ПАТРЕСАВАЩО! БЕТОН ВЪРХУ КРЕПОСТ И МИНЕРАЛНА ЗОНА: Кой позволи хотел в „Пояс I“ на Огняново?

Село Огняново отдавна не е просто кътче от гърменската община. През последните две десетилетия то се превърна в символ на балнеоложкия бум в Югозападна България – място, където минералната вода тече обилно, а инвестиционният апетит расте още по-бързо. Но когато строителният устрем срещне законовите ограничения, резултатът обикновено е компромис. Скандал с инвестиционното предложение на „ДАРЕК 18“ ЕООД обаче не е компромис. Той е съвкупност от толкова фрапиращи административни противоречия и законови пропуски, че прилича повече на сценарий за разследващ филм, отколкото на рутинна процедура по екологична оценка.

В основата на казуса стои поземлен имот с идентификатор 53326.500.43, разположен в местността „Градец“ край Огняново. Дружеството планира изграждането на хотелски комплекс с внушителна СПА инфраструктура – закрит и открит басейн, балнеолечебен басейн, топила и целогодишно ползване на минерална вода. Заявеното водовземане възлиза на 22 417,7 кубични метра годишно – количество, което само по себе си говори за мащаба на бъдещия обект. Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ издава становище, с което обявява инвестиционното предложение за допустимо спрямо Плановете за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнения. На пръв поглед – рутинен административен акт. Но внимателният прочит на документацията разкрива пукнатини, които заплашват да срутят цялата процедура.

Първият и може би най-тежкият проблем засяга санитарно-охранителната зона около находището на минерални води „Огняново-Гърмен“. Имотът на „ДАРЕК 18“ попада в Пояс I – най-строгият режим за защита на подземните водни ресурси. Съгласно българското законодателство, и по-специално Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, Пояс I обхваща територията в непосредствена близост до водовземното съоръжение. Там се допускат единствено дейности, пряко свързани с експлоатацията и опазването на водоизточника. Строителството на хотели, басейни и търговски обекти е категорично забранено – не по преценка на чиновника, а по силата на императивна правна норма. Логичният въпрос, който „Топ Преса“ поставя пред институциите, е как Басейнова дирекция изобщо е допуснала да се произнесе положително за проект, разположен в зона с най-висока степен на защита. Липсата на изрична заповед на министъра на околната среда и водите за промяна или изключение от режима на Пояс I прави цялата процедура юридически уязвима. Минералната вода е стратегически ресурс, държавна собственост, предоставена за стопанисване на община Гърмен с 25-годишен договор. Допускането на мащабна търговска дейност в сърцето на санитарната зона поставя под въпрос не само законосъобразността на конкретното решение, но и способността на държавата да защитава собствените си природни богатства.

Вторият проблем има археологическо измерение и тук фактите стават още по-тревожни. Координатите на поземления имот, публично достъпни чрез кадастралната карта и сателитните изображения, са 41.6175229 N, 23.7936434 E. Късноантичната крепост „Градец“, описана в регистрите на Bulgarian Castles и проучвана от поколения археолози, се намира на координати 41°37’06” N, 23°47’37” E – или в десетичен формат 41.618333 N, 23.793611 E. Разликата е под 90 метра. Това означава, че планираният хотелски комплекс със своите басейни и подземна инфраструктура ще бъде изграден буквално върху или в непосредствена близост до регистриран археологически обект. Местността „Градец“ не е случайно географско название – тя носи името на крепостта, съществувала там от векове. И тук документите мълчат. В становището на Басейнова дирекция няма нито едно изречение, което да споменава Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, археологическа оценка или спасителни разкопки. Законът за културното наследство е категоричен: при инвестиционни намерения в зони с археологически потенциал задължително се извършва предварително проучване и се изисква съгласуване с компетентните институции. Член 161 от ЗКН предвижда, че строителство върху или в близост до недвижими културни ценности се допуска само след проведени спасителни археологически разкопки и при строго определени условия. Липсата на подобни документи в преписката води до основателното подозрение, че инвеститорът и администрацията или не знаят какво има под земята в местността „Градец“, или знаят, но са решили да спестят тази информация.

