ЕКСКЛУЗИВНО ЗА „ТОП ПРЕСА“ ДЕТЕТО ЧУДО – КОНСТАНТИН ЧЕРВЕНКОВ СЛЕД ХЕТТРИКА В НЕСЕБЪР: АБАКУСЪТ Е МОЯТ МАГИЧЕСКИ ЖЕЗЪЛ, С КОЙТО ПРЕВРЪЩАМ НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪВ ВЪЗМОЖНО!

Автор: Цветелина Димитрова

Има личности, които се раждат с мисия – да ни напомнят, че границите на човешкия ум са просто илюзия. Когато за първи път видяхме Константин Червенков, известен на цяла България като Коки, на голямата телевизионна сцена, усещането беше за среща с нещо феноменално. Тогава той пресмяташе сложни уравнения със скоростта на светлината, докато публиката затаи дъх. Мнозина вярваха, че това е просто един миг на слава, който ще избледнее с последната серия на предаването. Но в началото на юни, в античния и вечен Несебър, Коки доказа, че истинските шампиони не познават думата „почивка“.

На фона на триста супер-деца, събрани в Артиум център, малкият голям мъж от Гоце Делчев отново изправи залата на крака. Но зад сухите цифри и златните купи стои една вълнуваща детска душа, която все още се радва на „Лего“, обича братчето си и мечтае да гради градове. Срещаме се с Константин веднага след неговия невероятен „хеттрик“ за 2024 година – три поредни титли от трите най-големи състезания в страната – за да разберем как се живее под тежестта на короната „дете-чудо“.

 ИНТЕРВЮТО

– Коки, ти буквално „взриви“ Несебър в началото на юни! С каква нагласа тръгна към морето – като сигурен победител, който вече е звезда, или с хъс да докажеш, че „България търси талант“ беше само началото?

– Знаете ли, нагласата е нещо странно и много лично. От една страна, тръгнах с чистата детска мечта да спечеля още една купа (смее се). Но от друга – няма как да се чувствам като „сигурен победител“. В Националната олимпиада по ментална аритметика лесни победи няма. Там летвата е вдигната толкова високо, че всяко мигане може да ти коства първото място. Освен това, след всичко, което се случи в телевизионния ефир, усещам, че очите на всички са вперени в мен. Другите участници са страхотни и те още повече искат да ме победят точно защото съм спечелил голямото шоу. Това не ме плаши, а ме мотивира да бъда още по-концентриран. Всеки нов успех за мен е ново начало, а не край на пътя.

– Близо 300 деца в Артиум център, а ти отново обра овациите. Имаше ли момент, в който усети, че конкуренцията ти диша във врата, или ги „отказа“ още на първата секунда?

– Пътят до Несебър беше дълъг, но вълнението ме държеше буден през целия път. Този път беше по-различно, защото пътувах с тати. Това за мен беше много емоционално. Знаете ли, на миналата Национална олимпиада бях с мама. Тогава тя беше толкова щастлива от моята победа, че очите ѝ сияеха. Сега си бях поставил лична задача – исках да направя и тати щастлив по същия начин. Да види с очите си резултата от всичките ми часове труд, от хилядите решени задачи у дома. И когато вдигнах купата, видях тази гордост в очите му. Това беше моята истинска победа – не просто металът на купата, а усмивката на баща ми. Конкуренцията е там, тя е силна и аз я уважавам, но моят най-голям съперник винаги е вчерашното ми „аз“.

– Парадът по улиците на Несебър до самия амфитеатър изглеждаше грандиозно. Какво е усещането стотици хора по улиците да те сочат като живото чудо на математиката и да скандират името ти?

– Беше невероятно! Всички се молехме да не завали, защото прогнозата беше много лоша, но сякаш и времето реши да ни направи път и да ни подкрепи. За първи път участвах в състезание, което започва с истински парад през Стария град. Хората спираха, махаха ни, снимаха ни, а много от тях ме разпознаха от екрана и ме поздравяваха лично. Това ме кара да се усмихвам, но и ме кара да се чувствам отговорен. Не е просто слава, а една чиста обич, която получавам от непознати хора. Усещането е, че цяла България стои зад мен.

– Всички се питат как поддържаш това самообладание? Твоят учител, когото наричаш „Господина“, казва ли ти някога „отпусни се“ или те държи под напрежение до последно?

