ВЕСТНИК ГРАДЪТ ПРЕДСТАВЯ – ЕДИН УСПЯЛ НЕВРОКОПЧАНИН! Изпълнителният директор на Карлсберг България Александър Грънчаров

Стилно подреденият шкаф в кабинета на изпълнител­ния директор на „Карлсберг България“ е приютил мно­го бирени бутилки и големи специални халби. Най-горе и най-отпред обаче се виждат две бутилки кока-кола.

Александър Грънчаров прекарва в „Кока-Кола“ десет години, а, както се изразява той, „ако работиш веднъж там, марката остава завина­ги в кръвта ти“. Пазарните експерти твърдят, че позици­ите, които марката в момента държи в България, са основ­на заслуга именно на Грънча­ров и неговия екип. Според бившите му колеги, когато той обявява решението си да напусне компанията, центра­лата на „Кока-Кола“ в Атланта изпада в нещо между шок и изненада. Грънчаров обаче е решил да поеме по друг път.

Зад това негово решение се крият много причини. През 2002 г. българският клон се преструктурира и на практика постът изпълните­лен директор, който Грънча­ров е заемал четири години, е закрит. Вместо това му е предложена позицията на регионален мениджър „Нови продукти“. „Можех да стана високоплатен пролетариат в Атина, но баща ми, който ми е дал наистина много, беше претърпял тежка операция, а и реших, че камъкът си тежи на мястото.“ „Той не напусна страната, първо, защото е българин и, второ, иска да е на нашия пазар, защото знае, че може да го промени“, смя­та Симеон Горанов, с когото Грънчаров е работил в „Ко­ка-Кола“.

Към тези причини ще до­бавим и трета: рамките на тежката структура „Кока-Ко­ла“ вече започват да го стягат. Там Грънчаров има сравнително малко свобода на действие. Явява се ново предизвикателство – „Карлсберг“. По това време се про­веждат първите разговори с неговите представители.

В момента „Карлсберг Бъл­гария“ притежава пивовар­ните в Шумен и Благоевград, където произвежда марки­те „Шуменско“, „Пиринско“ и „Туборг“. Датската фирма купува двете предприятия през 2002 г. и ги намира в потресаващо състояние. В началото на следващата го­дина Грънчаров поема ръко­водството и на двата завода, които по-късно се сливат, за да основат „Карлсберг Бъл­гария“. Днес в пивоварните и в администрацията в София работят повече от петстотин души.

„Мога да кажа, че Алекс е много фокусиран и носи в себе си един специален стиала Алекс. Той е естет – за храна, облекло…“ Така го оп­исва Симеон Горанов. Това да мълчи дълго обаче не е ала Алекс – обикновено той говори много, компетентно и увличащо. Но след един от въ­просите ни Алек­сандър Грънчаров мълчи повече от минута. Изпълни­телният директор на „Карлсберг България“ е казал, че най-силната черта на компани­ята еТова носело своя риск, но никой във фирмата не се страхувал да признае греш­ките си. Съответно следва въпросът коя е най-голяма- та грешка, която е допус­ната в последните четири години. Грънчаров все още гледа през прозореца, но най-накрая поглежда към нас и отговаря: „Най-голяма- та ни грешка беше да си по­мислим, че можем сами да се справим с проблемите си.“

Което ни връща към пър­вата му година начело на пивоварните в Шумен и Бла­гоевград. „Качеството, което заварихме там, беше неве­роятно ниско, спомня си той, гърмящи бутилки, кражби в заводите, некачествена бира, имаше дори заплахи към но­вия мениджмънт.“ Грънчаров обаче не се възползва от дат­ския гръб, а решава да поеме нещата в свои ръце, което води до слаби продажби през 2003 г. По-късно научава уро­ка си и умишлено задържа пускането на „Туборг“ на па­зара, докато бирата отгово­ри на всички критерии. „Има едно нещо, което е по-лошо от това да надцениш клиен­та си, смята той. То е да го подцениш. Не можеш да си позволиш да пуснеш слаб продукт на пазара.“

Докато разказва за себе си, Александър Грънчаров само за няколко минути два пъти ще спомене името на Тодор Живков. Като дете Алексан­дър прекарва четири години в Индия заедно с баща си, който е дипломат. После се връща в България, завършва УНСС и уцелва точната годи­на да влезе в казарма. Става въпрос за 1989, за която ле­гендата гласи, че внукът на Тодор Живков е трябвало да отбие военната си служба и тя е намалена от две години на една. „Чудесен подарък за моя набор“, подсмихва се Грънчаров.

Името на Тодор Живков изплува отново, когато го пи­таме какво е било да започ­неш работа за „Кока-Кола“ през 1992, малко след като напитката е „излязла от неле­галност“. „Нали знаете кой енай-големият маркетолог на „Кока-Кола“, пита Грънчаров, усмихва се и добавя, че няма нищо, което да прави един бранд по-специален от него­вата липса.

