ЕКСКЛУЗИВНО! САМО В ТОП ПРЕСА!

Боби, обаждам ти се, защото напоследък чувам какво ли не, колко било хубаво и спокойно… Как все едно никога не е имало проблеми в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Как така всички забравиха за проституиращите момичета и просещите по улиците деца. Да не говорим пък за изнасилванията и побоищата… Съжалявам, че те връщам в тези години, но ми се иска да направим едно интервю с теб и да разкажеш за живота си в дома…

Помните ли Боби Горицов? Ако сте забравили кой е, аз ще ви припомня… Боби дойде в благоевградския дом за сираци през 1996 година. Тогава децата имаха някакво тържество, което се провеждаше в тогавашната хитова дискотека “Ивасида”. Аз и моята група бяхме поканени да изпеем няколко песни като поздрав към децата от дома. Тогава се запознах с Боби, който изпя няколко песни на Диана Експрес, едната от които беше “Наследство” (Две праскови и две череши). Тогава с моята певица Боряна Лазярова се спогледахме и си казахме, че това момче е уникално… Боби пееше като змей… Оттогава станахме приятели с много от децата. Впоследствие съм правил много дарения за тях. Явно и тогава институциите не са работели както трябва, защото децата ми се обаждаха, когато имаха проблеми с един от директорите, които след пиянски скандали със съпругата си отиваше в дома и биеше децата. За съжаление тогава още нямаше вестник Топ Преса…

Боби, да започнем с това – коя година беше преместен в благоевградския дом за деца, лишени от родителска грижа?
– В Благоевград пристигнах през 1996 година – тогава, когато се и запознахме с теб. Допреди това бях в Пловдив. Аз съм израснал по домове. Изоставен съм на осмия ден след раждането си, иначе съм роден в Белоградчик.

Правил ли си опити да се свържеш с родителите си?
– Не, никога. Знам къде живеят, знам на коя улица са. Знам, че имам братя, знам и имената им, но не искам да ги виждам.

Не ти ли е любопитно поне да ги видиш?
– Не, но съм ги сънувал…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса