Когато човек застане на хълмовете над Огняново, вижда онази вечна, зелена прегръдка на Западните Родопи, заради която хиляди хора търсят тук спасение, чист въздух и лечебна тишина. В полите на курортното селище, прочуто в цяла България с живата си минерална вода, природата все още диша с ритъма на вековната гора. Но точно под този планински покров, далеч от погледите на почиващите и скрито зад сухия език на институционалните регистри, тихо се подготвя една драматична трансформация. Един зелен масив от близо тридесет и петстотин квадратни метра в местността „Падинето“ бавно, систематично и напълно методично се превръща от дива широколистна гора в тежък индустриален полигон.

Всичко започва да се разплита, когато в публичното пространство изплуват няколко наглед рутинни съобщения на екологичните органи. Нашата редакция в „Топ Преса“ реши да не подмине поредния сух номер на преписка, а да проследи цифрите и фактите докрай. Зад кадастралния номер 53326.500.121 не се крие обикновен парцел, нито празно поле в строителните граници на селото. Официалните регистри са категорични и безмилостни – по вид територия това е горска площ, а начинът на трайно ползване е широколистна гора. Нещо повече, целият имот попада изцяло в границите на защитена зона „Родопи Западни“ от европейската екологична мрежа Натура 2000. Това е територия, която държавата и нейните закони би трябвало да пазят като зеницата на окото си от агресивно човешко настъпление.

Вместо защита обаче, документите чертаят съвсем различен сценарий. Оказва се, че местната власт и държавните органи са задвижили сложна процедура, с която този горски рай трябва да бъде преотреден в устройствена зона „Пп“ – предимно производствена територия. Зад тези две невинни букви се крият параметри, които буквално биха стъпкали всяко дърво на терена. Предвижда се максимална плътност на застрояване до потресаващите осемдесет процента, коефициент на интензивност две, височина на сградите до десет метра и минимален процент на озеленяване от едва двадесет на сто. Ако превърнем тези сухи градоустройствени формули в реални мащаби, картината става плашеща. Върху трите декара и половина гора се отваря законова възможност да се излеят почти две хиляди и осемстотин квадратни метра бетон като застроена площ и да се достигне до близо седем хиляди квадратни метра разгъната застроена площ. Това не е просто планинска вила или малък СПА пансион, подходящ за курорт като Огняново. Това са параметри за масивно производство, за складови бази, за халета и цехове с висок интензитет, способни да променят завинаги облика и екологичния баланс на района.

Най-смущаващото откритие в това разследване на „Топ Преса“ обаче не е самият мащаб на застрояването, а хронологията на неговото прокарване. Докато официално се твърди, че процедурата по изменение на Общия устройствен план се развива едва сега, архивите разкриват една много по-ранна и дълбока следа. Още през юни 2023 година местната власт издава нарочна Заповед с номер 362 за одобряване на подробен устройствен план – план за застрояване за част от абсолютно същия горски имот в „Падинето“.

Тук всеки безпристрастен наблюдател се сблъсква с фундаментален правен и логически парадокс, който институциите дължат да обяснят на обществото. В устройственото право съществува желязно правило за йерархията на плановете – подробният план е длъжен стриктно да следва общия план, а не да го изпреварва. Когато днес регионалната екоинспекция официално посочва, че действащият общ устройствен план изобщо не определя устройствен режим за този имот, възниква резонният и неудобен въпрос как преди години е бил одобрен подробен устройствен план за застрояване върху чиста гора. Получава се странно обръщане на пирамидата, при което каруцата се поставя пред коня, а днешните административни стъпки за промяна на общия план заприличват на опит за последващо саниране на вече предприети действия.

Вместо обаче да се сочат с пръст конкретни чиновници, е редно да се погледне към цялостния механизъм, по който държавата и местната администрация си взаимодействат в подобни казуси. Процедурата пред регионалната екоинспекция е внесена формално от името на местната власт като институционален вносител на градоустройствените промени. Но публичните масиви запазват пълно мълчание за това чия е реалната инициатива, кой притежава имота и какъв конкретен инвестиционен замисъл стои зад тези хиляди квадратни метри бъдещ бетон. Когато една общинска администрация задейства своя експертен, правен и организационен апарат за трансформирането на един конкретен горски парцел, обществото в Огняново има пълното право да знае дали защитава чист обществен интерес, или улеснява нечий частен инвестиционен план.

