Любопитно: Поданик на кралицата танцува в Елешница
-
- април 22, 2015
Дерек Барет е гражданин на Великобритания и поданик на кралица Елизабет от 67 г. Но последните Юг. е и горд жител на разложкото село Елешница. Купува си къща, ремонтира я и я превръща в свой дом , винаги отворен за гости. Освен от традиционната ракия и салатка, чужденецът е омагьосан и от българския фолклор. Влага всичко от себе си, за да се включи в местния великденски карнавал.
– Най-много ми харесват носиите и сценките, които се разиграват, защото някои от тях са много смешни, а други са сериозни, казва Дерек. Но всичките в крайна сметка показват нравите на местните хора.
Съселяните на англичанина се радват на ентусиазма му. Той е част от събитията, участник в подготовката. Звъни с чановете в четвъртък преди Великден, пере кожи в минералните извори, участва дейно в цялата подготовка. Още в първите си дни в Елешница, бившият брокер на недвижими имоти се опитва да живее като местните. Освен, че често споделя трапезата си с тях, с гордост облича българската народна носия.
- Много си харесвам носията, цялата е от вълна, трябва известно време, за да свикнеш с нея, но когато това стане, тя става много удобна за носене.
Освен спокойствие в малкото селце, англичанинът открива много нови приятели и истинско забавление.
- Чувствам се много щастлив. Според мен Елешница е много красиво място,със страхотни хора които ме посрещат с отворени обятия. Откакто съм тук не съм имал никакви проблеми. Всички са много отзивчиви и ми помагат.
Поданикът на английската кралица се чувства благодарен и решава да върне жеста. Той е основен дарител на карнавала. Дерек е и страстен почитател на рок енд рол музиката, но отскоро с помощта на младежите от самодейния танцов състав на Елешница , прави усилия да се научи и на българско народно хоро.
Кукерски- ят фестивал в Елешница събира стотици туристи от цялата страна и дори от чужбина. Над 100 участници се събраха и тази година. За да ги гледат, идват туристи от курортите в Банско и Разлог. Маскираните мъже, жени и деца гонят злите сили и възвестят пролетното пробуждане на природата. Докато танцуват, те пожелават на своите съселяни и на гостите здраве, мир и берекет. Легендата гласи, че някога тукашни- те мъже работели из други краища на света като строители. На Великден обаче се връщали в родните си домове, за да помогнат на жените си да засадят нивите.
Така възникнало и празненството. Заради прекрасната му символика пък, то се запазило и до днес.
Фолклорът възпитава. А възпитанието на подрастващото поколение е задача номер едно на цялата нация. Както е казал народа: „Каквото посееш, такова ще по- жънеш“, или „Хвърли напред, за да намериш назад“. Все поговорки, проверени от най-точния съдник – времето. Какво се случва днес? Всички сме свидетели на криво разбрана демокрация и музикалната деформация на народа ни, като цяло. В собствената ни страна най-малко и оскъдно можем да чуем музиката, нашата, българската,
на нашия народ, която е оцеляла през всичките несгоди, сполетели българина и напук на всичко, оцеляла в годините. В нашият музикален и танцов фолклор, е събрано всичко. Всичко, което е вълнувало, вълнува и ще вълнува хората, докато свят светува. Затова е непреходен, ценен, истински, неподправен. Създаден от сърцата на хората и преживяните и проверени във времето събития.
Това ни задължава да пазим, съхраняваме и предаваме фолклорното си богатство на бъдещите поколения. Фолклорът учи подрастващите, допринася не само за повишаване на тяхната обща музикална култура, но и подпомага развитието на техните човешки качества, оформя тяхното бъдещо развитие като личности, оставя трайни следи в техния живот, учи ги на българщина и патриотизъм. Това сме ние. Фолклорът е нашата идентичност пред света.
В годините на демокрация образованието у нас падна на отчайващо ниво. Това е и една от причините да се роди публика, която предпочита чалгата, холивудското кино, гарнирано с пуканки, и тв сапунките. Учениците в „белите“ държави се занимават с изкуство и традиции отрано. Така ги подготвят да станат зрители. Това не идва от само себе си, а се възпитава.
Това е много дълга тема и веднага отиваме в другата посока – дали българинът иска да се назове българин и доколко той е националист в най-добрия смисъл на думата. Така както са англичаните, французите, руснаците – както са всички нации по света. Те имат добре развито национално чувство.
Това е и една от причините за чалгализацията на нацията. Българинът, дошъл от село, в което няма нищо лошо – се срамува да пее песните, които баба му и дядо му са изпълнявали.
Той си въобразява, че иска да бъде модерен. Един жител на Лондон, дошъл от сърцето на Стара Европа ни даде пример как да ценим корените си и да се гордеем с тях.
Be the first to leave a review.
