Едно неврокопско семейство, Ралица и Тодор Джаферови: Когато сме далеч от дома, Топ ПРЕСА е нашата връзка с родното място, със живота на нашите съграждани!
-
- септември 2, 2015
Здравейте, моля, представете се на нашите читатели?
Здравейте, ние сме Ралица и Тодор Джаферови, музикално семейство. Аз, Тодор, свиря на гайда, моя първи музикален инструмент, а така също на пиано, синтезатор, акустична китара. Съпругата ми Ралица свири на цигулка, а така също и двамата пеем. Всъщност се запознахме като студенти в Музикалната Академия в Пловдив, там се оженихме, там се роди и нашият син. Преди години сме работили и като учители по музика в няколко училища в гр. Гоце Делчев. Имаме и наши ученици от музикалната паралелка от Гимназията, които след това завършиха и висше музикално образование.
Специално за читателите на Топ Преса семейство Джаферови предостави клип със свое изпълнение, напревено от Владимир Солоневич от Беларус
Благодарим на Владимир Солоневич от Беларус,който работи в тяхната телевизия, и по време на своята ваканция ,направи за нас този клип !
Posted by Todor Djaferov on 16 август 2015 г.
– Какво за вас е музиката?
Тодор: – Музиката е неизменна част от човешката природа. Музиката може да бъде патриотично занимание, но може да носи и други послания. В училищата в България, предметът „Пеене и музика“ винаги е бил подценяван, гледан с несериозно отношение. Но пробивът в морала на българската душевност през последните 20-ина години дойде именно с чалга-музиката, която се опита и успя, за съжаление в някаква степен, да наложи на младото поколение едно мислене, доста различно от традиционните, изконни и консервативни български традиции в музиката и фолклора, запазили ни и съхранили през вековете. Затова днес, според моето субективно мислене, във всяко българско училище би трябвало да има поне 3-4 учители по пеене.
Ралица: „Музиката за почва там, където свършва словото“ може би тези думи на великия немски поет Хайнрих Хайне дават най-точната оценка за силата на музиката. За мен тя е начин на усещане, на мислене, на себеизява. Тя е универсално изкуство, без граници, без националност и ако музикантът е успял да докосне душите на хората, независимо от коя точка на земното кълбо са те, то това е най-голямото признание за него.
Вашият род е от Пиринския край и по-специално град Гоце Делчев. Чувствате ли се посланици на добра воля за популяризирането на нашия край и неговите таланти?
Тодор: – Винаги и навсякъде. Гордеем се с нашите колеги съграждани, които със своя талант печелят сърцата на публиката. Напоследък в това отношение медиите дават по-голяма възможност – визирам телевизионния канал за народна музика на Николина Чакърдъкова, която дава сцена за изява на много наши съграждани. Нашият град е дал много таланти и личности на България в много области на изкуството, културата. Например, фолклорния ансамбъл в нашия град е първият в България, създаден дори преди Ансамбъл „Пирин“ в Благоевград или някои от другите „грандове“, като „Филип Кутев“, например.
Ралица: – Аз съм от град Русе, но годините, през които живяхме и работихме с моя съпруг в Гоце Делчев, ме направиха истинска македонка и аз истински обичам този град с културните си традиции, с прекрасната си природа, със сърдечните си и топли хора. За мен беше много приятна изненада да разбера, че в града има много добри музиканти, с някои от тях като Огнян Вълев и Николай Урумов дори съм работила съвместно, преди доста години.
Гледахме един уникален видеоклип с Вас, направен от ваш приятел руснак във Фейсбук. Винаги ли става така, трябва да те признаят навън, за да получиш признание в родината България?
Тодор: – Този руснак е перфектен видео оператор и направи наистина един хубав видео клип, който се хареса най-много от нашите приятели в България. Българската публика винаги оценява естетическите достижения на цената.
– Разкажете ни за пътувания- та в чужбина? Кой е най-топлият и приятен, също така и неприятен спомен от гастрола ви в кариерата?
Тодор: – Наистина през последните 17-18 години много пътувахме – за където се обади импресариото, нашият багаж е бил винаги готов. Пътувахме 6 години до Мароко – имат прекрасни хотели и много развит туризъм. Работили сме в Норвегия, Дубай, Кипър, няколко сезона на кораби по европейските морета. В момента сме в Анталия, Турция. Имаме много спомени от тези пътувания. Когато съм на път, винаги си носим с нас две икони – едната на Господ Иисус Христос, другата на св. Мина. Веднъж когато работихме в Мароко, в един голям хотел за туристи от цял свят, живеехме в хотела и стаята ни обслужваше една камериерка, възрастна мароканка-мюсюлманка.Един ден, както си говорехме, жената посочи иконата на Иисус Христос, които държах до огледалото в стаята си, и каза: „Този е идвал при баща ми в последните му дни от живота“… Аз много се изненадах, но изчаках жената да се доизкаже. След малко жената отново продължи: „…няколко дена преди да почине, баща ми каза, че при него е влезнал Иисус Христос, постоял малко и си излезнал през същата врата…“. След това си мислех, за това как Бог ми изпраща свидетелство чрез една мюсюлманка. Между другото, мюсюлманите славят Иисус Христос като „пророка Иса-безгрешния“. На много места в Корана се преразказва християнското Евангелие, в една сура пише, че Иисус Христос с благословията на Бог-Аллах правел чудеса на земята.
