ВЕСТНИК ГРАДЪТ ПРЕДСТАВЯ – ЕДИН УСПЯЛ НЕВРОКОПЧАНИН! Изпълнителният директор на Карлсберг България Александър Грънчаров
Стилно подреденият шкаф в кабинета на изпълнителния директор на „Карлсберг България“ е приютил много бирени бутилки и големи специални халби. Най-горе и най-отпред обаче се виждат две бутилки кока-кола.
Александър Грънчаров прекарва в „Кока-Кола“ десет години, а, както се изразява той, „ако работиш веднъж там, марката остава завинаги в кръвта ти“. Пазарните експерти твърдят, че позициите, които марката в момента държи в България, са основна заслуга именно на Грънчаров и неговия екип. Според бившите му колеги, когато той обявява решението си да напусне компанията, централата на „Кока-Кола“ в Атланта изпада в нещо между шок и изненада. Грънчаров обаче е решил да поеме по друг път.
Зад това негово решение се крият много причини. През 2002 г. българският клон се преструктурира и на практика постът изпълнителен директор, който Грънчаров е заемал четири години, е закрит. Вместо това му е предложена позицията на регионален мениджър „Нови продукти“. „Можех да стана високоплатен пролетариат в Атина, но баща ми, който ми е дал наистина много, беше претърпял тежка операция, а и реших, че камъкът си тежи на мястото.“ „Той не напусна страната, първо, защото е българин и, второ, иска да е на нашия пазар, защото знае, че може да го промени“, смята Симеон Горанов, с когото Грънчаров е работил в „Кока-Кола“.
Към тези причини ще добавим и трета: рамките на тежката структура „Кока-Кола“ вече започват да го стягат. Там Грънчаров има сравнително малко свобода на действие. Явява се ново предизвикателство – „Карлсберг“. По това време се провеждат първите разговори с неговите представители.
В момента „Карлсберг България“ притежава пивоварните в Шумен и Благоевград, където произвежда марките „Шуменско“, „Пиринско“ и „Туборг“. Датската фирма купува двете предприятия през 2002 г. и ги намира в потресаващо състояние. В началото на следващата година Грънчаров поема ръководството и на двата завода, които по-късно се сливат, за да основат „Карлсберг България“. Днес в пивоварните и в администрацията в София работят повече от петстотин души.
„Мога да кажа, че Алекс е много фокусиран и носи в себе си един специален стиала Алекс. Той е естет – за храна, облекло…“ Така го описва Симеон Горанов. Това да мълчи дълго обаче не е ала Алекс – обикновено той говори много, компетентно и увличащо. Но след един от въпросите ни Александър Грънчаров мълчи повече от минута. Изпълнителният директор на „Карлсберг България“ е казал, че най-силната черта на компанията еТова носело своя риск, но никой във фирмата не се страхувал да признае грешките си. Съответно следва въпросът коя е най-голяма- та грешка, която е допусната в последните четири години. Грънчаров все още гледа през прозореца, но най-накрая поглежда към нас и отговаря: „Най-голяма- та ни грешка беше да си помислим, че можем сами да се справим с проблемите си.“
Което ни връща към първата му година начело на пивоварните в Шумен и Благоевград. „Качеството, което заварихме там, беше невероятно ниско, спомня си той, гърмящи бутилки, кражби в заводите, некачествена бира, имаше дори заплахи към новия мениджмънт.“ Грънчаров обаче не се възползва от датския гръб, а решава да поеме нещата в свои ръце, което води до слаби продажби през 2003 г. По-късно научава урока си и умишлено задържа пускането на „Туборг“ на пазара, докато бирата отговори на всички критерии. „Има едно нещо, което е по-лошо от това да надцениш клиента си, смята той. То е да го подцениш. Не можеш да си позволиш да пуснеш слаб продукт на пазара.“
Докато разказва за себе си, Александър Грънчаров само за няколко минути два пъти ще спомене името на Тодор Живков. Като дете Александър прекарва четири години в Индия заедно с баща си, който е дипломат. После се връща в България, завършва УНСС и уцелва точната година да влезе в казарма. Става въпрос за 1989, за която легендата гласи, че внукът на Тодор Живков е трябвало да отбие военната си служба и тя е намалена от две години на една. „Чудесен подарък за моя набор“, подсмихва се Грънчаров.
Името на Тодор Живков изплува отново, когато го питаме какво е било да започнеш работа за „Кока-Кола“ през 1992, малко след като напитката е „излязла от нелегалност“. „Нали знаете кой енай-големият маркетолог на „Кока-Кола“, пита Грънчаров, усмихва се и добавя, че няма нищо, което да прави един бранд по-специален от неговата липса.
