Кметът на най-голямото село в Община Благоевград Методи Цонев: Не е коректно да се раздават големите пари на Черниче и Крупник, а в Покровник да нямаме средства да асфалтираме две улици…

Топ Преса гостува на Методи Цонев, кмет на най-голямото благоевградско село Покровник. Срещаме се дни след като г-н Цонев подреди над 14 пластики и картини в красива изложба във фоайето на Община Благоевград. Експозицията „Красота на една ръка разстояние” предизвика изключителен интерес сред жителите и гостите на Благоевград.

  г-н Цонев, от колко години сте кмет?
– От 20 години, на село Покровник съм кмет 12 години, а на Мущанец бях 8 години. От 1995 година съм кмет и кметски наместник на две села. В момента съм на Покровник, втори мандат.

Как така се зароди тази любов към търсенето и събирането на тези корени?
– Аз много пъти съм казвал, че едно от задълженията не кметовете е да раздават дърва за огрев на населението от поземления фонд. И съвсем случайно, виждайки нещо по нестандартно и различно в последствие вече започваш да го търсиш и става хоби и така в свободното си време събирам. Но никога не кова, просто оформям, това което природата е направила. И за това изложбата се казва „Красота на една ръка разстояние”. Това казва, че всичко е около нас… не и трябва просто да го забележим и да му се радваме съответно.

Помните ли първия такъв корен, които ви е направил впечатление?
– Най-първото беше това, което съм го кръстил “Тяло”. Това е едно увивно растение, което някой беше отрязал и това беше един обикновен пън. Аз, като го видях, си казах ако тук в средата поставя една лампичка, която да свети нагоре ще се получи перфектна нощна лампа. За декорация. В впоследствие открих и “Маската” . Самата природа си ги създава и ти трябва само да ги откриеш. Ето едно голо женско тяло. Без да е правено нищо само леко е почистено и е покрито с лак.

Как се стигна до изложбата?
– Със съдействието на кмета на Община Благоевград, г-н Камбитов даде възможност, в част от фоайето на Община Благоевград да изложа това, което съм направил. Там има много по едри и големи неща. Има монолитни табуретки, те приличат на гъбки, с нестандартния вид, но и там също няма коване. Рязани са направо с резачката. Има и направени картини, но не се продават.

Защо? Има ли го този момент, че твореца трудно се раздела с творбата си?
– На този етап, да. Има го и този момент. Всяко едно от нещата е уникат. Искам просто повече хора да видят изложбата Вече имам и една покана да покажа нещата и в София.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса /от 21 до 27 Август 2015 г./