Напусна ни Благо Прангов: Поклон, поете на България!

Само ден преди Голяма Богородица издъхна любимият поет на Разлог и Бачево, непрежалим учител и общественик, съпруг и баща Благо Прангов.

Напусна ни „в горчивата сълза на Богородица, когато надеждата ни сляпо търси брод“…Напусна ни поетът на два века, който сляпо търсеше любов в легендарните Пирин и Рила, в България, в родното Бачево, в хората до него, в приятелите, в простора син, в звездите и морето…

Той изплакваше болките на родината, представена от него като ябълка в градината на Бога. И топеше писалката си с кръв от сърцето.

Беше чувствителна душа, струна, опъната до крайност, поклонник на красотата, гражданин на своето отечество, казваше за него дългогодишният му приятел и съратник учителят Стоян Дърпатов.

Благо ПРАНГОВ е роден на 1 септември 1933 г. в село Бачево. Завършил е гимназия в Разлог и българска филология в СУ „Климент Охридски“.

 Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник „Вяра“, завеждащ отдел „Култура и образование“ на в. „Пиринско дело“.

Автор е на поетичните книги: „Кръговрати“ (1980), „Пукнатини“ (1990), „Същинското ми име“ (1994), „Голосек“ (1995), „Пирински писмовник“ (1996), „Предел“ (1997), „Глина“ (1998), „Просека към слънцето“ (2003), „С душа на трепетлика“ (2008), „Между снега и цъфтежа“ (публицистика, 2008), „В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно“ (документални разкази за село Бачево, 2009), „Докато боли ни“, „На крайчеца на лятото“….

Благодаря ти, че посвети живота и книжовното си дело на родното Бачево, родния Разложки край и България. Твоите книги са съкровищница, която буди духа на всеки човек, търсещ духовни висини.

Твоето перо беше остро, чувствено, красиво и променящо – към добро човешките съдби.

„В крайчеца на лятото, когато се свеждат герданиците от птици“, поемаш към вечността. И няма забрава. Само „ранени сълзи“…

Тръгваш към звездите, но оставяш неоценимо духовно богатство за векове напред.

Ще помним завета ти: „Простор на смелостта си дай, народе мой!