Ексклузивни документи: Лъсна комунистическото ДНК на „десния“ кандидат за вицепрезидент Георги Кандев

Българският преход е хроника на несвършените битки, на подменените идеали и на онази перманентна политическа маскарадност, в която едни и същи лица и техните наследници ни се предлагат за спасители. Днес се намираме в момент, когато политическото лицемерие е достигнало връхната си точка, а обществената памет е подложена на системен терор от пиар агенции и платени стратези. Един от най-ярките символи на това лицемерно превъплъщение в днешната политическа реалност е кандидатурата на Георги Кандев за вицепрезидент. Човек, който ни се представя от билбордове и телевизионни екрани като еталон на съвременната десница, като евроатлантик без сянка на съмнение и като избор на свободните хора. Но зад фасадата на скъпия костюм, заучените фрази за европейски ценности и купения блясък се крие реалност, която не подлежи на пренаписване. Документите са безпощадни, архивите говорят с езика на фактите, а екипът на независимия информационен канал www.sik.bg изважда наяве истината, която статуквото се опитва да скрие.

За да разберем днешните политически метаморфози на г-н Кандев, трябва да се върнем към фундаменталното правило на българския преход – децата на старата комунистическа номенклатура никога не скъсват с родовото си потекло. Те могат да сменят партийните книжки от времето на БКП с дизайнерски костюми, могат да заменят лозунгите от комунистическите пленуми с евроатлантическа фразеология, но ценностната матрица, дисциплината и дълбоката лоялност към номенклатурната среда остават непокътнати. Те са родени с привилегии, изхранени са от държавната машина на тоталитаризъм и репресии, а днес ни се усмихват от екраните като борци за демокрация.

Нека се обърнем към суровата документална истина, към фактите, които могат да бъдат разгледани подробно в публикациите на www.sik.bg. След ударно ровене в архивите и срещи на терен, екипът ни разполага с безспорни доказателства. Черно на бяло, в регистрите на БСП в Гоце Делчев, фигурират родителите на г-н Кандев – Димитър и Фикрия Кандеви. Техните членски картони носят белезите на една дълбока, неизменна и дългогодишна партийна обвързаност, като членството им е официално възстановено през 2011 година. Бащата – дългогодишен служител на милицията, онази репресивна машина на тоталитарната държава, чието име и до днес предизвиква спомени за страх, тотален контрол, партийна диктация и рекет в целия регион на Гоце Делчев. Майката – пламенен функционер и активен партиен член на същата система.

Тук възниква големият екзистенциален и морален въпрос за всеки честен български гражданин, и особено за хората, които се самоопределят като десни избиратели: възможно ли е човек, израсъл в тази номенклатурна атмосфера, в семеен кръг, където партийната книжка и милиционерската палка са били върховен закон, днес да бъде автентичен израз на десните ценности?

Историята на Източна Европа и на нашия собствен преход дава категоричен и еднозначен отговор. Още от времето на рухването на тоталитарните режими стана ясно, че комунистическата номенклатура успя да се адаптира перфектно към новите условия, правейки най-хитрия маньовър в съвременната ни история. Те не изчезнаха, когато палатките на площадите започнаха да се сгъват; те просто прехвърлиха капиталите, властта и влиянието си в новите структури. Те създадоха банка след банка, фирма след фирма, политически проект след политически проект, дегизирайки се като либерали, демократи и реформатори.

Примерите в българската политическа история са десетки, а десният избирател вече плати тежка цена за своята наивност. Виждали сме го на всички нива на държавната власт – наследници на висши номенклатурни кадри от БКП и офицери от Държавна сигурност, които оглавяваха така наречените „десни“ коалиции, ставаха министри, депутати и евродепутати. Те ни говоряха за пазарна икономика, докато усвояваха държавните поръчки, и ни учиха на европейски ценности, докато семейните им корени потъваха в мазетата на партийните комитети. Когато дойде моментът за истинска геополитическа битка, когато трябва да се заеме категорична, ясна и безапелационна позиция срещу руската агресия, срещу имперската политика на Кремъл и срещу сенките на миналото, тези хора внезапно онемяват. Започват да шикалкавят, да говорят с клишета, да се крият зад общи фрази и да показват пълна неспособност да защитят евроатлантическия избор на България с дела, а не само на думи.

Точно това наблюдаваме днес и при Георги Кандев. Неговото упорито, съзнателно и системно мълчание по темата за войната в Украйна, неспособността му да излезе с открита и смела позиция срещу руския агресор, не са случайни пропуски на някакъв некадърен пиар екип. Те са логичен, неизбежен и органичен резултат от неговото семейно и генетично потекло. Човек не може просто така да зачеркне бащиния дом, партийните картони от регистрите на БКП и после на БСП, милиционерската закваска и онази номенклатурна среда, която му е осигурила всичко в този живот – образование, старт, позиции и комфорт. Как да говориш принципно срещу системата, която е изхранила семейството ти и ти е дала всичко наготово? Как да бъдеш борец срещу тоталитаризма, когато баща ти е бил част от репресивния апарат на същия този тотализъм в Гоце Делчев?

Затова днес се обръщаме към всички десни избиратели, към хората с памет и достойнство, с призив за елементарна политическа хигиена. Да гласуваш за син на номенклатурен кадър и милиционер, дегизиран под фалшивата изящна опаковка на „модерен десен реформатор“, е не просто политически компромис – това е акт на саморазправа със собствената ни съвест. Това означава да зачеркнеш паметта на хилядите българи, които през 1989 година излязоха по площадите с надеждата за истинска лустрация, за скъсване с тоталитарното минало, за отваряне на досиетата и за изграждането на нормална, европейска и свободна държава.

Ако десните гласове отново бъдат предадени и отидат при наследници на старата комунистическа номенклатура само заради партийна дисциплина, геополитическа конюнктура или медийна манипулация, ние сами легитимираме подмяната. Това означава да позволим на миналото да ни управлява и в бъдеще, да затворим порочния кръг и да докажем, че българският преход няма да завърши с истинско правосъдие, а с пълна победа на второто и третото поколение номенклатура.

Документите са пред нас, а цялото разследване и факсимилетата ви очакват в линковете на www.sik.bg. Фактите са черно на бяло. Регистрите на БСП в Гоце Делчев не лъжат, архивите пазят паметта на региона, а хората помнят кои бяха тези, които държаха властта с желязна ръка. Време е да отворим очите си, да откажем да бъдем водени за носа и да покажем на така наречения политически елит, че десният избирател има памет, има чест и няма да гласува за комунистическо ДНК, дегизирано с евроатлантическа вратовръзка. Изборът е в нашите ръце – посетете www.sik.bg, за да видите документите сами, и защитете достойнството си!