Вреди ли изкуствения сняг за качеството на водата в Банско?
Климатичните промени създават значителни предизвикателства за туристическата индустрия и могат да имат сериозни социални и икономически последици за регионите, разчитащи на туризъм като източник на доходи и работа за населението.
Ски туризмът е сред тези сектори, където през последните години климатичните промени бяха усетени най-напред и са особено осезаеми. Големите ски курорти в днешно време се борят не само с международната конкуренция и промените в туристическото търсене, но и с цял набор от климатично обусловени препятствия като закъсняването на снега, недостатъчната покривка от естествен сняг, по-високите температури и по-кратките зимни сезони.
Очакванията за зимния туристически сезон в България са, че той ще бъде значително по-кратък, а в зоните на ниска надморска височина може и да изчезне изцяло, поради увеличението на температурите и на валежите от дъжд през зимата в страната, както и заради поранното снеготопене.
Всеобщо прието разбиране е, че производството на изкуствен сняг може да намали уязвимостта на ниско-разположените ски курорти. Ограниченията на този метод като адаптационно средство обаче, са свързани с високата консумация на вода и енергия, както и с липсата на подходящи ниски температури, а това безспорно вреди на природата.
Засега тази зима не донесе достатъчно сняг за най- известния ни ски курорт Банско. Всъщност, тенденцията на все по топли зими през последните години, кара курорта да разчита на машините за изкуствен сняг.
Тези оръдия за сняг обаче причиняват щети на околната среда, прахосвайки хиляди литри вода и покривайки пейзажа с химикали, предупреждават експерти.
По думите им, правенето на изкуствен сняг е пример как съвременният живот не успява да се приспособи към реалностите на изменението на климата, опитвайки се да намери разрешение за все по-краткия и по-топъл ски сезон.
Използването на снежни оръдия за покриването на ски пистите с така нареченото „бяло злато“ обаче може да има тежки последици за околната среда, тъй като те изискват огромно количество вода.
Кармен Де Йонг, професор по хидрология в университета в Страсбург във Франция, казва: „Правенето на сняг е неуспешна адаптация към изменението на климата, тъй като се опитва изкуствено да удължи все по-краткия и по-топъл зимен сезон за сметка на алпийския воден цикъл и екосистема. Колкото по-топъл е климатът, толкова повече изкуствен сняг се произвежда и толкова повече вода се консумира.”
Разработени през 50-те години на миналия век, оръдията за сняг са като цяло „машини за производство на малки ледени пелети“, обяснява д-р Мадлин Ор, еколог от университета Лафбъро в Лондон. Те работят чрез вдухване на сгъстен въздух през дюза във водата, като след това навън се изхвърлят малки ледени кристали. Тяхната пелетна форма се различава от естествените снежинки.
Но само за два фута (60 см) фалшив сняг върху един акър (около 4 декара), еквивалентен на една ски писта в голям курорт, са необходими 70 хил. литра вода за захранване на машината, изчислява д-р Ор. „Използването на водата за правене на изкуствен сняг може да окаже извънредно силен натиск върху природата, тъй като водата трябва да дойде отнякъде. Ски курортите ще кажат, че по-голямата част от водата идва от резервоари на място и това е вярно, но тази вода иначе щеше да изтече в подпочвените води или реките, ако не беше уловена с цел правене на сняг.”
Това оказва още по-голям натиск върху природните ресурси в необичайно топли или сухи години, каквито много страни наскоро преживяха. Тъй като климатът се променя и снеговалежът става все по-малко надежден в идните десетилетия, ски курортите все повече ще зависят от машините за изкуствен сняг, като нашият най- известен ски курорт Банско.
Различни изследвания посочват обаче, че това драстично да увеличи потреблението на вода, за да работят машините им за сняг при по-екстремни условия, което неминуемо би довело до значително по-сериозни проблеми.
Защото, често изкуственият сняг е примесен с химикали, които му помагат да замръзне. Той
Be the first to leave a review.