Нов удар по българското земеделие: продукцията поевтинява, разходите обаче летят нагоре

Докато цените на селскостопанската продукция в ЕС се сриват за трето поредно тримесечие, разходите за енергия, торове и други ресурси продължават да растат. В България разминаването е още по-осезаемо — продукцията поевтинява с 2,64%, а производствените разходи се увеличават с 8,35%.

Европейското земеделие все по-ясно попада в своеобразна „ножица“ — цените, на които фермерите продават продукцията си, вървят надолу, докато разходите за нейното производство се движат в обратната посока. Последните данни на Евростат за второто тримесечие на 2026 г. очертават именно такава картина: селскостопанската продукция в Европейския съюз е поевтиняла средно с 5,8% на годишна база, докато цените на стоките и услугите, използвани в производството, са се увеличили с 4,7%.

Това не е еднократно движение на пазара. Спадът в цените на селскостопанската продукция е третият пореден тримесечен спад, което показва, че натискът върху приходите на производителите вече има устойчив характер.

В същото време разходната страна започва да се натоварва все по-сериозно. След относителната стабилност през 2025 г. и през първото тримесечие на 2026 г. цените на ресурсите, необходими за производството — включително енергия, торове и фуражи — отново тръгват нагоре.

България: по-малък спад на приходите, но много по-голям скок на разходите

На пръв поглед България изглежда по-скоро като изключение от негативната тенденция при цените на продукцията. През второто тримесечие селскостопанската продукция у нас е поевтиняла средно с 2,64% спрямо същия период на 2025 г. Това е третият най-малък спад сред 20-те държави от ЕС, отчели понижение на цените. За сравнение, през първото тримесечие спадът в България е бил 3%, което означава, че темпът на поевтиняване леко се забавя. Но именно тук се появява големият проблем. Докато продажните цени на българската селскостопанска продукция спадат с 2,64%, производствените ресурси поскъпват с 8,35%.

Само три месеца по-рано ситуацията е изглеждала коренно различна — през първото тримесечие увеличението на тези разходи е било едва 0,8% на годишна база.

Така за кратък период земеделските производители се оказват между два противоположни процеса: получават по-малко за произведеното, но плащат значително повече, за да го произведат. Именно тази разлика е по-важна от самия процент на поевтиняване на продукцията. За един земеделски производител няма особено значение, че цената на продукцията му е спаднала „само“ с 2,64%, ако в същото време горивото, енергията, торовете и останалите ключови ресурси поскъпват многократно по-бързо.

Европейската картина е още по-контрастна

Разликите между отделните икономики в ЕС са значителни. Най-сериозният спад на цените на селскостопанската продукция е отчетен в Дания — 17,2%. Следват Ирландия с 16,2%, Латвия и Естония с по 14,5%, а Люксембург и Литва — с по 14,2%. Това означава, че в част от европейските земеделски икономики натискът върху производителите вече е далеч по-силен от наблюдавания в България. На противоположния полюс са Хърватия и Малта, където цените на селскостопанската продукция са се увеличили с по 3,9%. В Кипър е отчетен ръст от 3,5%. Тези различия показват, че европейското земеделие не преминава през един и същ процес. Цените се влияят от структурата на производството, конкретните пазари, търсенето и предлагането, международната конкуренция и разходите по веригата.

Но общият сигнал е ясен: за голяма част от европейските фермери 2026 г. не носи ценова компенсация за увеличаващите се производствени разходи.

Разходите растат почти навсякъде

Особено показателни са данните за производствените ресурси, които не са свързани с инвестиции. Техните цени са се увеличили във всички държави от ЕС. Най-голямо е поскъпването в Литва — 16,4%, следвана от Румъния с 11,7% и Латвия с 9,7%. В Унгария и Португалия ръстът е значително по-умерен — по 1,2%, а в Малта е 1,5%. На този фон България с увеличение от 8,35% се намира в по-тежката част на европейската картина. Тук вече възниква въпросът дали става дума просто за временна волатилност или за по-дълбок структурен проблем.

Ако цените на продукцията спадат, докато разходите растат, натискът върху маржовете на производителите се увеличава. А когато този процес продължи достатъчно дълго, последствията могат да излязат извън рамките на отделното стопанство — от отлагане на инвестиции и ограничаване на производството до промени в структурата на самия сектор.

