ДЪРЖАВАТА НАЛИВА МИЛИОНИ В „МОНЦА“, А ТЕ Съсипват река СТРУМА: СКАНДАЛНИЯТ ПАРАДОКС КРАЙ БЛАГОЕВГРАД

Река Струма – водната артерия на Югозапада, извор на живот, земеделие и поминък за десетки селища по поречието си, от години тихо понася ударите на безотговорността, прикрита зад папки с чиновнически разрешителни. Докато обикновените хора виждат как водите ѝ периодично сменят цвета си, пенят се или носят тежка миризма на индустриална мръсотия, държавните институции предпочитат да затварят очи или да отбиват номера с формални проверки. На петия километър по главен път Е-79 край Благоевград, на самия бряг на реката, денонощно работи мащабният автокомплекс „Монца“. За хилядите пътуващи това е просто лъскаво крайпътно заведение, бензиностанция, хотел и огромен автосервизен център. Малцина обаче си дават сметка какво точно се случва под земята и къде отиват хилядите литри вода, наситени с петролни деривати, автокозметика, машинни масла, спирачни течности и тежки утайки от стотиците автомобили, преминаващи ежедневно през площадките и денонощната автомивка. Истината, заровена в протоколите на контролните органи, е зловеща: комплексът има официално позволение да зауства промишлените си води директно в Струма, а когато контролът най-после засича реални превишения на отровите, държавата реагира с обидната за всеки гражданин глоба от седемстотин лева.

Всичко започва още през октомври 2009 година, в зората на първото управление на ГЕРБ, когато Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ издава Разрешително за заустване под номер 43120041 на дружеството „Монца“ ООД. С този административен акт държавата на практика подарява река Струма на частния оператор, за да му служи като безплатен водоприемник за събираните дъждовни и технологични отпадъчни води от огромния комплекс. През годините това разрешително е услужливо преразглеждано, удължавано и преподписвано през 2013 и 2019 година, бетонирайки комфорта на частника. По норматив системата се води разделна канализация, а промишленият поток задължително трябва да преминава през каломаслоуловител, преди да се излее в речното корито. Чиновниците успокояват обществеността, че битово-фекалните води отиват в изгребна яма, но реалната екологична заплаха за живия организъм на Струма идва именно от промишлените течности – коктейл от тежки въглеводороди, повърхностноактивни вещества от автошампоаните и механични утайки от сервизните халета. Какво обаче реално постъпва в реката и как се контролира този процес през десетилетията, е въпросът, който разкрива пълен институционален колапс.

Оказва се, че години наред държавният контрол върху изливаното в реката е бил оставен изцяло на добрата воля на самия замърсител чрез т.нар. „собствен мониторинг“. През ноември 2014 година инспектори на РИОСВ – Благоевград извършват цялостна проверка на „Монца“ ООД. За да докаже, че е чиста пред закона, фирмата представя Протокол номер 2014/1182, издаден от софийска лаборатория. На хартия химичните показатели са образцови и в норма. В документа обаче има едно официално вписване, което буквално взривява всякакви представи за обективен екологичен контрол: пробата е описана черно на бяло като „доставена проба от клиента“. Това означава само едно – лицензираната лаборатория не е стъпвала на брега на Струма, експерти не са вземали течност от изхода на каломаслоуловителя, а някой от комплекса просто е налял вода в пластмасово шише и го е занесъл на изследване в столицата. Самата регионална инспекция е принудена да запише в официалния си доклад, че този порочен метод не съответства на нормативните изисквания, и издава задължително предписание занапред пробите да се вземат задължително от акредитирани специалисти на място. Колко години преди това реката е поемала отпадъчни води под прикритието на подобни „самоналети“ бутилки, никой в държавата не може и не иска да отговори.

