Днес да преклоним глави и замълчим пред величието на Апостола

Има една мистична фигура в българската история. Личност, апотеоз на героизма, на победата, на спасението. Името му е светиня, която не бива да бъде докосвана, от който и да е смъртен. Защото Левски е синоним на безсмъртието. Той е вечността, с него се измерва България.

И той като Иисус бе разпнат на кръста, за да изкупи греховете на народа. Чрез гибелта си, да му даде сила в борбата срещу поробителя. Свято е делото му, не само за национално-освободителното движение. Дяконът повежда нацията към духовно прераждане – вменява необходимостта за непрекъсната, неспирна борба, с един единствен изход – политическо и духовно освобождение на България. Той се превръща във водач на цял един народ. В литературата е наложен като мистичен светец: „Той беше невидим, фантом, или сянка..”, „Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов”..

Да бъде канонизиран за светец от БПЦ!

142 години без Апостола на Свободата.

Паметта му ще е вечна, докато стъпва по земята и последният българин.

Поклон пред теб, Апостоле!

Няма да забравим, няма да простим.