– Аз просто съм си такъв – спокоен по природа. Математиката за мен не е стрес, тя е моята зона на комфорт, моето тихо място. Обичам да решавам задачи, дори нямам търпение да започна тренировките, когато наближи състезание. С моя учител се разбираме отлично, ние сме екип, който работи в пълен синхрон. Той винаги ми казва, че се гордее с мен, и това ми е напълно достатъчно. Никога не ми казва „отпусни се“, защото знае, че аз си почивам, докато работя с цифрите. Той винаги търси начин да ме мотивира и да ме предизвика. Преди Несебър ми каза: „Коки, трябва да направим хеттрик за 2024-та!“. Вече бяхме взели „Купа Витошко Лале“ в София през март и „AmaCup“ в Русе през април. Несебър беше последната и най-важна стъпка. И ето – направихме го! Този хеттрик е резултат от много дисциплина и вяра.

– Коки, нека се върнем към голямата награда от „България търси талант“. Какво прави едно 10-годишно момче с 90 000 лева? Купи ли си всички играчки на света или мислиш по-зряло?

– Истината е, че аз дори не знаех и не очаквах, че ще спечеля такава голяма награда. Просто исках да се представя добре на финала, да покажа на какво съм способен. Благодаря на всички, които ме подкрепиха и гласуваха за мен – знам, че това са били много хора и много съобщения. Когато обявиха името ми, направо не знаех къде се намирам от вълнение. Тогава Господина ме вдигна високо и бях супер щастлив. Относно парите – аз не си купувам излишни неща. Взех си само едно „Лего“, което да ми напомня за този вълшебен финал, и нещо за моя малък брат Боби. Останалите пари искам да ги използвам за образование. Мечтая да уча за архитект. Нали постоянно строя с „Лего“ и съм добър с цифрите – мисля, че това е моето призвание. Искам да градя сгради, които да останат след мен.

– Несебър е покорен. Телевизионният ефир е покорен. Накъде гледа Константин Червенков оттук нататък? Коя е следващата световна сцена, която планираш да превземеш?

– Както казва Господина: „Винаги има накъде“. Няма връх, който да е последен. Сега ще си почина малко, ще се порадвам на ваканцията, но след това веднага започваме да търсим нови предизвикателства. Може би следващото състезание няма да е в България. Разбира се, за големите международни форуми ще са нужни спонсори, но аз вярвам в добрия шанс. През август много искам да участвам в „Sama Global“ – това е изключително силно онлайн състезание. Там ще имам сериозна конкуренция от държави като Тайван, Виетнам, Малайзия, Русия… Това са световни сили в менталната аритметика. Но аз съм готов да покажа, че и в България растат таланти на световно ниво.

– За финал – направи едно шумно обръщение към всички читатели на „Топ Преса“ и особено към децата, които си мислят, че математиката е скучна или че в България няма бъдеще за младите таланти!

– Тук, в SmartyKids, ни е забавно, ние не просто учим, ние се забавляваме. Менталната аритметика не е точно математика в класическия смисъл. Тук ние си „развиваме главите“. Да мислим по-бързо, да помним повече, концентрацията и въображението ни стават много по-добри. Всичко се случва чрез работата с абакуса и чрез представянето на това как местим топчетата в ума си. Господина винаги ни казва, че „абакусът е магически инструмент и всеки от нас може да бъде магьосник, който превръща невъзможното във възможно“. Просто трябва да вярваме в себе си, да не се отказваме, когато е трудно, и всеки божи ден да правим най-доброто, на което сме способни. Математиката не е скучна, тя е езикът, на който говори вселената!

Докато слушах това 10-годишно момче, не можех да не си помисля колко често ние, възрастните, губим способността си да виждаме „магическото“ в труда и в ежедневието. Коки не е просто калкулатор в човешки образ или „дете-феномен“ за забавление на публиката. Той е символ на едно ново поколение българи – уверени, работещи, безкрайно талантливи и същевременно удивително скромни.

В свят, който често ни кара да се съмняваме в успеха и ни залива с негативизъм, Константин Червенков ни припомня най-важните уроци: че най-голямата инвестиция е в знанието, а най-голямата награда – споделената радост с любимите хора. Гледайки пламъка в очите му, докато говори за бъдещите си архитектурни планове, разбираш, че той вече строи своята първа голяма сграда – сградата на своя характер.

Несебър бе само една спирка. Пътят на Коки тепърва предстои да се пресича със световните меридиани. А ние, читателите на „Топ Преса“, можем само да се гордеем, че това дете е наше, българско, и че ни учи на най-сложната задача – как да бъдем по-добра версия на себе си всеки ден. Защото, ако един малък абакус може да сътвори магия, представете си какво може да сътвори един голям дух.

На добър час към следващата титла, Коки! България те обича!