Паралелно с водното безочие проверките през същата 2014 година разкриват и груби нарушения при третирането на опасни химикали в сервизната част на обекта. Констатирано е, че механиците обслужват автомобилни климатични системи с фреон R134a, без да разполагат с изискуемия по закон документ за правоспособност, издаван от Българската браншова камара по машиностроене. Вместо законен държавен документ е размахан фирмен курс за поддръжка, който няма никаква правна сила пред екологичните стандарти. Че това не е случаен пропуск, а утвърден маниер на пренебрежение към законите, доказва следваща проверка през 2019 година. Тогава екоинспекторите отново установяват, че двама служители на „Монца“ работят с флуорсъдържащи парникови газове от видовете R134a и R1234yf без необходимите документи за правоспособност, а за наличните системи дори липсват задължителните по закон технически досиета. Години наред обектът край Струма оперира в условията на хронична административна безотговорност, разчитайки на факта, че санкциите в държавата или закъсняват, или просто не съществуват.

Истинският шамар за екосистемата на река Струма обаче лъсва през лятото на 2022 година, когато фирмата най-после е принудена да допусне акредитирана лаборатория за реално взимане на проби. На 30 август 2022 година контролните органи засичат резултатите от собствения мониторинг за първото шестмесечие на годината и констатацията е безпощадна: водите, които „Монца“ ООД зауства в Струма, са извън закона. При разрешена индивидуална емисионна граница от 50 милиграма на кубичен дециметър за неразтворени вещества, измерването отчита шокиращите 60 милиграма. Това е драстично превишение с цели 10 милиграма, или точно 20 процента над максимално допустимия праг, определен за защита на речния басейн. Неразтворените вещества в тези води представляват точно онези тежки промишлени утайки, механични замърсители и неразградени остатъци, които задръстват речното легло, унищожават кислородния баланс, морят речната фауна и отравят крайбрежните почви.

И тук идва най-скандалният момент в цялата история – реакцията на българската държава в лицето на РИОСВ. На 18 ноември 2022 година чиновниците съставят Акт за установяване на административно нарушение номер 19-10 по Закона за водите за това, че обектът излива отпадъчни води в река Струма в явно отклонение от индивидуалните ограничения. Но вместо да последва затваряне на заустването до пълна модернизация на съоръженията или съкрушителна санкция, която да послужи за пример, на 14 декември 2022 година инспекцията тихомълком сключва с „Монца“ Споразумение номер 19-10-23. Резултатът от това споразумение е налагането на смехотворната имуществена санкция от точно 700 лева. Седемстотин лева глоба за това, че си изсипвал 20 процента отрови над нормата в една от най-значимите български реки! Това не е наказание, това е подигравка с природата и открита индулгенция за замърсяване, която показва на целия едър бизнес, че да тровиш Струма излиза по-евтино от смяната на маслото на един луксозен автомобил.

Тази институционална слепота и цинична снизходителност обаче получават своето логично обяснение, когато завесата се повдигне и зад екологичните нарушения лъсне политическият гръб и финансовото облагодетелстване на същия този благоевградски комплекс. По времето на пълната власт на партия ГЕРБ в региона, държавата не просто си затваря очите за случващото се на брега на Струма, но и превръща „Монца“ в златен партньор на Югозападното държавно предприятие, което особено в годините и мандатите на управление на горския директор инж. Валентин Чамбов редовно налива колосален публичен ресурс в сервиза. Достатъчно е да се спомене фактът, че горският мастодонт изсипва над 2,8 милиона лева за покупка на десетки чисто нови джипове и леки автомобили от благоевградската фирма в процедури без реална конкуренция и само с една-единствена подадена оферта, а впоследствие с нарочни поръчки дори официално посочва „автокомплекс Монца“ като задължително място за обслужване и ремонт на държавния автопарк.

Така мозайката на безочието се подрежда с плашеща прецизност. От едната страна стои една изстрадала река, която денонощно поема химическите отпадъци на крайпътния мастодонт и чиито превишени норми на замърсяване се оценяват от контролните органи на позорните седемстотин лева. От другата страна стоят милионите от държавния горски сектор, преливащи към същите тези частни сметки под благосклонния поглед на партийните нотабили и горските шефове. Екипът на медията категорично заявява, че река Струма принадлежи на гражданите, а не на шепа богопомазани бизнесмени с политически протекции. Разследването на „Топ Преса“ тепърва ще търси сметка от Басейнова дирекция и РИОСВ защо позволиха този воден произвол и дали символичната глоба от 700 лева не е просто официалната такса за правото безнаказано да тровиш водите на Югозапада.