Изпълнителният директор на „Карлсберг България“ вла­дее до съвършенство марке­тинговите стратегии на бъл­гарския пазар. Да вземем прословутата „бомбичка“ – култовата малка тумбеста бутилка на „Шуменско пиво“, бирен деликатес от време­то на тоталитаризма, който беше спрян от производ­ство преди няколко години. Според Грънчаров шишето е твърде дебело и не е удоб­но за нощните заведения, които са основен таргет на марката. Освен това патен­тът на бутилката е на името на „Българско пиво“ и всич­ки пивоварни, които са били част от него (а това са всички играчи на пазара), могат да я използват. Така „бомбичка­та“ се издължава, за да чака появата на „Туборг“, с която „Карлсберг България“ опитва да направи пробив в българ­ските заведения.

Марката „Шуменско“, кла­сическа в годините преди 1989, бързо губи почва и през 90-те изостава драстично след „Каменица“ и „Загорка“. Грънчаров поема пивоварна­та в момент, в който според него „Шуменско“ е изпуснало едно поколение“. Неговата задача е да препозиционира марката на пазара с нови ар­гументи. „Ние не можехме да кажем: Ама тука навремето всеки е пил тази бира“, раз­казва Грънчаров,

НАВРЕМЕТО СИ Е НАВРЕМЕ­ТО, БЪДЕЩЕТО Е ДНЕС

Марката е останала сил­на на регионално ниво, но й липсва признанието в нацио­нален мащаб. С много визу­ални промени на бутилката, със силен маркетинг и мно­го инвестиции в качеството

„Шуменско“ постепенно въз­връща позициите си.

„Като мениджър на „Карл- сберг България“ Александър Грънчаров успя още с при­добиването на „Шуменско“ и „Пиринско“ да изправи мар­ките на по-до­бри позиции, а и лансира успешно мар­ката „Туборг“, смята Влади­слав Колев от института за изследване на пазара GfK Bulgaria.

За да нало­жи „Туборг“, Грънчаров се обръща към най-голямата си страст – музиката. В бурна­та си младост той е диджей в дискотеките на Студент­ски град, където забавлява масите с ню уейв. „Нямаше смисъл да се насочваме към футбола, защото останалите марки спонсорираха всичко, свързано с играта.“ Грънча­ров обяснява така решение­то да избегне футбола като клише за мъжа и бирата. Той има положителен опит с музиката и от времената в

„Кока-Кола“, когато като част от маркетинговата кампания на фирмата по повечето бъл­гарски радиа звучаха ексклузивни концерти. „Насочихме „Туборг“ към музиката и влязохме там, където никоя бира не е влизала.“ Думите на Грънчаров се потвържда­ват от големите концерти на миналото лято. В последните дни на истерията за билети преди шоуто на „Депеш мод“ единственият шанс за нами­рането на такива се оказаха именно етикетите на „Туборг“ и наградната игра върху тях.

Критиците на „Карлсберг България“ отчитат, че фир­мата подценява пазара на пластмасови бутилки бира в България. Грънчаров не отри­ча, че големите PET опаковки „Шуменско“ се появяват едва когато става ясно, че няма връщане назад и че близо 40% от пазара на бира в стра­ната е именно с тези бутилки. Вътрешнофирмено големият проблем в „Карлсберг Бълга­рия“ е изграждането на фир­мена система. Трудното в това отношение е да успееш да убедиш две доскоро кон­курентни пивоварни, че вечеса едно цяло. „Целта ни е да накараме хората да работят като едно“, пояснява мени­джърът „Човешки ресурси“ на компанията Кремена Бай- нова. Александър Грънчаров добавя, че това „побратимя­ване“ е основният приоритет на фирмената политика.

Мениджърските подходи на Грънчаров се отличават с не­вероятната твърдост на реше­нията му. Камен Алексов, вън­шен консултант на „Карлсберг България“, смята, че Грънча­ров е лидер, който увлича слу­жителите си със своята актив­ност. „Сашо дава динамиката на компанията, поема риско­ве, но в търговията с бързооборотни стоки не можеш да стоиш на едно място.“ „Понякога той е склонен да нало­жи своето мнение и да не обсъжда решения­та си, смята бившият му колега Симеон Го­ранов, но пък в крайна сметка той си носи от­говорността за тях.“

Георги – едногодиш­ният син на изпълни­телния директор на „Карлсберг България“, пък се превръща в основната му отговорност от раждането му насам. „Пре­ди работех по 10-12 часа на ден, но вече се превърнах в умерен работохолик. Все пак можеш само веднъж да се насладиш на поникването на първия зъб на сина си, нали?“ Александър Грънчаров се усмихва. Това, че въпреки позицията си той е запазил непринудеността си, е впечат­ляващо. Защото разговорът с него може за пет минути да премине от последния диск, който си е купил, през въп­роса на кого до новия продукт на компани­ята. Съответно – The Killers – Sam’s Town, който бил хубав, но по- слаб от пър­вия албум на групата; на него, но очите са на съпругата му Елиза; фирмена из­ненада, коя­то е хубава. Защото за Александър Грънчаров важи също­то като за клиентите му – не трябва да бъде подценяван. Житейски факти:

• Роден на 21 март 1967 г. в Гоце Делчев
• Женен, с един син

Образование:

• „Международни отноше­ния“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС) (1989)
• Coca-Cola University в Атланта, САЩ (2002)

Професионална кариера: „Кока-Кола България“

–              постъпва 1992

–              маркетинг директор (1997 – 1999)

–              изпълнителен директор (1999 – 2003)

„Карлсберг България“

–              изпълнителен директор от 2003.