ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: Музеят в Благоевград ПРИЗНАВА, че липсва информация за над МИЛИОН ЛЕВА – ОТГОВОР от институцията РАЗКРИВА скандала!

В свое разследване преди седмица и малко ТОП ПРЕСА взирив югозападна столица в това разкирите. ВИЖ ТУК. Медията ни винаги се е стремяла да осветява тъмните ъгли на властта, но това, което изплува от документите на Регионалния исторически музей в Благоевград, надминава и най-смелите ни очаквания за административен хаос и потенциална злоупотреба с публичен ресурс. Днес не говорим за стари новини или за вече известния доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Днес говорим за официалното самопризнание на една държавна институция, че е загубила дирите на огромна сума пари – сума, надхвърляща 1.1 милиона лева. Става въпрос за проект BG-RRP-4.020-0042-CO1, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, чиято цел е модернизация на културното наследство, но чийто краен резултат, според официалните отговори на музея, е пълна документална мъгла. Когато екипът на ТОП ПРЕСА изпрати официално запитване по Закона за достъп до обществена информация, очаквахме сухи административни цифри, но вместо това получихме два документа – СИ-01-127 и СИ-01-128, които на практика представляват „бяло знаме“ от страна на ръководството. В тези отговори музеят черно на бяло признава, че не може да предостави информация за това къде са отишли парите. Това е скандал от национален мащаб, защото не става дума за загубени стотинки, а за над един милион лева, които са се „изпарили“ в административните лабиринти на музея под ръководството на неговия настоящ директор.

Разследването ни показва, че това мълчание и липса на отчетност не са случайни. Когато една институция твърди, че „не разполага“ с информация за разходите по мащабен проект, тя или признава пълна некомпетентност, или директно признава, че документите се крият, за да не лъснат неправомерни разходи. Всеки лев, преведен по този проект, би трябвало да е подплатен с фактури, договори, приемно-предавателни протоколи и ясни отчети. Вместо това, в официалната кореспонденция, подписана от ръководството, се чете една безпомощност, която граничи с наглост. Данъкоплатецът в Благоевград и в цяла България е длъжен да знае защо директорът на музея си позволява да държи обществото в пълно информационно затъмнение. Самият факт, че АДФИ вече е била в музея и е извършила проверка, е ясен индикатор, че проблемите са били засечени на най-високо ниво. Но докато докладът на финансовите инспектори е просто констатация на факти, то последният отговор на музея е живото доказателство за продължаващото нежелание да се поеме отговорност. Тук не става въпрос за техническа грешка, а за съзнателно изградена стена от мълчание, която има за цел да защити определени интереси и да прикрие начина, по който са разпределяни порциите в този проект.

Анализирайки съдържанието на получените документи, става ясно, че музеят се опитва да прехвърли топката или просто да измори питащия с административни хватки. Но числата не лъжат – 1.1 милиона лева е сума, която би променила облика на всяка културна институция. Къде са новите експозиции, къде е дигитализацията, къде е модернизацията, за която са платени тези пари? Ако всичко беше изрядно, директорът щеше да гордо да представи всеки отчет. Фактът, че той избира да крие документи, е най-силното доказателство, че има какво да бъде крито. В ТОП ПРЕСА получихме сигнали, че вътре в самата институция напрежението расте, тъй като служителите виждат как името на музея се петни заради непрозрачно управление. Държавата, в лицето на Министерството на културата и общинските власти, проявява странна пасивност, която можем да окачествим само като съучастие чрез мълчание. Как е възможно да имаш официално признание за липсваща информация за милион лева и никой от контролните органи да не е потърсил незабавна оставка на ръководството? Това е въпросът, който ТОП ПРЕСА поставя на дневен ред и на който няма да спрем да търсим отговор, докато не видим реални последствия за тези, които са допуснали това безобразие.

Хронологията на събитията показва една системна стратегия за избягване на прозрачност. Първоначално запитванията са пренебрегвани, след това са давани непълни отговори, за да се стигне до настоящия момент, в който музеят в Благоевград официално вдига рамене пред въпроса „Къде са парите?“. Това не е просто лошо управление, това е обида към всеки един гражданин. Докато културните дейци се борят за оцеляване и за минимални заплати, тук виждаме как милиони се размиват без ясна следа. Документите СИ-01-127 и СИ-01-128 ще останат в историята на благоевградската администрация като паметник на безотговорността. В тях се вижда как законът се използва не за да информира, а за да шиканира и да прикрива истината. Но истината винаги излиза наяве, особено когато ТОП ПРЕСА разполага с доказателствата. Ние няма да се задоволим с „не разполагаме с информация“. Ще изискваме всеки един договор да бъде публикуван, всяко едно плащане да бъде обосновано. Защото тези 1.1 милиона лева не са на директора, те са на хората. И ако държавата продължава да мълчи, ние ще бъдем гласът, който ще крещи дотогава, докато не се стигне до пълна ревизия и наказателна отговорност за всеки, който е сложил подписа си под това признание за документален хаос.

