Благоевград, вие си го заслужавате! Създадохте Бриндо, сега си му дишайте… пърдеша! Както е казано – като яхаш магарето, ще му миришеш и… задните части!
-
- август 5, 2015
[button color=““ size=““ type=“square_outlined“ target=““ link=““]Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в този журналистически сбор някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми – заповядай![/button]
Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!… Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.
И така….
Толкова е мръсно в медийната среда на Благоевград и региона, че ако бъде проверена от агенцията по храните и здравната инспекция, НАП…. и тлъстите им рушвети няма да спасят гилдията ни от санкции. А преди години си беше рай. Имаше един плужек, който претендираше за монополист – Красо Евлогиев, и двама-трима случайни артисти, които претендираха за себе си с гръмкото название „кореспонденти“ и журналистиката цъфтеше като в акция. Здраво обгрижвана от правилните хора и… красива. А днес картинката е грозна. Времето е на уволнените поради некадърност от някое радио и на мързеливите, които са направили медия като лична Фейсбук страница, обикалят, просят пари и интригантстват срещу успяващите, времето е на тези, които решиха, че не било никак трудно да се правиш на местен издател и макар никой да не те чете, с гъза си или нещо друго да придумаш двама-трима рекламодатели и да се сгушиш, да вземаш пари и да не работиш. На всичкото отгоре трупаш и авторитет, щото имаш… новинарски сайт. Мръсотия до шия. Над целия този гмеж изпъква и едно явление, за което някой ден медийните експерти на България ще пишат дисертациите си. Всички в Благоевград го знаят като струмския Бриндо. Човек с култура на колорадски бръмбар, визия на прегазен от газка смок, и интелект като на кибритена кутия, влезе в медийния бизнес недоволен от количеството мръсотия и видимо поставил си целта да го удвои, при това сам. Същият този индивид кръсти жалката си електронна медия на името на една биричка и на същата цена днес плюе наляво и надясно и рекетира местната общественост с немалки суми. „Ало, на едно место са те снимали как вземаш пари от еди кой си, дай два бона, иначе ще те пишем…“, заплашва Бриндото от Струмско местните представители на държавните институции, а те с осран от корупция гъз тичат да му платят, защото знаят, че той знае.
Все пак преди време и той им е плащал рушвети с лекота да го опишеш и с гнусота да го изживееш, уважаеми читателю на вестник Топ Преса. Той и най-големият жълтур като Топ Преса не е китка за мирисане, но поне е единствената медия, която пише нещата едно към едно и не се страхува да говори на езика на хората с тяхната информация. Ама чак Бриндовото чудо никой не може да го стигне. Само за няколко месеца работа в сайта „Биричка“, Бриндото си плати борчовете към местни мутри и лихвари, и взе да работи на печалба. Една колежка ми сподели дори, че си е откупил колата, която била заложена заради дълговете му до ушите. Но Благоевград търпи. Прави се, че нищо не е станало. Бедните като църковни мишки журналистки и фотаджийки, с кръпките на гъза, обикалят от офис на офис, просят пари срещу хвалене или свирка и плюят Бриндото, който с три изречения в социалната мрежа, изградени престъпно и фонетически, и граматически, прави такива пари, че може да ги купи барабар със старите им лаптопи, скътани в миризливото на чесън, пот и крем „Здраве“ таванско помещение, наречено гръмко „редакция“. Ето това е миризливата реалност и на мен ми се ще да спра, дока- то не съм повърнал. Накрая ще отчета и една положителна страна за некадърната журналистическа гениалност. Дотам ви докара тъпотията ви, уважаеми колеги, че отвратихте читателите си в интернет, „Струма“ и „Вяра“ ги спряха да ги купуват, но вас спряха да ви четат, въпреки че интернетът е безплатен. А това е гениално – да отвратиш някой дотолкова, че и без пари да му се даваш, да те не ще. Пренесохте личния си живот в работата. Пу… да ви пикам на работата.
Be the first to leave a review.
