За един блог, в който творят трима неврокопчани
-
- ноември 20, 2015
Извор на изкуството – това е заглавието на блог в интернет, в който пишат трима талантливи и амбициозни неврокопчани. Екатерина е в Ню Йорк, Рената е в София, а Огнян – в Гоце Делчев. Влогът им е сравнително нов, но пък оригинален. Любопитни и откровени са визитките на тримата автори.
Пътешественик по избор, танцьорка по сърце, писателка в късните часове на деня. Родена съм в Гоце Делчев, но чергарче по душа, събирам печати в паспорта си от години. Макар и да живея далече от България повече от десетилетие, Пиринският край винаги го нося в сърцето си, и той вдъхновява стиховете ми от дете. В момента пребивавам в Ню Йорк, където освен с писане, запълвам свободното си време с български народни танци и преподаване на йога. Повече за пътешествията ми можете да намерите на страницата www.gypsyletters.com.
Чиновник по битие и фотограф по душа. Ако перифразирам Казандзакис, бих казал – имаш камера, имаш цветове – нарисувай си рай. Най-силно ме занимава портретната и уличната фотографията, и в двете съм все още ентусиазиран любител.
Все още студентка, аз обичам да пътувам, да чета, както и дългите разходки с моето малко кученце. Най-точно мога да опиша себе си цитирайки един от любимите ми писатели Фернанду Песоа: “Спохождат ме такива мисли, че ако успеех да ги осъществя и да им вдъхна живот, щяха да придадат нова светлина на звездите, нова красота на света и да внесат повече обич в сърцата на хората.”
За Г. Делчев
автор: Eкатерина Божикова
снимки: Огнян Лазаров
До границата с Гърция, в зелените коси на гората, сърцето на Пирин планина крие толкова много красота. Ако природата не те грабне, тъжните, дълбоки македонски песни ще го направят. Ако музиката не напълни очите ти със сълзи, вкуса на местните боровинки ще го направят. Ако корема ти все още не е сит, празничният дух на местните хора ще го запълни.
Пирин планина
Картаджии
Гоце Делчев се е наричал Неврокоп. Името го сменят в памет на революционер, който се бори за свободата на региона през 1900г. Но местните жители рядко използват тези имена. Те са символ на промяната, а „нещата тук никога не се променят“. Градът е завинаги пометен от силата на една приказна младост. Светът продължава да прави своите обиколки около слънцето, но оставя непроменени бавните неделни разходки по „Търговска“, камбаненият звън на двете централни църкви все още разгонва горещия въздух. Някои хора тук се чувстват в застой, но за други това е усещане за нещо силно и непоклатимо, изправило се срещу ветровете и огъня на живота.Спящ спокойно в полите на великата планина, забравен от счетоводителите на Времето, Гоце Делчев се е разпрострял комфортно сред 30.000 души, живеещи в долината. Хората го наричат “Града“, защото в продължение на дълго време е бил единственият град наоколо, и за над 100те села, сгушени между раменете на Пирин и Родопите, той е представлявал най-важната гравитационна точка. Към града отиваш на пазар два пъти седмично, традиция, която и до ден днешен оживява всеки Понеделник и Петък. Тук идваш, за да се потопиш в бюрократични задачи, или за да позяпаш хубави момичета през масите на едно от многото кафенета, обърнати към улицата. Лятото идва на пищна златна колесница и обича да остава наоколо за дълго. То изпълва езерата със смеха на децата, улиците с клюки и шлюпки от семки, сенките на лозите с цигарен дим и игри на карти. Миналото е любимата тема на местните. Това е мястото, където животът се случва и срещата с миналото винаги изисква глътчица домашно вино или ракия.
Фонтанът пред Културния Дом
Местните хора са войни по сърце – буйни по нрав, упорити и енергични. Те могат да вложат тези си качества в най-доброто и в най-лошото – от прекалено много мрънкане до празнуване като за последно. Балансът е деликатен – между смях и сълзи, между съседи и роднини, между стари демони и нови пророци. Този танц на ръба на суетата е изворът на най-силните думи и образи, които, ако бъдат заловени ще разкрият тайните на Пирин.
Защо да посетиш Гоце Делчев?
Места като Гоце Делчев те правят откривател, карат те да запретнеш ръкави и да копаеш под повърхността. Отвъд мирното съществувание на местните се крие сърцето на вулкан, което ритмично удря по капака като на барабан. Ако посмееш да се впуснеш в приключението и грабнеш думите и образите, ще откриеш една чиста и безгранична страст, която ще запечата Пирина в сърцето ти завинаги.
http://theartfountain.com/
.
Be the first to leave a review.
