Наследяването на втора пенсия се ограничава

Родените след 1959 г. ще имат избор между три варианта за изплащане на втора пенсия, но всички те не зависят изцяло от волята на осигурения, а от размера на натрупаното. Правото на наследяване на парите в индивидуалните партиди ще съществува само в определени случаи. На практика хората, които редовно са се осигурявали върху високи суми, няма да могат свободно да се разпореждат с парите си, които няма да се наследяват.

Това става ясно от концептуален модел на социалното министерство за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Моделът е изпратен за становища до социалните партньори, а към изготвяне на конкретни законови промени ще се пристъпи след 15 януари – предложенията в момента са на съвсем ранен етап. Въпросът обаче не търпи отлагане, тъй като не е уреден в съществуващото законодателство, а вече има категории българи, за които плащането трябва да започне.

Три вида пенсионни продукти предлага да има във втория стълб екипът на социалния министър Бисер Петков. Въпреки по-широкия избор държавата продължава да бъде непреклонна по отношение на наследяването на пожизнените пенсии от втория стълб – всеки, избрал този вид плащане, ще губи правото на наследяване, а индивидуалната му партида ще влиза в специално създаден фонд по отделна сметка към всеки частен фонд.

Пожизнена пенсия ще може да се избира, ако месечното плащане ще е над 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тя ще се изплаща през целия оставащ живот на лицето. Има възможност човек да избере да започне да я получава 1 година преди да изпълни необходимите условия за пенсиониране, но отново под условие – ако пенсията е не по-малка от 50% минималната пенсия за стаж и възраст. На практика това са всички по-високи пенсии.

Ако човек държи да запази правото на наследяване на парите в индивидуалната си партида, трябва да се насочи към друг продукт – програмирани тегления. За целта обаче месечното плащане на пожизнена пенсия трябва да е между 20 и 50% от минималната пенсия за стаж и възраст. Размерът на сумите, срокът и периодичността на получаването им ще зависят от натрупаното и очакваната средна продължителност на живот на лицето. В този случай при смърт на пенсионера средствата по индивидуалната му партида се наследяват. Самото плащане пък, наречено програмирано изтегляне, се актуализира веднъж годишно.

Има и трети вид плащане – еднократна сума, платима наведнъж или разсрочено. То също няма да е въпрос на съвсем свободен избор – може да се приложи само ако натрупаното в партидата е твърде малко и евентуалната пожизнена пенсия не може да покрие 20% от минималната пенсия за стаж и възраст. Тук също ще има право на наследяване.

Вливането на индивидуалните партиди в общ пул, от който да се плащат пожизнени пенсии, ще върви с няколко екстри. При подписването на пенсионния договор осигурителното дружество ще гарантира брутния размер на капитала, т.е. сумата от осигурителните вноски за целия период на осигуряване. Освен това се предлага да се въведе гарантиран минимален размер на пожизнената пенсия, който също ще бъде записан в пенсионния договор на всяко лице. Това ще става от резерв, който дружеството трябва да направи за своя сметка. Пожизнената пенсия ще се актуализира веднъж годишно след първите 12 месеца. Посоката не е само нагоре, а може да е и надолу. Актуализацията обаче засяга само частта на пенсията над гарантирания й размер и ще зависи от постигнатата доходност от управлението на средствата в общия пул.

Предложеният сега модел има бурна предистория. Преди 2 години финансовият министър Владислав Горанов изненада социалните партньори със свой проект на промени, които предвиждаха всички пари по индивидуалните партиди да се прехвърлят в общ пул, откъдето да се плащат пожизнени пенсии. След критики от всички страни, че това граничи с „национализация“, проектът беше оттеглен, а Горанов обидено прехвърли горещия картоф на социалното министерство. Новата концепция e плод на работна група, в която влизаха и представители на пенсионните дружества. В нея са отразени част от техните предложения от предишния дебат, но тогава се говореше за 9 вида пенсионни продукти, докато сега се предлагат само три. „Това не е окончателен вариант за нас, има какво още да говорим“, коментира пред „Сега“ Даниела Петкова от Асоциацията на пенсионните фондове. Тя приветства, че този път има дискусия по темата.

Очевидно и при новия дебат основният спор ще бъде около наследяването на пожизнената пенсия. Социалното министерство се придържа към позицията на финансовото от 2016 г., че не може да има наследяване при пожизнени пенсии. „При всички случаи създаването на общ пул предполага закриване на индивидуалната партида във фазата на изплащане, поради което не е възможно наследяване на тези средства след смъртта на пенсионера“, посочват от там. „Не виждаме проблем да се наследяват пожизнените пенсии. Това са модели, които съществуват в много държави“, коментира обаче Даниела Петкова. Дружествата ще продължат да настояват това право да бъде предвидено и занапред по аналогия с държавното обществено осигуряване.