съществено значение – на кръстопът, в църква, в момента, когато бие църковната камбана, гледайки към слънцето, завързвайки възли на забрадката и др.
При българите мястото и времето нямат чак такова влияние, а се използва анатема от типа грамада – хвърляне на камък и изричане на проклятие.
Във видинското с. Коста Перчово е последната грамада, която се намира в местността „Проклетията” и където камъните се хвърляли до круша. Началото било свързано с войните, когато в селото останали само жени, деца и старци и започнали кражбите на животни с цел продажбата им зад граница. Така сутрин осъмвали, виждали, че някое животно липсва от обора, и отивали и проклинали, без да знаят конкретния извършител.
„В селото и днес са убедени, че няма прокълнати хора, които да не ги е застигнало зло на второ или трето поколение, дори цели родове са затрити”, посочва етнографката.
Тя е описала скорошни случаи, на които попаднала на теренни проучвания. Единият е за майчина клетва, направена в църква, след което синът починал при нещастен случай. Когато бабата отишла на погребението му, снахата не я пуснала и й казала: „Ако ти не беше го клела, той и сега щеше да е жив.”
Другият е в близко до Видин село – два братски рода се скарали за имот и ощетените прокълнали другите, които заграбили всичките ниви.
„Информаторите ми разказаха, че последвали три поредни умирания едно след друго и това говори, че хората вярват в силата на клетвата, независимо дали тези нещастия са резултат на проклятие, или е стечение на обстоятелства”, казва д-р Бизеранова.
Клетвите, които „хващат”, са от родител – майчина или бащина, както и от кумовете. Тежка е и сестринската клетва, а проклятието от брат влияе в по-малка степен.
Според архимандрит Поликарп те могат да повлият само на психологическо ниво, и то ако човекът, срещу когото са насочени, знае за тях и по принцип е податлив на такива неща. Доказателство, че тези вярвания са живи, е фактът, че в църквата буквално се тълпят хора, за да търсят така наречената Киприянова молитва, която се чете против магии, уроки, лоши болести. Повечето дори не знаят, че тя се чете само от свещеник, и то след предварителна подготовка, и мнозина просто отиват в православния център и търсят да си купят молитвеник, който да я съдържа.
Най-тежката клетва в Северозападна България, която е записана още от Софроний Врачански през ХIХ век, е „Да не се разложиш в земята”, т.е. душата да не намери покой след смъртта, казва д-р Сашка Бизеранова. Клетвите за вампирясване в различни разновидности се пазят в цялата Видинска област.
В с. Шишенци тя звучи по следния начин „Колец в джигера ти да стане”, в с. Градец казват „Гроб да ти се проенди”, в с. Ново село – „Земля да го не приеме”. Характерни клетви за смърт са „Чума да те отнесе, огън да те изгори”, „Бог да те убие”, „Червеи да набереш”, но и „Его ритнеш попа у гурбино”, като в този случай се има предвид, че в траурното шествие ковчегът с мъртвеца се носи с краката напред след попа.
В района е разпространено и самопроклинането, като например „Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря”. Автоклетви обикновено си отправят хора, които са отритнати от обществото.
Цяла Дупница е в ужас от това, което се прави пред храма й! Магиите са страшни.
Ужасяващи неща са открили служителите на божия храм „Свети Георги” в Дупница пред игодина. Те почти всеки ден до ден днешен намират предмети, които свидетелстват за магии и активизиране на злите сили и лошите енергии. Една от работещите в църквата разказва неща, от които ти се изправят косите. „Какво е това безочие, нямат страх от нищо тези люде. Не знаят ли, че всичко се връща и то с огромна сила върху тези, които ги вършат?“, възмущават се от душа свещенослужителите.
Преди време намерили заровен фотос на млада жена в пясъка, където се палели свещи за мъртвите. Тя не само била там, но и прободена с карфици. Явно, гадаели свещениците, това е сторено от злосторници, които искат смъртта на тази жена. Пред стълбите на храма, който се намира точно в центъра на града били открити още ужасяващи предмети за магии. Един миниатюрен, перфектно издялан ковчег, ръкав от мъжка риза, на която на арабски били написани някакви непознати заклинания. Хората са подивели да си измислят лошотии.
Не виждат ли природните катаклизми, не усещат ли, че тази негативна енергия се връща със страшна сила и върху тях, а също и върху домочадието им, възмущават се свещениците от храма. Те казват, че който прави магии и спиритизъм ще бъде наказан по начин, който те няма да успеят да предвидят. Това не идва от Бог, това по-скоро е дело на Сатаната, убедени са поповете.
Някои така пощурели от злобата си, че дори намазали вратата на църковния храм с нещо мазно, което трудно се измило. Според тях действията на тези, които мислят и правят злини и магии, отприщват непознати негативни енергии, които ще ги ударят със страшна сила на главите им и на най-милото, което имат, предупреждават свещенослужителите.
При българите мястото и времето нямат чак такова влияние, а се използва анатема от типа грамада – хвърляне на камък и изричане на проклятие.
Be the first to leave a review.
