РЕНТАТА ПОД УДАР: ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА ОБЛОЖИ ДОХОДИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ С 15% ДАНЪК

Собствениците на земеделска земя могат да се окажат неприятно изненадани, след като стана ясно, че в определени случаи доходите от рента и аренда подлежат на облагане с 15-процентен данък.

Това става ясно от официален писмен отговор на служебния министър на финансите Георги Клисурски по парламентарен въпрос, който хвърля нова светлина върху начина, по който държавата третира приходите от земеделска земя.

На пръв поглед законът изглежда ясен – доходите от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя са необлагаеми. Но зад тази формулировка се крие важно уточнение, което може да промени всичко за хиляди собственици на ниви в страната.

Според финансовото министерство освобождаването от данък не важи, когато дейността придобие характеристиките на търговска дейност. Това означава, че ако дадено физическо лице управлява отдаването на земята си по начин, сходен с този на търговец, приходите могат да бъдат третирани като доход от стопанска дейност и да бъдат облагани по реда за едноличните търговци.

Ставката в подобни случаи е сериозна – 15 процента върху облагаемия доход.

В отговора на министър Клисурски се подчертава, че определянето на едно лице като търговец не зависи единствено от регистрация по Търговския закон. Дори човек да не е регистриран като едноличен търговец, той може да бъде третиран като такъв, ако извършваната от него дейност по обем и организация наподобява търговска дейност.

Това на практика означава, че държавата ще гледа не просто дали човек получава рента, а как управлява земите си.

Сред факторите, които могат да доведат до подобна преценка, са активното управление на множество договори за аренда, постоянното им подновяване, смяната на арендатори, воденето на претенции при неизпълнение и цялостната организация на дейността. Ако тя изисква активно поведение, отчетност и координация, сходни с тези на търговско предприятие, тогава приходите вече могат да попаднат под ударите на данъчното облагане.

От Министерството на финансите уточняват, че всеки случай ще се разглежда индивидуално, а крайната преценка е в правомощията на данъчните органи. Именно служителите на НАП ще анализират фактите и обстоятелствата около конкретната дейност.

Любопитен е и акцентът върху становището на НАП, според което нито броят на сделките, нито размерът на доходите сами по себе си са достатъчни, за да бъде едно лице определено като търговец. С други думи – дори големи приходи от рента не означават автоматично данък.

Решаващо е дали собственикът извършва активни действия и управлява процеса по начин, характерен за бизнес дейност.

Допълнителна тежест в тълкуването дават и решения на Съвета на Европейския съюз, според които нито продължителността на дейността, нито регулярността на приходите са определящи. Основният критерий остава характерът на действията, извършвани от собственика на земята.

Темата вече предизвиква сериозни коментари сред земеделските среди, тъй като хиляди българи разчитат именно на рентата като допълнителен доход. Опасенията са, че при по-широко тълкуване на закона част от собствениците могат да бъдат изненадани с данъчни задължения, които досега не са очаквали.

Случаят отваря и по-големия въпрос – къде е границата между обикновеното управление на собственост и реалната търговска дейност? Отговорът, изглежда, ще се дава поотделно за всеки конкретен казус.