Едно неврокопско семейство, Ралица и Тодор Джаферови: Когато сме далеч от дома, Топ ПРЕСА е нашата връзка с родното място, със живота на нашите съграждани!

Здравейте, моля, представете се на нашите читатели?

Здравейте, ние сме Ралица и Тодор Джафе­рови, музикално семейство. Аз, Тодор, свиря на гайда, моя първи музикален инструмент, а така също на пиано, синтезатор, акустична китара. Съпругата ми Ралица свири на цигулка, а така също и двамата пеем. Всъщност се запознахме като студенти в Музикалната Академия в Пло­вдив, там се оженихме, там се роди и нашият син. Преди години сме работили и като учители по музика в няколко училища в гр. Гоце Делчев. Имаме и наши уче­ници от музикалната паралелка от Гимназията, които след това завършиха и висше музикално образование.

Специално за читателите на Топ Преса семейство Джаферови предостави клип със свое изпълнение, напревено от Владимир Солоневич от Беларус

– Какво за вас е музиката?

Тодор: – Музиката е неизмен­на част от човешката природа. Музиката може да бъде патриотично занимание, но може да носи и други послания. В учи­лищата в България, предметът „Пеене и музика“ винаги е бил подценяван, гледан с несериозно отношение. Но пробивът в мо­рала на българската душевност през последните 20-ина години дойде именно с чалга-музиката, която се опита и успя, за съжа­ление в някаква степен, да нало­жи на младото поколение едно мислене, доста различно от тра­диционните, изконни и консерва­тивни български традиции в му­зиката и фолклора, запазили ни и съхранили през вековете. За­това днес, според моето су­бективно мислене, във всяко българско училище би трябва­ло да има поне 3-4 учители по пеене.

Ралица: „Музи­ката за­ почва там, където свършва словото“ може би тези думи на великия немски поет Хайнрих Хайне дават най-точна­та оценка за силата на музиката. За мен тя е начин на усещане, на мислене, на себеизява. Тя е универсално изкуство, без граници, без националност и ако музикантът е успял да докос­не душите на хората, независимо от коя точка на земното кълбо са те, то това е най-голямото при­знание за него.

Вашият род е от Пиринския край и по-специално град Гоце Делчев. Чувствате ли се посла­ници на добра воля за популяри­зирането на нашия край и него­вите таланти?

Тодор: – Винаги и навсякъде. Гордеем се с нашите колеги съ­граждани, които със своя талант печелят сърцата на публиката. Напоследък в това отношение медиите дават по-голяма въз­можност – визирам телевизион­ния канал за народна музика на Николина Чакърдъкова, която дава сцена за изява на много наши съграждани. Нашият град е дал много таланти и личности на България в много области на из­куството, културата. Например, фолклорния ансамбъл в нашия град е първият в България, съз­даден дори преди Ансамбъл „Пи­рин“ в Благоевград или някои от другите „грандове“, като „Филип Кутев“, например.

Ралица: – Аз съм от град Русе, но годините, през които живяхме и работихме с моя съпруг в Гоце Делчев, ме направиха истинска македонка и аз истински обичам този град с културните си тради­ции, с прекрасната си природа, със сърдечните си и топли хора. За мен беше много приятна изне­нада да разбера, че в града има много добри музиканти, с някои от тях като Огнян Вълев и Нико­лай Урумов дори съм работила съвместно, преди доста години.

Гледахме един уникален видеоклип с Вас, направен от ваш приятел руснак във Фейсбук. Винаги ли ста­ва така, трябва да те признаят навън, за да по­лучиш призна­ние в родината България?

Тодор: – Този руснак е пер­фектен видео оператор и на­прави наисти­на един хубав видео клип, който се харе­са най-много от нашите прияте­ли в България. Българската публика ви­наги оценява естетическите достижения на цената.

– Разкажете ни за пътувания- та в чужбина? Кой е най-топлият и приятен, също така и неприя­тен спомен от гастрола ви в ка­риерата?

Тодор: – Наистина през послед­ните 17-18 години много пътува­хме – за където се обади импреса­риото, нашият багаж е бил винаги готов. Пътувахме 6 години до Ма­роко – имат прекрасни хотели и много развит туризъм. Работили сме в Норвегия, Дубай, Кипър, ня­колко сезона на кораби по евро­пейските морета. В момента сме в Анталия, Турция. Имаме много спомени от тези пътувания. Когато съм на път, винаги си носим с нас две икони – едната на Гос­под Иисус Христос, другата на св. Мина. Веднъж когато работихме в Мароко, в един голям хотел за туристи от цял свят, живеехме в хотела и стаята ни обслужваше една камериерка, възрастна мароканка-мюсюлманка.Един ден, както си говорехме, жената посо­чи иконата на Иисус Христос, кои­то държах до огледалото в стаята си, и каза: „Този е идвал при баща ми в последните му дни от живо­та“… Аз много се изненадах, но изчаках жената да се доизкаже. След малко жената отново про­дължи: „…няколко дена преди да почине, баща ми каза, че при него е влезнал Иисус Христос, постоял малко и си излезнал през същата врата…“. След това си мислех, за това как Бог ми изпраща свиде­телство чрез една мюсюлманка. Между другото, мюсюлманите славят Иисус Христос като „про­рока Иса-безгрешния“. На много места в Корана се преразказва християнското Евангелие, в една сура пише, че Иисус Христос с благословията на Бог-Аллах пра­вел чудеса на земята.