Ралица: – Да, наистина последните 18 години преминаха в много пътуване и запознаване с културата, начина на живот и манталитета на хората от различни страни и държави. Имали сме много и различни ситуации, приятни и не толкова, но когато времето отмине, като че ли остават само хубавите спомени. Например за нас е скъп спомен, когато бяхме поканени и свирихме лично в Рабат, в резиденцията на принцеса
Лала Амина, сестра- та на крал Хасан Втори и принц Мохамед Шести, сегашния крал на Мароко. Също мил спомен пазим и когато нашите национали, начело с Христо Стоичков, през 1999 г. бяха отседнали в Мароко, в хотела, в който работехме, и на тяхната приятелска среща с Мароканския национален отбор ги подкрепихме на мароканския стадион с гайдата, беше много вълнуващо. Незабравимо за нас беше и когато работихме на кораби в Средиземно и Северно море и имахме възможността да посетим градове като Барселона, Рим, Ватикана, Венеция, Марсилия,Дубровник, Истанбул, Атина, Йерусалим и Витлеем, а така също посетихме Египет, Белгия и Шотландия.
Музикант къща храни ли?
Тодор: – Музикантът се „движи“ в комплект с останалата част от българския народ, не прави изключение. Ако обикновения българин храни къща, ще задели и за култура (или култура с консумация).Така че въпросът е адресиран към целия български народ. Но има една подробност, музикантът е идеалист, човек на идеята и духа. Когато някой стане музикант, той не става заради големите пари, а заради своите идеали. Само музикантът може да си купи скъпа апаратура и синтезатор с ясната мисъл, че дълго време цялата печалба ще върви за изплащането на това скъпо оборудване.
Ралица: – Да, макар че понякога музикантът прави компромис със съвестта си и свири музика, която не харесва, но му носи печалба. Разбира се, най-добрият вариант е да спечелиш призвание и достойно заплащане с музиката, която обичаш.
С кои ваши колеги от България и по-специално от нашия край поддържате приятелски взаимоотношения?
Тодор: – В моя роден град Гоце Делчев ние имаме само приятели – всички са наши приятели, и това е прекрасно. В годините, когато бях млад, много колеги са ми помагали – като Николай Кръсти- лов, Стоян Джамбазов-Джемби – благодаря им. И не само те – няма да ги изброявам, за да не пропусна някой. Ние в град Гоце Делчев имаме само приятели.
Ралица: – Да, наистина пове- чето музиканти от Гоце Делчев са наши много добри приятели, които са ни помагали и подкрепяли и винаги, когато сме в Г. Делчев, се радваме да се видим отново.
– Коя е любимата ви музика?
Тодор: – Основно-музиката от преди 20-30 години, българските групи „Щурците“, „Сигнал“, „Тангра“ – тази музика е излязла от сърцето на твореца, а не от някоя компютърна програма, която нарежда математически съвършен низ от тонове и звуци, които минават и заминават покрай слушателя,без да оставят диря и се забравят след месец. Разбира се, една патриотична песен за Гоце Делчев или Тодор Александров, изпълнена от Иван Дяков, може да ме „размекне“. Или късно през нощта по радиото, ако хвана някой среднощен концерт с Предкласика, с произведенията на Бах или Вивалди
Ралица: – Не робувам само на един стил или епоха в музиката. Според мен има шедьоври навсякъде, в различните жанрове и национални култури, музиката е един безкраен космос от звуци и хармонии. Ако музиката носи естетичен, духовен заряд, ако е излязла от сърцето на създателя, на автора и след това е изпълнена с много усет и любов от изпълнителя, то това се предава неминуемо и на слушателите.
Какво забравихме да ви попитаме?
Тодор: – На Вас оставяме да се сетите, и отново да ни поканите във Вашия прекрасен вестник, ще ни бъде приятно .
Ралица: – Забравихте да ни попитате дали харесваме вашия вестник. За нас е много приятно да четем вашето електронно издание, особено когато сме далеч от България, това е нашата връзка с родното място, с живота на нашите съграждани.
Вашето послание и поздрав към читателите на Топ Преса?
Ралица: – Пожелаваме на вашите читатели да следват мечтите си и дори в тези трудни за нашата страна времена, да намират сили, да вярват, че нещата могат да се получат, че всъщност промяната може да започне от всеки един от нас.
Be the first to leave a review.
