ПИСАТЕЛЯТ ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ СКОЧИ НА ПП-ДБ И ДОКАЗА, ЧЕ СА ПАРТИЯ С „ОТПАДНАЛА НЕОБХОДИМОСТ“, ПОДКРЕПЯЙКИ тезата НА ИВО ХРИСТОВ! ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ МУ БЛАГОДАРИ: УВИ, ТЯХ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРОСВЕТЛИ!

В аналитичния мир на съвременна България рядко се срещат позиции, които да назовават нещата с тяхната сурова, понякога брутална историческа точност. Писателят Веселин Стаменов направи именно това в личната си фейсбук страница, подлагайки на безпощадна дисекция политическия субект ПП-ДБ и потвърждавайки диагнозата, поставена от Иво Христов – че сме свидетели на една „отпаднала необходимост“. Редакцията ни се свърза със Стаменов, който сподели, че гласът му не е останал глас в пустиня. Броени минути след публикацията му, лично вицепремиерът Иво Христов е потърсил контакт с него, за да изрази своята солидарност с думите: „Благодаря Ви за аргументираната защита! Уви, тях нищо не може да ги просветли“ визирайки ППДБ. 

Ако погледнем на този сблъсък през призмата на голямото историческо време, ще видим, че Стаменов не просто критикува една политическа конюнктура, а алармира за дълбока цивилизационна подмяна. Той с право отбелязва, че под етикета на „евроатлантизма“ ни се предлага един нов, мракобесен неолиберализъм, който изсмуква жизнените сили на стара Европа и я превръща в територия на абсурда. Примерът с Шотландия, който писателят дава – където инквизицията на „речта на омразата“ нахлува дори в интимното пространство на дома – е симптом за завръщането на един нов вид фашизъм, маскиран като толерантност. Когато доносничеството се превърне в държавна добродетел, а творци като Роулинг са преследвани заради придържането си към биологичната истина, ние вече не говорим за демокрация, а за идеологическа диктатура.

Стаменов прозорливо чертае паралели между днешните „прогресивни“ активисти и хунвейбините на Мао или болшевишките комисари от зората на миналия век. И в двата случая целта е една и съща: разрушаване на приемствеността, заличаване на традиционното семейство и подмяна на езика. Замяната на свещените понятия „майка“ и „баща“ с безлични числови означения не е нищо друго освен опит за ампутация на човешката духовност. Това е „Новговорът“ на Оруел в действие – когато думите се изпразват от съдържание, за да се парализира способността на личността да разсъждава критично.

Историята обаче е безмилостен съдник към подобни социални експерименти. Зелената утопия в Германия, която Стаменов описва – затварянето на атомни централи в името на една съмнителна догма, довело до деиндустриализация и икономическа агония – е поредното доказателство, че идеологията не може да победи законите на физиката и здравия разум. В този смисъл, заключението на писателя, че тези политически формации са историческо недоразумение, е не просто емоционална оценка, а обективна констатация. Един народ може да понесе материални лишения, но никога няма да легитимира онези, които посягат на децата му, на езика му и на неговата културна памет. ПП-ДБ, като проводници на този чужд и деструктивен модел, наистина се оказват една излишна, отпаднала необходимост, чието място е в архива на политическите заблуди.