Вицепремиерът Дончев контрира Деян Донков за спуканата гума

Томислав Дончев коментира появата на актьора Деян Донков със спуканата в Банско гума в студиото на bTV и защити ремонтът, който върви в Банско. „И аз съм пукал гума, но не съм я носил и показвал по телевизията“, отсече вицепремиерът и министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“. Именно по европроект се осъществява подновяването на водния цикъл в курортното градче.Дончев коментира и наръчника, който пусна във Фейсбук: „как да изберем кмет – наръчник ан потребителя“. „За повечето българи кметът вероятно е най-важният човек в държавата. Изборът на градоначалници и общински съветници е много важен, заяви вицепримиерът. Той беше категоричен, че това е негова лична позиция, а не на ГЕРБ.

„На водещите особено интересни им се сториха три от категориите в наръчника – дървен философ, хитрец и класик, за които Дончев коментира, на моменти с габровско чувство за хумор, какво представляват според него.

Ето го наръчника на Томислав Дончев:

Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя

„В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя“. Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.

„Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко“. Реплика на кмет след приемен ден

„Къде е кметът?“ Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил „ранния Софиянски“. В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…

Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да „гълтат гипса“ в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко.
Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове „продукти“ и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с „класика„- има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции.
Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.
Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време.

Лош е под-видът на класика, наречен „заспа„. Води се от двата основни принципа „не пипай да не се обърка нещо“ и „не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат“.

„Хиперактивен„: Излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по 3-те си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н.
Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

„Хитрец„: Знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственика й, както и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него „пазарлък“ се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

„Дървен философ„: Не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята „широка политическа култура“, е опасен. Човекът копнее за „голямата политика“ и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до „идеалния„. Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е „отлепил“ или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с „професионално“ съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен
Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е „срастването“ с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление „общинясване“.

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан
През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. „Независимите“ кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:

– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.

– А ти защо му я даде?

– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за „лошия политик“ и „добрия експерт“. Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена

Няма значение.

–

Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм, подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

21
Трябва да се оправят старите бакии в енергетиката

One Response to “Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя”
Fi казва:
28.07.2015 в 12:49
1. У нас има фундаментален проблем с разбирането на функциите на общината. На запад от Калотина, от Средновековието насам задачата на една община не се е променила. Три неща: ред, чистота, градска инфраструктура. Пет пари да има в хазната, първо за тези неща ще отидат. И ако остане нещо, тогава ще се прави друго. У нас всяка община развива „мощна стопанска дейност“, върти по 30 общински фирми (всичките на загуба, то е ясно), задължителни са и губещите общински болници, фондови жилища, общински пазари, и от толкова много задачи накрая за нови плочки, ред и чистота хоп- и тази година не останало нищо в бюджета…

2. Един десен политик би трябвало да се ужасява от мисълта за общински или държавни банки. По-безопасно е да са в ръцете на комарджии, белким там единият като губи – другият печели, отколкото в партийни каси. За какво и е на София Общинска Банка, освен за далавери? Най-елегантният вариант е да се пуснат акциите за приватизация на БФБ (това е най-чистата приватизация)

3. Един десен политик би трябвало да дерегулира и да премахва дискриминации:
– когато в Хонг Конг не им се занимавало да правят градски транспорт, пуснали уведомителен вместо лицензионен режим. Така всички които виждат потенциал в дадена линия я пуснали и само уведомяват общината, че ще бъда пусната. В момента градският транспорт на Хонг Конг е като произведение на изкуството (няма какво да отнемеш, няма какво да добавиш). У нас това е немислимо, а спокойно могат да се пуснат малки автобуси да извозват хората до метро станциите (единствено условие да имат две врати, а не само една като най-малките маршрутки)
– проблемът с детските градини – докато Общината се хвали как щяла да пусне 800 нови места в детските градини, то проблемът вместо да се решава се задълбочава. Много млади хора се преместиха в София и в София раждаемостта скача на фона на спад в провинцията. Единственото решение е пускане на политика „парите следват детето“ за детските градини. Пазарът може да разреши проблема за 2-3 години (в противен случай хората ще слушат обещания, както Мототехника обещаваше да осигури коли за всички, а ги чакахме по 10 години!!!) – Сега се случва същото с детските градини!

4. Убедил съм се че без външен натиск от ЕС няма да се оправим. Няма го европейският манталитет. Докато ЕК не ни принуди да:
– смъкнем колите от тротоарите и пак да са си тротоари
– да си оправим уличното осветление (с новите евтини LED технологии който кмет не може да се оправи, не е от безпаричие а от некадърност)
– норма за спортни площадки, например: всеки квартал да има поне по една площадка за хандбал/волейбол или поне един терен за футбол (минимум 80 на 50 метра)

То няма да се оправим.

ПП. Всичките ни беди идват от липсата на адекватна дясна политика. От 2009 г. растежът ни е умрял. Докато се оправдаваме с Гърция, Румъния ни дръпна жестоко. 11% по висок БВП на глава от населението!
GDP (PPP) per capita
Romania 19,712
Bulgaria 17,860