Ралица: – Да, наистина послед­ните 18 години преминаха в много пътуване и запознаване с култу­рата, начина на живот и мантали­тета на хората от различни стра­ни и държави. Имали сме много и различни ситуации, приятни и не толкова, но когато времето отмине, като че ли остават само хубавите спомени. Например за нас е скъп спомен, когато бяхме поканени и свирихме лично в Ра­бат, в резиденцията на принцеса

Лала Амина, се­стра- та на крал Хасан Вто­ри и принц Моха­мед Шес­ти, сегашния крал на Мароко. Също мил спомен пазим и когато на­шите национали, начело с Христо Стоичков, през 1999 г. бяха отсед­нали в Мароко, в хотела, в който работехме, и на тяхната приятел­ска среща с Мароканския нацио­нален отбор ги подкрепихме на мароканския стадион с гайдата, беше много вълнуващо. Незабра­вимо за нас беше и когато рабо­тихме на кораби в Средиземно и Северно море и имахме въз­можността да посетим градове като Барселона, Рим, Ватикана, Венеция, Марсилия,Дубровник, Истанбул, Атина, Йерусалим и Витлеем, а така също посетихме Египет, Белгия и Шотландия.

Музикант къща храни ли?

Тодор: – Музикантът се „дви­жи“ в комплект с останалата част от българския народ, не прави изключение. Ако обикновения българин храни къща, ще заде­ли и за култура (или култура с консумация).Така че въпросът е адресиран към целия български народ. Но има една подробност, музикантът е идеалист, човек на идеята и духа. Когато някой ста­не музикант, той не става заради големите пари, а заради своите идеали. Само музикантът може да си купи скъпа апаратура и син­тезатор с ясната мисъл, че дълго време цялата печалба ще върви за изплащането на това скъпо оборудване.

Ралица: – Да, макар че поняко­га музикантът прави компромис със съвестта си и свири музика, която не харесва, но му носи пе­чалба. Разбира се, най-добрият вариант е да спечелиш призва­ние и достойно заплащане с му­зиката, която обичаш.

С кои ваши колеги от Бъл­гария и по-специално от нашия край поддържате приятелски взаимоотношения?

Тодор: – В моя роден град Гоце Делчев ние имаме само прияте­ли – всички са наши приятели, и това е прекрасно. В годините, ко­гато бях млад, много колеги са ми помагали – като Николай Кръсти- лов, Стоян Джамбазов-Джемби – благодаря им. И не само те – няма да ги изброявам, за да не пропусна някой. Ние в град Гоце Делчев имаме само приятели.

Ралица: – Да, наистина пове- чето му­зиканти от Гоце Делчев са наши много добри прияте­ли, кои­то са ни пома­гали и подкре­пяли и винаги, когато сме в Г. Делчев, се радваме да се видим отново.

– Коя е любимата ви музика?

Тодор: – Основно-музиката от преди 20-30 години, българските групи „Щурците“, „Сигнал“, „Тангра“ – тази музика е излязла от сърцето на твореца, а не от някоя компютърна програма, която на­режда математически съвършен низ от тонове и звуци, които ми­нават и заминават покрай слушателя,без да оставят диря и се забравят след месец. Разбира се, една патриотична песен за Гоце Делчев или Тодор Александров, изпълнена от Иван Дяков, може да ме „размекне“. Или късно през нощта по радиото, ако хвана ня­кой среднощен концерт с Предкласика, с произведенията на Бах или Вивалди

Ралица: – Не робувам само на един стил или епоха в музиката. Според мен има шедьоври на­всякъде, в различните жанрове и национални култури, музиката е един безкраен космос от звуци и хармонии. Ако музиката носи ес­тетичен, духовен заряд, ако е из­лязла от сърцето на създателя, на автора и след това е изпълнена с много усет и любов от изпълните­ля, то това се предава неминуемо и на слушателите.

Какво забравихме да ви по­питаме?

Тодор: – На Вас оставяме да се сетите, и отново да ни поканите във Вашия прекрасен вестник, ще ни бъде приятно .

Ралица: – Забравихте да ни попитате дали харесваме вашия вестник. За нас е много приятно да четем вашето електронно из­дание, особено когато сме далеч от България, това е нашата връз­ка с родното място, с живота на нашите съграждани.

Вашето послание и поздрав към читателите на Топ Преса?

Ралица: – Пожелаваме на ваши­те читатели да следват мечтите си и дори в тези трудни за нашата страна времена, да намират сили, да вярват, че нещата могат да се получат, че всъщност промяната може да започне от всеки един от нас.