Изпълнителният директор на „Карлсберг България“ владее до съвършенство маркетинговите стратегии на българския пазар. Да вземем прословутата „бомбичка“ – култовата малка тумбеста бутилка на „Шуменско пиво“, бирен деликатес от времето на тоталитаризма, който беше спрян от производство преди няколко години. Според Грънчаров шишето е твърде дебело и не е удобно за нощните заведения, които са основен таргет на марката. Освен това патентът на бутилката е на името на „Българско пиво“ и всички пивоварни, които са били част от него (а това са всички играчи на пазара), могат да я използват. Така „бомбичката“ се издължава, за да чака появата на „Туборг“, с която „Карлсберг България“ опитва да направи пробив в българските заведения.
Марката „Шуменско“, класическа в годините преди 1989, бързо губи почва и през 90-те изостава драстично след „Каменица“ и „Загорка“. Грънчаров поема пивоварната в момент, в който според него „Шуменско“ е изпуснало едно поколение“. Неговата задача е да препозиционира марката на пазара с нови аргументи. „Ние не можехме да кажем: Ама тука навремето всеки е пил тази бира“, разказва Грънчаров,
НАВРЕМЕТО СИ Е НАВРЕМЕТО, БЪДЕЩЕТО Е ДНЕС
Марката е останала силна на регионално ниво, но й липсва признанието в национален мащаб. С много визуални промени на бутилката, със силен маркетинг и много инвестиции в качеството
„Шуменско“ постепенно възвръща позициите си.
„Като мениджър на „Карл- сберг България“ Александър Грънчаров успя още с придобиването на „Шуменско“ и „Пиринско“ да изправи марките на по-добри позиции, а и лансира успешно марката „Туборг“, смята Владислав Колев от института за изследване на пазара GfK Bulgaria.
За да наложи „Туборг“, Грънчаров се обръща към най-голямата си страст – музиката. В бурната си младост той е диджей в дискотеките на Студентски град, където забавлява масите с ню уейв. „Нямаше смисъл да се насочваме към футбола, защото останалите марки спонсорираха всичко, свързано с играта.“ Грънчаров обяснява така решението да избегне футбола като клише за мъжа и бирата. Той има положителен опит с музиката и от времената в
„Кока-Кола“, когато като част от маркетинговата кампания на фирмата по повечето български радиа звучаха ексклузивни концерти. „Насочихме „Туборг“ към музиката и влязохме там, където никоя бира не е влизала.“ Думите на Грънчаров се потвърждават от големите концерти на миналото лято. В последните дни на истерията за билети преди шоуто на „Депеш мод“ единственият шанс за намирането на такива се оказаха именно етикетите на „Туборг“ и наградната игра върху тях.
Критиците на „Карлсберг България“ отчитат, че фирмата подценява пазара на пластмасови бутилки бира в България. Грънчаров не отрича, че големите PET опаковки „Шуменско“ се появяват едва когато става ясно, че няма връщане назад и че близо 40% от пазара на бира в страната е именно с тези бутилки. Вътрешнофирмено големият проблем в „Карлсберг България“ е изграждането на фирмена система. Трудното в това отношение е да успееш да убедиш две доскоро конкурентни пивоварни, че вечеса едно цяло. „Целта ни е да накараме хората да работят като едно“, пояснява мениджърът „Човешки ресурси“ на компанията Кремена Бай- нова. Александър Грънчаров добавя, че това „побратимяване“ е основният приоритет на фирмената политика.
Мениджърските подходи на Грънчаров се отличават с невероятната твърдост на решенията му. Камен Алексов, външен консултант на „Карлсберг България“, смята, че Грънчаров е лидер, който увлича служителите си със своята активност. „Сашо дава динамиката на компанията, поема рискове, но в търговията с бързооборотни стоки не можеш да стоиш на едно място.“ „Понякога той е склонен да наложи своето мнение и да не обсъжда решенията си, смята бившият му колега Симеон Горанов, но пък в крайна сметка той си носи отговорността за тях.“
Георги – едногодишният син на изпълнителния директор на „Карлсберг България“, пък се превръща в основната му отговорност от раждането му насам. „Преди работех по 10-12 часа на ден, но вече се превърнах в умерен работохолик. Все пак можеш само веднъж да се насладиш на поникването на първия зъб на сина си, нали?“ Александър Грънчаров се усмихва. Това, че въпреки позицията си той е запазил непринудеността си, е впечатляващо. Защото разговорът с него може за пет минути да премине от последния диск, който си е купил, през въпроса на кого до новия продукт на компанията. Съответно – The Killers – Sam’s Town, който бил хубав, но по- слаб от първия албум на групата; на него, но очите са на съпругата му Елиза; фирмена изненада, която е хубава. Защото за Александър Грънчаров важи същото като за клиентите му – не трябва да бъде подценяван. Житейски факти:
- Роден на 21 март 1967 г. в Гоце Делчев
- Женен, с един син
Образование:
- „Международни отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС) (1989)
- Coca-Cola University в Атланта, САЩ (2002)
Професионална кариера: „Кока-Кола България“
– постъпва 1992
– маркетинг директор (1997 – 1999)
– изпълнителен директор (1999 – 2003)
„Карлсберг България“
– изпълнителен директор от 2003.
Be the first to leave a review.