Любка Рондова приживе: Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят

Неповторимата изпълнителка на македонски народни песни ни напусна и отиде да пее за разтуха на Господ.

Жената с вълшебния глас е родена в костурското село Шестово. Нейният дядо е участник в Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. Рондова споделя съдбата на много сънародници от Егейска Македония, които вместо да бъдат настанени в родината си – България, са изпратени в други социалистически страни. Тя живее в Полша и Чехия. В Прага завършва славянска филология. През 1960 г. семейството й се завръща в България. Кариерата й започва в най-стария у нас ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“ – остава там 30 години. Нейният репертоар е изграден основно върху песни, наследени от майка й и баба й. През 1980 г. прави първите си записи в БНР, а след това и в „Балкантон“. Те се радват на голяма популярност и тираж.

На 22 май 2002 година Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“, тя е носител и на „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко войвода“.

Министърът на културата Вежди Рашидов, който е син на друга голяма наша певица на фолклорни бисери – Кадрие Латифова, изпрати писмо до семейството: „Тъгувам заедно с вас от загубата на

еднa от най-големите пазителки на фолклорното наследство на България

Изпитанията в живота на Любка Рондова започват от нейното детство, но вместо да я направят плаха или да я озлобят към несправедливата съдба, я превеждат по трънливия път на емигранта – за да съумее да се изгради като високообразован човек, владеещ няколко езика. Може би тъкмо тези изпитания, както и будното българско семейство, в което се ражда, й помагат толкова добре и отрано да осъзнае значението на родовата памет. Какво по-голямо доказателство за силата на българската култура, за мощта на българския фолклор от факта, че Любка Рондова успява благодарение на тях да преодолее загубата на близки, познати, на детството си и в следвоенна София да подреди един нов живот, изпълнен с песни и вяра.

Надарена със сценично и творческо дълголетие, Любка Рондова цял живот обогатява репертоара си с непознати и незаписвани преди това песни. Благодарение на нейните усилия образци от сборниците на братя Миладинови, Кузман Шапкарев, както и от различни други източници достигнаха до широк кръг слушатели. Не са малко и авторските мелодии, създадени по текстове на български поети. Концертите, които е изнесла на няколко континента, нямат брой. Една от най-големите й гордости е, че

има българчета, кръстени на нейната песен „Смиляна“

Животът на Любка Рондова бе урок по патриотизъм, който тя сама разказваше простичко: „Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят“. Убеден съм, че Любка също не бе дошла случайно на този свят. Нейният урок по родолюбие ще се помни, докато се помнят и пеят песните й, докато има фолклорни празници, национални събори като „Копривщица“ и „Рожен“, докато заедно поддържаме огъня на българщината жив. Дълбок поклон пред паметта й.“

Приживе народната певица Любка Рондова

отказала на учиндолския комбинатор да гостува в предаването му

Това споделя самата тя в едно от интервютата си пред нашата медия. Рондова разказва как на един прием при президента си говорили с актьора Чочо Попйорданов за „македонски работи”. По едно време към тях се примъкнал Слави Трифонов и я поканил да гостува в шоуто му. Тя няколко пъти му казала, че няма да му гостува.

“Една “Миле Попйорданов”, която никой не я пееше тука – били забранени македонските песни, – аз я изпях. Не съм расла тука, не знаех за това, но я запях и тогава разбрах, че песента е под забрана. Викам му, после се записа, и клип има, а ти, викам, след това почна да изменяш песните ми. Откъде накъде, бе!? Тужно требва да се пеят тия песни, тужно, ама не го можеш! Що пееш на сръбски, бе, викам му? Що не е на български?”, казала му народната изпълнителка. Тогава Чочо се намесил и излъгал, че ще даде нейна визитка на Слави. „Пък аз нямам моя визитка у него и Слави така си остана със зяпнала уста – казва Рондова. – За какво да му ходя в шоуто? Много хора не знаят събитията, не могат да ги свържат. Затова ме е страх да давам интервюта. Щото ще ги изопачат”, каза още певицата.

Никога не е била държавна певица, т.е. изпълнител на заплата

„Аз си пеех като самодейка в ансамбъл “Гоце Делчев” в София. 30 години си останах като самодейка към тоя ансамбъл. Работех като филолог и като солист в ансамбъла. После работих и друго – бях екскурзовод, после преводач в ДСО “Родопа”. Бях шеф екскурзовод, спечелих конкурс и бях шеф 8 години към отдел в Министерството на културата.

А през това време кой ли не е идвал. Идвал е Кирил Стефанов на ансамбъл “Пирин” и вика: “Дай ми тоя славей, бе!”. Нашият диригент вика: “Какво ще прави това момиче с твойте тютюнджийки, бе – то има друго образование”. Та затова не исках да отида нито в Концертна дирекция, нито в радиото, нито при Филип Кутев, щото имах други намерения. Даже проф. Тодор Живков искаше да ме вземе в БАН да работя там в областта на фолклора. И на него му викам – не! Последно работих към Съвета за духовно развитие в столичния район “Левски”. При мен бяха операта, читалището, музикалното училище, Консерваторията и много културни центрове“, разказа тя пред „Шоу”.

В друго свое интервю, за „Над 55”, Рондова признава, че ако не е пеела, е щяла да бъде учителка. „И сега, на тези години, преподавам народно пеене. Мисля, че каквото и да бях правила, щях да стигна до пеенето. Даден ли ти е талант, един ден той ще се прояви и трябва да решиш какво ще правиш. При мен този талант, даден от Бога, се прояви много рано. Пеех още съвсем малка – качвах се на един бадем като на сцена и пеех песните, които бях чула от мама и от момите пред къщите. Древен народ като нашия трябва да намери мястото и пътя си и в новото време. Нуждаем се от самоуважение, защото така и другите ще ни уважават”, каза още народният славей пред в. „Над 55”.