Георги Костадинов, зам. – председател на Общинското ръководство на ВМРО – Благоевград:
-
- юни 20, 2015
Уцудващо много хора ходят на психолог, но повечето от тях крият, защото още живеят с мисълта „Какво ще кажат другите?“
Георги, представи се на нашете читатели…
– Роден съм тук в Благоевград, през 1978 г. Женен с едно детенце. Сгодени сме с жена ми. Планираме сватба, но първо да порасне малко детенцето, за да може и то да е на сватбата. Жена ми иска, то дa ни бъде шаферче 😉
Защо не сте подписали до сега или за вас няма значение това?
– Всъщност бяхме планирали по отдавна сватбата, но тогава така се развиха нещата. Първо ми се измести капачката на коляното, след това татко почина и винаги нещо се случваше. И като се случи нещо такова трябва да го изместваш във времето и така се развиха нещата. Иначе според нас двамата най-важното е да се обичаме, да се разбираме, да се уважаваме, да си обичаме детето. Един подпис не прави любовта, но си е законно да си го има и сватбата ще си я направим. Единственото, което исках да уча е още преди да завърша средното училище и после когато завърших и казармата, беше единствено психология. Исках да стана психолог. Кандидатствах приеха ме. Завърших бакалавър в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. След това завърших магистратура в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и вече работя, като психолог. Все още съм в началото все още се развивам, така да се каже.
Къде работиш, като психолог?
– При един приятел в частен кабинет, той ми помага. Ходя от време на време по няколко часа взимам. Трябва да се започне от някъде, без да ти помогне никой така из веднъж, не става. Трябва да има някакъв опит, а тоя опит в училище няма как да се натрупа. Там ти дават някаква суха материя. Учиш, учиш обаче опита и практиката са съвсем друго нещо. Ходих в центъра за психично болни и там видях как стоят реално нещата с хора, които са нали с някакво положение в което не могат да бъдат, сред останалите хора.
Там трябва да си много внимателен и спокоен, нали?
– Аз съм спокоен иначе даже имам прекалено много спокойствие. Даже някой път сам на себе си се дрязна на това мое спокойствие. Много често има ситуации, когато покажеш на някой, че не можеш да си сдържиш нервите и избухваш. Човека от среща се сепва и се замисля докато види че си спокоен много случаи хората си мислят че когато си по спокоен от тях или нещо не ти е наред или може да те мачка и да прави каквото си поиска с тебе. Аз исках да стана психолог, да помагам на хората, които са изпаднали в някакво положение. Каквото и да си говорим повечето хора имат нужда от психолог. Не е нужно човек да е стигнал до лудост или до тежка депресия, за да ходи на психолог. Дори и тези проблеми дето ги имаме ежедневно в работата, дори и след тези проблеми един път с седмицата човек да отиде на психолог, може да се достигне до намаляне на скандалите в семейството. Запазване на хармонията в семейството. Човек, когато има проблеми в работата, той си ги носи в къщи. Хубаво е ядовете да не се носят в къщи.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
