Баба Люба от Сандански успява с 420 лева да издържа себе си и двете си внучета
-
- юни 23, 2015
Защо баба Люба е идеалният финансов министър?
В град Сандански живее една много възрастна жена, която би могла да бъде един много успешен министър на финансите.
Баба Люба успява със сумата от 420 лева да издържа себе си и двете си внучета.
Нейната история започва така: „Едно зло никога не идва само“
– Само едни син ли си имала?
– Само един, да. Осиновено ми е детето. Беше послушно, много кротко. 32 години живях така, с него, това ми беше хубавият живот. Рак на главата. Обаче не само, че е било рак, беше просто парализиран. Само ръчичките така движеше.
Беше тук и аз му викам: „Майко, ще отида да видя само татко ти до горе“, защото и той боледуваше „и веднага се връщам“. Аз за колко съм отишла до там и децата дотърчаха: „Бързо, бабо, че татко е много болен!“ Изтичахме, снахата веднага е викнала бърза помощ. Започнаха да му правят изкуствено дишане, но нищо. Нищо! И така си замина…
И нямаше две години и мъжът ми почина. И ако не са децата, не знам.
– А майка им къде е?
– Майка им е в Марикостиново, там е. Дойде тук, някой лев, ако им остави и това е.
– Има си друго семейство или?
– Май, да. Някой път, може да греша, обвинявам я. Коя майка си оставя децата? Нали, вика, идвам от време на време. Ама от време на време не прави работа.
– Колко бяха големи децата като почина баща им?
– Момиченцето беше първи клас, 8 годинки. Момчето беше 5. Дъщеря му, и сега, ако продумаш, не дава да се говори. Изобщо. Снимка си носи с нея, много тежко го изживява. Момчето, защото беше по-малко, се сеща от време на време: „Тате, тате!“ Няма на кого да каже „тате“.
– А ти, бабо Люба, как живееш?
– Аз все гледам да има за тях. Да има за децата, колкото мога. Мен по-назад.
– Колко пари взимаш на месец?
– 104 лева ми е пенсията. 80 лева ми дават от мъжа ми.
– А дечицата?
– Децата взимат по 100.
– Пенсия за баща им?
– Да.
– Ходят на училище. Учебници имат ли?
– Не, нямат. Викам им: „Бабо, вие няма ли да купите учебници, да отделя някой лев да ви дам?“ „Бабо, ние можем и от компютрите да учим!“
– А компютри имат ли?
– Стар е, много е стар. Някой им го беше подарил.
– Как се оправяш зимата с тези пари?
– Какво да правя? Зимно време момченцето понякога ми се кара: „Бабо, теб ще те хване някой студ!“ Без огън седя. Гледам да има за тях. Защото те трябва да седнат да четат. За мен няма работа, седна, завия се с юрганчето и си трая.
– А случвало ли ти се е да ти поискат пари и да нямаш да им дадеш?
– Няма. Разлюти се и бяга. „Все нямаш, бабо, все нямаш!“ Ядосват се. „Нямам, бе, бабо, на кого ги давам, няма на кого, освен на вас. Що остане, за вас е.“
– Ще успееш ли да ги изучиш?
– Да, много желание имам!
Много е трудно да се каже каквото и да е след баба Люба. Но…
Уважаеми господа политици, баба Люба е прекрасният, прекрасният финансов министър на нашата мила, родна страна…
Be the first to leave a review.