Още по-голяма тревога буди лекотата, с която процедурата се опитва да премине през ситото на екологичния контрол. Вместо държавата в лицето на екоинспекцията категорично да изиска пълномащабна екологична оценка и детайлен доклад за степента на въздействие върху защитената зона, преписката е пусната по облекчената писта за преценяване на необходимостта като за уж незначително изменение. Нима изсичането на три декара и половина широколистна гора в сърцето на Натура 2000 и замяната ѝ със седем хиляди квадратни метра индустриална площ може с лека ръка да бъде наречено незначително въздействие. Тук държавните контролни органи трябва да докажат своята независимост и да покажат, че европейските екологични мрежи не са просто формални линии върху картата, а реални граници, които никой няма право да престъпва безкомпромисно.

Освен това остава напълно открит въпросът за съвместимостта на такъв тип застрояване с бъдещето на самото Огняново. Селото отдавна е изградило своя авторитет като оазис за здраве, почивка и балнеология. Минералните извори и планинският микроклимат са най-големият капитал на местните хора, поминъкът на десетки семейства и надеждата за устойчиво развитие. Допускането на тежки производствени параметри на метри от курортната зона крие реален риск от нарушаване на хидроложкия баланс, запрашаване, шум и бавна ерозия на туристическия бранд на региона. Никакви бъдещи икономически дивиденти не могат да оправдаят риска от трайно увреждане на природните дадености, които природата е градила с векове.

Пред очите ни се развива класически процес на тиха урбанизация на парче, където всяка отделна административна стъпка изглежда оправдана сама по себе си, но събрани заедно, те водят до заличаването на едно парче жива природа. За да не остане този случай поредната забравена горска територия, превърната в индустриална площадка, е необходимо незабавно пълно осветляване на всички скрити документи. Местната власт и държавните институции са длъжни да покажат на светло протоколите, докладните записки и първоначалните заявления, за да разбере обществеността кой и защо иска да превърне гората на Огняново в заводски терен. Гражданите на региона заслужават прозрачност, а природата на Родопите – истинска институционална защита, преди багерите да направят стореното необратимо.

Невидимите детайли в държавните регистри и цената на административното мълчание

Когато се задълбае в официалните регистри на държавата и движението на преписките между институциите, излизат още по-прецизни дати, които разкриват истинското темпо и скритата логика на тази процедура. В информационните масиви на екологичното министерство цялата сага около имота в местността „Падинето“ край Огняново е надлежно заведена под входящ номер ПД-1895 и официално досие БД-ЕО-38. Хронологичният преглед показва забележителна административна последователност. След като в края на април местният общински съвет приема ключовото Решение № 1010 по Протокол № 34 за допускане на устройствената промяна, колелата на държавната машина се завъртат светкавично. Още на 4 юни държавните екооргани са официално сезирани за готвеното преотреждане на широколистната гора.

Само двадесет дни по-късно, на 24 юни, регионалният екологичен орган излиза с указанието, че приложимият законов ред ще бъде съкратеният път на преценяване на необходимостта, а на 26 юни първото официално съобщение вече е публичен факт. Истинската кулминация на този подготвителен етап обаче настъпва в разгара на летния сезон – на 31 юли, когато в държавното ведомство е депозирано официалното искане за произнасяне, обявено публично броени дни по-късно, на 11 август. Всичко това доказва, че не става дума за случайна идея, а за методично изпълняван административен план, който следва стриктни институционални стъпки.

В същото време обаче остава да виси най-тежкият въпрос, свързан с прилагането на Закона за горите. Тъй като по кадастрална карта и държавни документи този терен от 3484 квадратни метра никога не е спирал да бъде горска територия, за всяко бъдещо реално строителство се изисква тежка и скъпа процедура по изключване от горския фонд през специализираните държавни комисии към агенцията по горите, придружена със заплащане на значителни държавни такси и задължения за компенсационно залесяване. Дали такава процедура изобщо е била инициирана, преди да се стигне до одобряването на планове за застрояване и искания за промяна на общия устройствен план, остава пълна загадка за обществеността.

Липсата на публичност около първоначалния заявител и финансирането на тези градоустройствени проекти прави картината още по-съмнителна. По закон, когато подобни мащабни корекции в устройствените планове се правят в полза на конкретни лица или имоти, всички разходи по проектирането и съгласуването трябва да бъдат за сметка на реалния инвеститор, а не да черпят от ресурса и времето на администрацията. Днес курортът Огняново се намира в критична точка, в която държавата трябва ясно да заяви дали спазва собствените си лесовъдски и устройствени норми, или тихо отваря вратата за превръщането на защитени родопски гори в частни индустриални зони.