СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ПЕТЪК
-
- април 10, 2015
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Пред нас е гробът Господен. В този гроб лежи многострадалният, изтерзаният, измъченият Син на Девата. Той умрял; умрял не само, защото някога някакви хора, изпълнени със злоба, Го погубили. Той умрял за всеки от нас, заради всеки от нас. Всеки от нас носи върху себе си дял от отговорността за това, което се е случило, за това, че Бог, не търпейки отпадането, осиротяването, страданието на човека, станал също Човек, влязъл в областта на смъртта и страданието, за това, че Той не намерил тази любов, която би спасила света и се подложил на тази трагедия, която ние наричаме Страстни дни /дни на страданията/ и смърт Христова на Голгота.
Ще кажете: Нима ние сме отговорни за това – та ние не сме живели тогава? Да! Не сме живели! А ако сега се яви Господ на земята – нима някой от нас може да помисли, че ще се окаже по-добър от тези, които тогава не Го познали, не Го обикнали, отхвърлили Го и, за да се спасят от осъждането на съвестта, Го погубили с кръстна смърт? Често ни се струва, че тези хора, които тогава извършили това, са били толкова страшни, а ако се вгледаме в техния образ – какво ще видим?
Ще видим, че те са същите, като нас: техният живот бил прекалено тесен, за да се всели в него Бог; живот им бил твърде малък и нищожен, за да може тази любов, за която говори Господ, да намери в него простор и творческа сила. Трябвало или този живот да се разпори по шевовете да израсте в степента на човешкото призвание, или Бог да бъде изключен окончателно от този живот. И тези хора, подобно на нас, това и направили.
Подобно на нас, защото колкото пъти в нашия живот нашия постъпваме като някой от тези, които са участвали в разпъването на Христа. Да погледнем Пилат: с какво той се отличава от тези служители на държавата, на обществеността, които преди всичко се боят от човешкия съд и отговорност и които, за да се застраховат, са готови да погубят човека? Пилат се стараел да запази мястото си, стараел се да не попадне под осъждането на своите началници, старал се да не стане омразен на своите подчинени, да избегне метежа. И макар и да признал, че Иисус не е виновен в нищо, Го предал на погибел.
На хората около него – воините им било все едно кого разпъват, те не били “отговорни”, те изпълнявали заповед… А колко пъти с нас се е случвало същото? Получаваме разпореждане, които има нравствено измерение, разпореждане, за което ще носим отговорност пред Бога и отговаряме: Не е наша отговорността… Пилат си измил ръцете и казал на иудеите, че те ще отговарят. А воините просто изпълнили заповедта и погубили човека, даже без да си задават въпроса кой е Той: просто един осъден…
Но не само Го погубили, не само изпълнили своя, така да се каже, дълг. Пилат им предал Иисуса за поругание; колко пъти всеки от нас би могъл да забележи в себе си злорадство, готовност да се погаври над човека, да се надсмее над неговото нещастие, да прибави към неговата болка излишен удар, излишна плесница, излишно унижение! А когато това се е случило с нас и изведнъж нашият поглед е срещнал погледа на човека, когото сме унизили, когато той вече е бил бит и осъден, тогава и ние, и неведнъж, навярно по-своему, разбира се, сме правили това, което направили воините, което направили слугите на Кайафа: те завързали очите на Страдалеца и Го били. А ние? Колко често с нашия живот, с нашите постъпки като че ли закриваме очите на Бога, за да ударим спокойно и безнаказано – човека или Самия Христос – в лицето!
А кой предал Христос на разпятие? Някакви свръхзлодеи ли? Не – хора, които се страхували за политическата независимост на своята страна, хора, които не искали да рискуват с нищо, за които земното строителство се оказало по-важно от съвестта, правдата, от всичко –само и само да не се разклати крехкото равновесие на тяхното робско благополучие. А кой от нас не знае това от своя живот?
Нима не е видно, че хората, които убили Христа, са били такива, каквито сме и ние? Че те били движени от същите страхове, от същите въжделения, на които сме подвластни и ние? И ето ние стоим пред този гроб, и всеки от нас би трябвало да съзнава, че ние сме блажени, че не сме били подложени на това страшно изпитание – на среща тогава с Христос – тогава, когато бихме могли да сгрешим и да Го възненавидим, и да застанем в тълпата на викащите:”Разпни Го, Разпни Го!”
Нека да застанем пред съда на нашата съвест и с покайно настроение, със страх и трепет да се приближаваме до свещената Плащаница. Нека всеки от нас разбере, че Спасителят е умрял за всеки от нас, и да благодарим на Бога за спасението, което ни се предлага и покрай което ние така безразлично преминаваме, тогава когато то е струвало такава страшна цена и на Бога, и на Божията Майка, и на апостолите. Амин.
Източник: http://www.pravmladeji.org/
Be the first to leave a review.