Млякото поевтинява най-силно

Данните по отделни продукти показват къде натискът е най-сериозен. Най-драстично е понижението при млякото — средната му цена в ЕС през второто тримесечие на 2026 г. е с 16,6% по-ниска спрямо година по-рано. Това е особено чувствителен сегмент, тъй като млечното животновъдство е производство с постоянни и трудно свиваеми разходи. Животните трябва да бъдат хранени и отглеждани независимо от моментната пазарна цена на млякото. При зърнените култури спадът е по-умерен, но също значителен — 5,6%.

Така два ключови сегмента на селското стопанство са поставени под ценови натиск, докато производителите едновременно се сблъскват с по-високи разходи.

Енергията и торовете отново натискат нагоре

Най-тревожният сигнал от разходната страна идва от две групи ресурси, без които съвременното земеделие трудно може да функционира — енергията и торовете. Цените на енергията и смазочните материали са се увеличили средно с 22% за година. При торовете и почвените подобрители ръстът е 13,4%. Това са разходи, които пряко участват в себестойността на продукцията. Следователно тяхното поскъпване не остава изолирано в счетоводството на фермата — то оказва влияние върху крайната икономика на производството. И тук се намира същината на проблема: фермерът не определя сам нито цената, на която ще продаде продукцията си, нито цената на редица ключови ресурси, които купува.

Той е между два пазара, на които има ограничена възможност да влияе.

Опасността не е само за фермерите

На пръв поглед спадът на цените на селскостопанската продукция би трябвало да е добра новина за потребителите. По-евтината продукция може да означава по-ниски цени по веригата. Но земеделието има една особеност — производството не може просто да бъде изключено за няколко месеца, без това да създаде последици. Ако ниските изкупни цени се задържат, докато разходите продължават да растат, икономическият стимул за производство отслабва. Това може да доведе до свиване на инвестициите, намаляване на използваните ресурси и отказ от определени производства. В краткосрочен план потребителят може да спечели от по-ниската цена на суровината. В дългосрочен план обаче прекомерният натиск върху производителя може да постави въпроса за устойчивостта на местното производство и зависимостта от внос.

За България този въпрос е още по-чувствителен, защото страната се конкурира на общ европейски пазар, но голяма част от разходите на производителите се определят от глобални фактори.

Големият въпрос: кой поема цената на кризата?

Последните данни не показват просто движение на цените. Те показват разпределението на риска по агрохранителната верига. Когато продукцията поевтинява, но ресурсите поскъпват, някой трябва да поеме разликата. Ако тя остане изцяло върху производителя, последствията се виждат първо в рентабилността на стопанствата. След това идват инвестициите — или по-точно липсата им. Следващият етап може да бъде преструктуриране на производството. В България контрастът между -2,64% при продукцията и +8,35% при производствените ресурси е достатъчно силен, за да бъде разглеждан не просто като статистическа подробност, а като сигнал за натиск върху икономиката на сектора.

Още повече че зад средните стойности стоят различни видове стопанства. Голям зърнопроизводител, малка семейна ферма и животновъдно стопанство не усещат по един и същи начин движението на цените.

Земеделието влезе в нова фаза

Данните от второто тримесечие на 2026 г. очертават неприятен парадокс: селскостопанската продукция поевтинява, но производството ѝ не става по-евтино. В Европейския съюз цените на продукцията се понижават за трето поредно тримесечие, докато разходите за използваните ресурси отново започват да растат. В България ножицата е особено видима — спад на цените с 2,64% срещу увеличение на производствените ресурси с 8,35%. Това поставя земеделския сектор пред сложна задача: как да произвежда повече и по-ефективно, когато пазарът плаща по-малко, а входящите разходи растат?

Отговорът няма да дойде само от самите фермери. Той зависи от цялата верига — от цените на енергията и торовете през търговията и преработката до европейската и националната земеделска политика. Защото статистиката може да измери спада на цените и ръста на разходите. Но зад тези проценти стои нещо много по-конкретно — реалната икономика на българското земеделско стопанство. А когато тази икономика започне трайно да се свива, въпросът вече не е само колко печели фермерът.

Въпросът е колко дълго един сектор може да произвежда на все по-висока цена, за да продава на все по-ниска.