Легендарният общественик и политик от Корница Айруш Хаджи: През 1973 г. ни осъдиха в двора на ТКЗС-то

Питат ме: „Пет години затвор за едно име, заслужава ли си?”

„Когато става дума за отнема на чест и достойнство, когато ти е посегнато на най-святото – на името ти, отговорът е „да”!

Ралица ВАСИЛЕВА

Въпросите каква е била партийно-държавната политика към малцинствата в България в периода 1944-1989 г. и каква е ролята на репресивния апарат на Българската комунистическа партия отведе студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” при досиетата на бившата Държавна сигурност.

В четвъртък (14 май 2015 г.) първокурсници от катедра „Публична администрация” в най-старото висши учебно заведение в страната посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

Студентският интерес към малцинствата е свързан с курса по етнополитики, който изучават, а конкретният повод за посещението са двата сборника по темата, издадени от Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България” и  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2 (2013).

Пред първокурсниците беседи изнесоха доц. Костадин Грозев, историк, преподавател в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и един от съставителите на на сборника за еврейската общност и Айруш Хаджи, зам.-председател на Комисията по досиетата, по чието предложение е съставен двутомникът за „възродителния процес”.

Защо архивите на тоталитарните служби са важен източник на знание

„Вие сте родени след промените и нямате никакъв спомен към тази силна институция на комунистическия режим – Държавна сигурност, чрез която се осъществява политиката на БКП и същевременно се контролираше почти цялото общество”, отбеляза доц. Грозев.

Той разказа за сложната организация на репресивния апарат на БКП, съставена от оперативни работници и агентурен апарат с различни видове секретни сътрудници. По думите му благодарение на Комисията по досиетата, която успя да събере на едно място в Централизирания архив в Банкя пръснатите по различни институции архиви и осигурява достъп до тях, се дава възможност на обществото да се запознае с истинския вид на тоталитарните служби, техните методи и средства, както и цели.

Историкът е убеден, че тези архивни документи са много важен първоизточник при реконструкцията на миналото през 1944-1989 г, особено за поколенията, които нямат лична представа от тези период.

Еврейската общност в България и контролът й от комунистическия режим

Доц. Грозев представи накратко положението на евреите в Европа след края на Втората световна война и разказа повече подробности за ситуацията с българските евреи в този период. Отбеляза ролята на Сталин в насърчаването на българските и румънските власти за разрешаване на транзитното преминаване на евреи през двете страни, с което е променен етническия баланс в Палестина, където те пристигат.

По думите му на този фон тоталитарните служби на България по примера на предшествениците на КГБ играя сложна политическа и разузнавателна игра, която е намерила място в документите в сборника на Комисията по досиетата.