На ръба на нервна криза: Ще пламне ли отново границата при Илинден заради фермерския гняв в Драма?

Земеделците от съседна Гърция отново са на бойната нотега, а въздухът в пограничните райони на Драма започва да трепти от напрежение, което ни е до болка познато. Докато официалните лица в Гърция се опитват да замажат положението с чиновнически термини и обещания за срещи по високите етажи, истината на терен е далеч по-сурова и мирише на изгорени гуми и блокирани пътища. В Драма положението вече не е просто критично – то е на път да експлодира. На последната среща в залата „Андреас Папандреу“ не се говореше за реформи, а за оцеляване. Местните производители, които са гръбнакът на икономиката в региона, са притиснати до стената от държавната машина, която хем не им плаща дължимите субсидии, хем има наглостта да им иска пари обратно. Когато един стопанин каже, че 70% от парите му липсват, а в същото време данъчните му пращат честитки за суми от миналата година, диалогът приключва и започва гневът.

Въпросът, който всички в Пиринския край си задават под сурдинка, е само един: ще затворят ли отново ГКПП Илинден-Ексохи? Макар в официалните съобщения на фермерските съюзи в Драма все още да се говори за „предложения до министерствата“, думите на лидери като г-н Годиас звучат като последно предупреждение преди буря. Когато чуеш от устата на корав земеделец, че „нещата са трудни и не се знае какво ще се случи“, това в превод от езика на блокадите означава само едно – тракторите са в пълна бойна готовност и чакат само един сигнал, за да препречат пътя към границата. Историята помни, че когато фермерите от Драма и Серес усетят, че държавата ги предава, първата им и най-ефективна мишена винаги е транспортната артерия, свързваща ги с България. Илинден не е просто граничен пункт, той е лостът, с който те притискат Атина да ги забележи.

Проблемът този път е по-дълбок от обикновеното забавяне на пари. Става дума за хаос с имотите, за хиляди наследници и за раздробена земя, която бюрократичната система в Гърция отказва да признае. Това е административен капан, в който са попаднали стотици семейства. Когато компютърът в Атина каже „не“, а ти си вложил труда и потта си в нивата, единственият начин да бъдеш чут е като спреш движението на стоки и хора. Напрежението се покачва и от факта, че времето не чака – новите декларации трябва да се подават сега, а ако проблемите не се решат веднага, фермерите губят и следващата година. Това ги прави непредсказуеми и изключително опасни за спокойствието по границата. Те вече не говорят за политики, а за това, че ще бъдат принудени да напуснат домовете си, ако държавата не спре да ги мачка с изкуствени дългове.

В Драма се чувства онова специфично предвещаващо мълчание, което обикновено предхожда блокадите. Депутати от „Нова демокрация“, ПАСОК и СИРИЗА се изредиха на трибуната, за да обещават съдействие, но фермерите вече не вярват на костюми. Те виждат, че докато политиците жонглират с цифри, хладилниците им са празни, а банките чукат на вратата. Искането за спешна среща с министерствата на финансите и земеделието е последният дипломатически ход. Ако отговорът от столицата бъде поредното разтакаване или чиновническо оправдание, пътят към Илинден ще бъде единствената им останала алтернатива. Гръцкият фермер е известен с това, че не се предава лесно и знае как да води война с институциите, а блокадата на международни пътища е неговото най-силно оръжие.

За нас в България това означава потенциални опашки, нерви и икономически загуби, но за хората от Драма това е борба за живот. Те не искат да си тръгват от земята си, но заявяват ясно, че ако бъдат принудени, ще направят така, че цялата държава да усети болката им. Опънатото въже, за което се говори в заглавията на местните медии, вече е пред скъсване. Всяко забавяне на плащанията и всеки нов документ от данъчната служба е само още една капка в преливащата чаша. В момента очите на всички земеделци са вперени в Атина, но ръцете им са върху ключовете на тракторите. Ако правителството не даде конкретни отговори до броени дни, „Илинден“ отново може да се превърне в арена на социални сблъсъци, а тишината на граничния пункт да бъде заменена от шума на машините и виковете на отчаяните хора, които няма какво повече да губят. Ситуацията е взривоопасна и само един грешен ход на чиновниците в Атина може да възпламени отново границата, оставяйки хиляди пътуващи и превозвачи заложници на една недомислена аграрна политика. Земеделският гняв не познава граници и когато той избухне, първата жертва винаги е свободното преминаване през планината. Докато депутатите уреждат срещи, напрежението в Драма расте с всяка изминала минута и никой вече не може да гарантира, че утрешният ден ще започне със спокойна граница. Сценарият от предишни години, когато Илинден беше блокиран седмици наред, изглежда все по-вероятен, а фермерите са категорични – те няма да се оставят да бъдат жертвани на олтара на бюрокрацията без бой.