Третият проблем е от чисто административно естество, но разкрива нивото на контрол, упражняван върху подобни процедури. В точка 11 от документацията изрично е записано, че „инвестиционното предложение не предвижда водовземане от подземни или повърхностни води“. Това твърдение е абсурдно на фона на целия предмет на преписката – искане за водовземане на 22 417,7 кубика минерална вода годишно, която по дефиниция е подземен воден ресурс. Не може едновременно да искаш разрешение за нещо и да твърдиш, че не го правиш. Това противоречие сочи към един от двата възможни сценария: или документите са попълвани по шаблон без всякакъв професионален прочит, или става дума за умишлено въвеждащо в заблуждение съдържание, целящо да заобиколи определени изисквания на закона. И в двата случая отговорността е на Басейнова дирекция и на Регионалната инспекция по околната среда и водите, които са приели и обработили документацията, без да установят фрапантното несъответствие.

„Топ Преса“ анализира казуса не само през журналистическата призма на разследването, но и през строго юридическата рамка, която урежда обществените отношения в три ключови области: управление на водите, опазване на културното наследство и достъп до обществена информация. В настоящия случай се наблюдава системен институционален провал – различни административни звена работят изолирано, без да обменят данни и без да прилагат комплексна оценка на риска. Минералната вода е предоставена на общината, общината я дава на частен инвеститор, Басейнова дирекция одобрява водовземането, без да отчита санитарната зона, а археологията остава извън обхвата на цялата процедура. Това не е административна грешка. Това е модел на поведение, при който ресурсите и териториите се разпределят на парче, без оглед на закона и на обществения интерес.

Концентрацията на интереси в Огняново отдавна буди въпроси. Едни и същи архитекти, проектанти и консултанти обикалят около проектите за СПА хотели. Минералната вода – публичен ресурс с огромна пазарна стойност – се разпределя при условия, които никой не е проверил публично. Няма данни за проведен конкурс, за публично оповестени критерии или за алтернативни кандидати. А когато към тази картина се добави и археологическият обект, върху който предстои да се строи, става ясно, че случаят не е просто „още един хотел в Огняново“. Той е тест за способността на българските институции да прилагат собствените си закони. „Топ Преса“ ще продължи да следи развитието на този казус. Предстои внасянето на официални заявления по Закона за достъп до обществена информация до Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, РИОСВ – Благоевград, Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство и община Гърмен. Ще бъдат изискани заповедта за санитарно-охранителната зона, подробният режим на Пояс I, цялата преписка по инвестиционното предложение, договорът между общината и „ДАРЕК 18“ ЕООД, както и всички археологически данни за местността „Градец“. Само пълната картина ще покаже дали става дума за некомпетентност, или за нещо много по-сериозно. Едно е сигурно: когато хотелски комплекс се строи върху крепост и в сърцето на санитарна зона, мълчанието на институциите не е опция. То е съучастие.

Към това трябва да се добави и още един смущаващ факт, който остана извън публичното обсъждане досега. Минералната вода в Огняново не е просто природна даденост – тя е стратегически държавен ресурс, чието управление е поверено на община Гърмен с концесионен договор с продължителност четвърт век. Когато една частна фирма получи достъп до над 22 хиляди кубика годишно от този ресурс, обществеността има право да знае при какви параметри се случва това. Каква е цената на кубик? Какви са инвестиционните ангажименти? Има ли клаузи за неустойка при неизпълнение? Прозрачността около тези въпроси е нулева. А това не е просто административен детайл – става дума за публичен актив, който генерира частна печалба при неизвестни за обществото условия.

Също така не бива да подминаваме и географската концентрация на проблема. В Огняново вече функционират множество СПА хотели, които черпят от същия водоносен хоризонт. Всеки нов проект увеличава натоварването върху находището, а досега никой не е представил публично комплексна хидрогеоложка оценка за устойчивостта на водовземането в дългосрочен план. Въпросът не е само дали минералната вода стига днес – въпросът е дали ще стига и след десет, и след двадесет години, когато броят на басейните и топилата в селото може да се окаже неуправляем.

Отделно стои въпросът с контрола. Басейнова дирекция издава становище за допустимост, но това не е разрешително за строеж. Истинският тест за институциите ще бъде моментът, в който инвеститорът внесе искане за окончателно разрешение за водовземане и започне процедурата по издаване на разрешение за строеж. Ако дотогава „Топ Преса“ не беше задала тези въпроси, вероятно цялата документация щеше да премине по инерция през административната машина, без никой да забележи, че хотелът се проектира в Пояс I на санитарно-охранителната зона и върху археологически обект. Именно затова ролята на разследващата журналистика тук не е просто да информира – тя е да действа като коректив на институционалната памет, която очевидно страда от сериозни провали.

Очакваме отговорите по ЗДОИ. И очакваме институциите да обяснят защо българското културно наследство и минералното богатство се третират като празни думи в един административен формуляр, който дори не е попълнен грамотно.