Благоевград, вие си го заслужавате! Създадохте Бриндо, сега си му дишайте… пърдеша! Както е казано – като яхаш магарето, ще му миришеш и… задните части!

[button color=““ size=““ type=“square_outlined“ target=““ link=““]Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещ­неш в този журналистически сбор някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без ци­низми – заповядай![/button]

Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въоду­шевявали при описването на твоите истории. Ни чув­ство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомис­лен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроиз­веда есенцията на печална­та действителност. Твоите братя, вярвам, не са та­кива, какъвто си из­образен ти, бай Ганьо, но те са засе­га на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия об­ществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като проче­теш тази книжка, ще се поза­мислиш, ще въздъхнеш и ще речеш:

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!… Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.

И така….

Толкова е мръсно в медийната среда на Благоевград и региона, че ако бъде проверена от агенцията по храните и здравната ин­спекция, НАП…. и тлъстите им рушвети няма да спасят гилдията ни от санкции. А преди години си беше рай. Имаше един плужек, който претендираше за монополист – Красо Евлогиев, и двама-трима случайни артисти, които претендираха за себе си с гръмкото название „ко­респонденти“ и жур­налистиката цъфтеше като в акция. Здраво обгрижвана от правилните хора и… кра­сива. А днес картинката е грозна. Времето е на увол­нените поради некадърност от някое радио и на мързе­ливите, които са направили медия като лична Фейсбук страни­ца, обикалят, просят пари и интригантстват срещу успяващите, времето е на тези, които решиха, че не било никак трудно да се правиш на местен изда­тел и макар никой да не те чете, с гъза си или нещо друго да при­думаш два­ма-трима ре­кламодатели и да се сгушиш, да вземаш пари и да не работиш. На всичкото отгоре трупаш и авторитет, щото имаш… но­винарски сайт. Мръсотия до шия. Над целия този гмеж изпъква и едно явление, за което някой ден медийните експерти на България ще пи­шат дисертациите си. Всич­ки в Благоевград го знаят като струмския Бриндо. Чо­век с култура на колорадски бръмбар, визия на прегазен от газка смок, и интелект като на кибритена кутия, влезе в медийния бизнес недоволен от количеството мръсотия и видимо поста­вил си целта да го удвои, при това сам. Същият този индивид кръсти жалката си електронна медия на името на една биричка и на съща­та цена днес плюе наляво и надясно и рекетира местна­та общественост с немалки суми. „Ало, на едно место са те снимали как вземаш пари от еди кой си, дай два бона, иначе ще те пишем…“, заплашва Бриндото от Стру­мско местните представи­тели на държавните институции, а те с осран от корупция гъз тичат да му платят, защото знаят, че той знае.

Все пак преди време и той им е плащал рушве­ти с лекота да го оп­ишеш и с гнусота да го изживе­еш, ува­жаеми читате­лю на вестник Топ Преса. Той и най-големият жълтур като Топ Преса не е китка за мирисане, но поне е единстве­ната медия, която пише не­щата едно към едно и не се страхува да говори на езика на хората с тяхната инфор­мация. Ама чак Бриндовото чудо никой не може да го стигне. Само за няколко ме­сеца работа в сайта „Бирич­ка“, Бриндото си плати бор­човете към местни мутри и лихвари, и взе да работи на печалба. Една колежка ми сподели дори, че си е отку­пил колата, която била зало­жена заради дълговете му до ушите. Но Благоевград търпи. Прави се, че нищо не е станало. Бедните като цър­ковни мишки журналистки и фотаджийки, с кръпките на гъза, обикалят от офис на офис, просят пари срещу хвалене или свирка и плюят Бриндото, който с три изре­чения в социалната мрежа, изградени престъпно и фонетически, и граматически, прави такива пари, че може да ги купи барабар със ста­рите им лаптопи, скътани в миризливото на чесън, пот и крем „Здраве“ таванско помещение, наречено гръм­ко „редакция“. Ето това е миризливата реалност и на мен ми се ще да спра, дока- то не съм повърнал. Накрая ще отчета и една положителна страна за не­кадърната журналистическа гениалност. Дотам ви докара тъпотията ви, уважаеми ко­леги, че отвратихте читателите си в интернет, „Струма“ и „Вяра“ ги спряха да ги купуват, но вас спряха да ви четат, въ­преки че интернетът е безпла­тен. А това е гениално – да от­вратиш някой дотолкова, че и без пари да му се даваш, да те не ще. Пренесохте личния си живот в работата. Пу… да ви пикам на работата.