Имението на Доган се топи: Снегът на властолюбието взе да стапя и последните късове “стабилност”
В дворците на общественото лицемерие има един стар закон: когато корабът потъва, първи бягат тези, които са разбрали, че яхтата вече не е на мода. Оказва се, че ДПС не поддържа само морски сараи, а и добре смазана машина за генериране на отцепници, разочаровани, и авторски фалшиви протоколи – все неща, които представляват идеалното учебно съдържание за курса “Класически партиен разпад: теория и практика” с доцент Ахмед Доган.
Докато “дерибеите” на Сокола си топят влиянието сред районния електорат, а преданите варненски младежки ръководители търсят спасителните лодки, самият кораб-майка гърмя с грохот. Тургут Мехмед, областният Младежко ДПС-Варна, първо забеляза признаците на гнилост – някъде между незаконния устав и фалшивите протоколи, – а после и официално обяви бягството си, вдъхновявайки подчинените си да сторят същото. В крайния резултат организацията във Варна остана обезглавена, сякаш на национално ниво върви акция “ПРОЧИСТВАНЕ”.
В тази фаталистична надпревара за “Кой пръв ще напусне потъващата плавателна съдба на ДПС?” се изяви и “журналистът” Бареков – човекът, който навярно спи с парламентарния правилник под възглавницата (за да сънува как брои гласовете на ДПС и изчислява с коя калкулация ще стане премиер). “Разкритията” му стигнаха до неоспоримата истина: депутатите на Доган гласуват в интерес на властта, а не споредр заръките на подпийналия лидер. Учудващо! Все едно да кажеш, че планинският въздух съдържа кислород или че Бареков сам си пише заглавията.
А в централата на Сокола борбата за власт, казва Мехмед, е без съдържание – сякаш наблюдаваме “Театъра на абсурда”, само че със сарайски декор и гнили завеси. На местно ниво решенията се взимат задкулисно, а уставът се тъпче, както някога се тъпчеше сняг пред сараите на Банкя.
И какво разбрахме накрая? Дори енергията на най-печените политически катерачи и най-пластмасовите “журналисти-следователи” не може да удължи живота на конструкция, чието името е станало синоним на гнила власт, фалш и страх от най-обикновената смяна на поколенията.
Шапка си сваляме на младежите, които разчетоха тренда и скочиха сами през борда, преди “пролетния сняг” да ги затрупа с всичко останало. Защото, все пак, никой умен не остава на кораб, който се пълни с вода, капитанът си свири на кавал, а Бареков води статистиката.
Be the first to leave a review.