Венцислав Калайджиев, шеф на фен клуба на Левски в Благоевград: Да си левскар не е мода, която отминава с годините

Все по-често, когато нашите читатели искат да ни похвалят казват: “Топ Преса си е Топ Преса”. С това интервю ние за пореден път потвърждаваме, че сме най- добрата медия в Югозапада… Ние сме първите и единствените, които успяхме да направим интервю със Венцислав Калайджиев – шеф на фен клуба на Левски. Много са медиите, които са го молили за интервю, но… само Топ Преса успя.

Представи се на нашите читатели…
– Казвам се Венцислав Михайлов Калайджиев, на 32 години от Благоевград. Завършил съм средното си образование в ПГСАГ “Васил Левски“ Благоевград и след това висше образование в ЮЗУ “Неофит Рилски“,специалност ПОФВ (Педагогика на обучението по физическо възпитание). Председател съм на “Клуб на привържениците на ПФК Левски-1914 Благоевград“ от 3 години.

Защо “Левски”?
– Да си левскар не е мода, която отминава с годините, а идеал, който човек е избрал да следва, през целия си живот. Това е нещо, което се ражда в най-ранна детска възраст, любов която най-често се предава от поколение на поколение. Моментите, изживени на стадиона с “Левски“, те изпълват с емоции и чувства, които остават незабравими в живота на всеки, запленен от синята магия. Например никога няма да забравя мъчителното, но сладко над 24 часово пътуване, прибирайки се от Верона след историческото влизане на “Левски“ в Шампионската лига. “Левски“ не е просто футболен отбор, а път който всеки от нас е избрал да следва.

Може ли да има приятелство, между левскар и цесекар?
– “Левски“ и червения отбор са символи на два много различни свята. Докато “Левски“ е създаден от група ученици с цел да увековечи идеалите и ценностите на най-великия българин Васил Левски, отборът с петолъчка на емблемата е измислен в нечий партиен кабинет в началото на най-черния период в българската история. “Левски“ винаги е бил символ на свободния български дух, на хората, които не са искали да се подчиняват на репресивната тоталитарна система. Червеното отроче, пръкнало се по пример от съветските болшевишки безродници, винаги е било символ на омразната комунистическа власт, на тези които са взривявали църкви и обирали мандри.
Поради това си мисля, че двата са противоположни полюса. Отбора на народа и отбора на Милко Балев са толкова взаимно изключващи се, че няма как да има допирни точки, между тях. Следователно е невъзможно да има истинско приятелство, между левскар и цесекар, след като те са толкова различни.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса /от 16 до 22 Октомври 2015 г./