В заключение, случаят с Регионалния исторически музей в Благоевград е лакмус за това как се управляват европейски и национални средства в България. Ако този модел на „липсваща информация“ бъде оставен без последствие, това ще бъде зелена светлина за всеки следващ чиновник да харчи безконтролно. Но ТОП ПРЕСА е тук, за да спре този процес. Ние разполагаме с още факти и документи, които ще представим в следващите си броеве. Скандалът тепърва ще се разраства, защото отговорите на музея не са край на темата, а само началото на един дълъг път към разкриване на цялата истина. Властта може да се опитва да крие от данъкоплатците, но медии като нашата са единствената преграда пред пълното беззаконие. Очаквайте продължение, защото имената на тези, които стоят зад това признание за милион лева липса, трябва да станат публично известни и те трябва да понесат своята отговорност пред закона и пред обществото на Благоевград.

ДМИНИСТРАТИВНАТА ОМЕРТА В БЛАГОЕВГРАД: Как институционалното „не знам“ се превърна в параван за милиони

Документалната безпомощност, която Регионалният исторически музей в Благоевград демонстрира в своите официални отговори СИ-01-127 и СИ-01-128, не е просто чиновнически пропуск, а внимателно калибрирана стратегия за изтощаване на общественото внимание. Когато се задълбочим в детайлите на тези документи, лъсва една зловеща истина – институцията, която е призвана да съхранява паметта на нашия край, се е превърнала в черна дупка за информация, когато стане въпрос за разходването на над 1.1 милиона лева. Директорът на музея, чийто подпис стои под тези откази за предоставяне на информация, на практика признава, че контролът върху проект BG-RRP-4.020-0042-CO1 е бил фиктивен. В правния свят липсата на информация по проект, който се изпълнява в момента и за който са получени огромни авансови и междинни плащания, е равносилно на признание за липса на мониторинг. Това повдига въпроса: ако ръководството не знае къде са документите за разходите, то кой тогава реално е управлявал тези средства? Източници на ТОП ПРЕСА сочат, че зад паравана на официалните отговори се крие страх от разкриване на конкретни фирми-изпълнители, които са били облагодетелствани при неясни условия.

Вместо да предостави договорите и протоколите за извършени дейности, музеят се крие зад процедурни хватки, твърдейки, че част от информацията не е налична в този вид. Това е класически прийом на административната омерта – да се признае за наличие на проверка от АДФИ, но да се откаже достъп до детайлите, които са довели до нея. Тук не говорим за класифицирана информация или държавна тайна, а за пари по Плана за възстановяване и устойчивост – ресурс, който е под най-строг мониторинг от страна на Европейската комисия. Поведението на директора поставя под риск не само репутацията на музея, но и бъдещото финансиране на културни проекти в целия регион. Ако Благоевград се превърне в пример за това как милиони лева потъват в „информационна мъгла“, нито една европейска програма няма да погледне сериозно на нашите нужди в бъдеще.

Скандалният характер на отговора се подсилва от факта, че в административната практика е абсурдно да не разполагаш с копия от документи за разходи, за които си подал заявка за плащане. Всеки счетоводител знае, че без тези документи плащането е невъзможно. Следователно, твърдението на музея, че информацията е „липсваща“ или „непълна“, е директен опит за подвеждане на обществеността. ТОП ПРЕСА разполага с данни, че докато официално се твърди липса на данни, в кулоарите на музея се провеждат спешни консултации как да бъдат „оформени“ липсващите звена в документацията, за да съвпаднат с констатациите на финансовите инспектори. Тази игра с огъня е опасна, защото признанието на музея вече е факт и то е запечатано в официалните архиви. Директорът трябва да излезе и да отговори пред камера: как се губи информация за един милион лева? Къде са отишли средствата, предназначени за модернизация на експозициите, и защо гражданите на Благоевград не виждат реалния резултат от тези инвестиции?

Мълчанието на Община Благоевград и липсата на коментар от страна на ресорните заместник-кметове само засилва усещането, че сме свидетели на организирано прикриване на факти. В нормална държава, след такъв отговор по ЗДОИ, прокуратурата би трябвало да влезе в сградата на музея още на следващата сутрин. В ТОП ПРЕСА сме решени да не допуснем този случай да бъде „заметен под килима“. Ако трябва, ще се обърнем директно към ОЛАФ и европейските прокурори, за да покажем как се управляват европейски фондове в сърцето на Пиринска Македония. Признанието за липсваща информация е само върхът на айсберга, а ние тепърва ще разкриваме какво се крие под повърхността на този финансово-документален скандал, който разтърси основите на местната власт. Властта може да се опитва да крие, но документите, с които разполагаме, говорят по-силно от всяко тяхно оправдание.