„МОМИНА КУЛА” НАД РЕКА МЕСТА

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

Текст и снимки

Ще я откриете в живописния пролом Момина клисура, който свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и разделя Пирин от Родопите. Разположена на 21 км северно от гр. Гоце Делчев, на десния бряг на р. Места над шосето за вътрешността на страната, местността „Момина кула” впечатлява с внушителната си скална грамада, на която личат останки от крепостни стени и кула. Тук е най-тясното място на пролома и най-привлекателно за туристите. От двете страни на реката се спускат много стръмни, на места страховити скални склонове – един своеобразен, фантастичен каменен пейзаж, какъвто се наблюдава на малко места в България.

За това забележително място намираме сведения в описанията на пътешественици от 19-ти век. През юни 1891 г. оттук преминава пътешественикът Васил Кънчов и споделя, че мястото е изключително опасно и по едва забележима пътечка не могат да се разминат дори двама пешаци.

През втората половина на януари 1903 г. през „Момина кула” минава четата на Гоце Делчев. За преминаването тогава Пейо Яворов пише: „На едно място, широко колкото да стъпи човек с двете си нозе, ние трябваше да минем четири-пет метра по ледове, наслоявани цяла зима. Аз коленичих и пропълзях до края на четири. Най-малкото подлъзване можеше да прати човека през храсти и камънаци чак при Места, доле в пропастта. С божието име на уста, най-после се изнизахме всички 30-40 души. Най-силните от нас трябваше да прекарат още шестте коня, натоварени с динамит. Вързани с пояси за врат и опашка, теглени отпред и възпирани отзад, стъпка по стъпка, минаха и животните. От другата страна ние излязохме вече на път, широк почти два метра.”

Какво представлява крепостта „Момина кула”? Първоначалното впечатление е за умело вграждане на крепостта и кулата в скалния лабиринт. Самото скално възвишение и останките от крепост са недостъпни от юг, изток и север. От запад крепостната стена, построена от камъни, споени с бял хоросан, е запазена на височина 8 м. оттук е единственият вход за крепостта. Останки от правоъгълна кула има в източната част на възвишението, откъдето има възможност за цялостно наблюдение на пролома.

Според специалистите останките са от късноантична и средновековна крепост. Според някои тя е построена през трако-римската епоха /1-ви век/ от мома римлянка и по-късно, през Средновековието, е използвана като гранична застава или пропускателно-митнически пункт на българите или византийците. Допуска се дори, че кулата е изградена от сестрата на цар Иван Шишман, която е избягала от турците, когато я откарвали на юг.

Предание разказва, че на това старо укрепление имала чудесен палат на възвишението хубавицата Места, сестра на Струма, за да наблюдава и пази пролома от нашественици.

Много легенди за крепостта са свързани с османското иго. Според една от тях след насилственото налагане на исляма в околните селища смела българка на име Бреза, дъщеря на българския войвода Драгун, повела хайдушка дружина. Укрепили се в крепостта и замервали със стрели и камъни преминаващите през пролома турски орди,които не могли да се ориентират откъде идва нападението. Разбрали за труднодостъпната крепост, османлиите решили да я обградят и запалят. Девет дни и нощи налитали, за да я превземат, но освен многобройни жертви, друго не постигнали. Едва след това, но с хитрост и измама, те успели да влязат в крепостта. В лютата схватка скалите се обагрили с кръв, а кулата била опожарена. И когато турците се почувствали победители, изненадващо от върха на крепостната кула започнали да долитат стрели. Оцелелите моментално се насочили към кулата, но нямало стълба към нея.

Последната защитничка на кулата и крепостта била млада красива девойка -неврокопчанката Мара. Свършвайки стрелите, пред обезумелите погледи на османлиите, тя се хвърлила от кулата във водите на Места. Заради това турците нарекли пролома Къз дервент /къз-момиче, дервент – път/, а крепостта останала с името Момина кула.

Исторически – до Освобождението на Пиринския край от османско робство през 1912 г. тук е съществувал контролно-пропускателен пост и се събирал данък от преминаващите търговци.

Днес районът около Момина кула е незаменим за отдих и туризъм – едно чудесно съчетание между планински и екотуризъм, алпинизъм и риболов. Мястото е прекрасно за създаване на атрактивна туристическа екопътека, която да започва от водната повърхност на реката и да достига чрез изкачване по каменни стълби до крепостта, а след това да се спуска към р. Каменица и по нея до вливането и в р. Места.