Зов! Възрастна жена от Албаница оставена от децата си без никакви грижи (СНИМКИ)
-
- септември 12, 2018
Да отгледаш, възпиташ и изучиш 4 деца, да си препишеш къщата и накрая да те захвърлят да изживееш старините си без внимание и грижи в пълен хаос в мазето.
Това е съдбата на 73-годишната баба Атидже от хаджидимовското село Абланица. Въпреки трудния си живот възрастната жена не се оплаква, към деца и внуци се отнася мило и търси оправдание за тяхното безразличие и никаквата ангажираност към тяхната възрастна майка, която ги е родила и отгледала с любов.
За жалост на този хал са вече много възрастни хора, останали сами след смъртта на половинките си. Децата станаха жестоки и безотговорни, една майка може да отгледа 10 деца, но 10 деца не могат да отгледат една майка, пишат до медията ни възмутени съседи на възрастната баба Атидже от Абланица.
Тя е на крака, сама се оправя, пазарува и си готви, трудно й много обаче да си почисти стаичката и мизерната тоалетна, която е външна, а в съседство със стаичката й – в мазето, има нова и модерна тоалетна, която стои заключена, за да не я цапа бабата.
Две дъщери, двама сина, снахи и внуци има баба Атидже, но никой от тях не влиза в нейната така наречена „катакомба“ поне да й почисти, да я изпере, оставена е на произвола на съдбата. „Добър ден“ даже няма кой да й каже от децата и внуците й.
Още като бил жив мъжът й преписали на малкия им син Саид триетажната къща. А той е един от най-добрите майстори в селото. Майка му обаче вече 9 години живее в неомазана стая в мазето, която нещо като приземен етаж.
Няма шкафове, няма гардероб, всичкият и багаж и дрехи са складирани на вързопи и натрупани по стаята. Провизиите и храната си пък държи под леглото. Някои се развалят и наистина миришат.
Като свърши оскъдната пенсия от 200 лева, баба Атидже започва да си пазарува на вересия от магазина. Тя е и с няколко сериозни заболявания, болно сърце, диабет, гуша, половината пари от пенсията й вървят за лекарства. От социалните помощи ѝ дават по малко дърва за огрев и много често се случва така, че няма и кой да й ги прибере.
Лятно време в най-големите жеги тя пали печка, за да си подвари млякото, да си свари супица или манджица за да яде. А е сам човек, както се казва, една круша – една душа. Един черпак вода повече в тенджерата и могат да изхранват болната си майка, ама на … студени хора.
А тя е възрастен човек, недовижда и не е вече чистофайница като на младини, мляко загаря и изкипява, манджа и продукти се разливат, тенджери и чинии са загорели и похабени мити недомити. Жената живее в пълен ужас и мръсотия и никой не се сеща да влезе да й почисти или да и подаде една паница манджа.
Четири деца е отгледала и накрая е оставена да живее като скот в мръсотия и воня, пишат възмутени жители на Абланица с надежда да засрамят неблагодарните деца на баба Атидже, че да се погрижат за нея като майка.
Няма пералня – каквото може сама пере на ръка, от време на време едната й дъщеря, която живее в селото и също не е добре здравословно, й взема дрехите в чувал, за да ги изпере в нейната къща на пералнята.
Тъжна картина беше и повреме на Байрама тази година, малкият й син и снахата, на които възрастните хора преписаха триетажната си къща, заключиха развършаната и мръсна стая на баба Атидже и я прибраха при тях за един ден за да видят роднините и комшиите, които идваха за да си вземат прошки и да честитят празника, че се грижат за нея. Какво се нарича това, ако не лицемерие. Възмущаваме се, защото в селото ни няма така изоставен родител при живи и здрави, та и богати деца.
Всичките й деца живеят в лукс, а тя в мазето като куче в мръсотията, та отгоре на това малкият син и снахата затварят вратата към нейната стая, за да не стига миризмата по етажите им. А тя, милата, дори и не се оплаква, към всички се обръща на умалителни имена, не дели снахи от дъщери и ги обича, но явно не получава отплата никаква за нейната обич и преданост като майка към децата си.
Стените на баба Атидже изобилстват от снимки на синовете дъщерите и внуците й. Сред всичките снимки са и тези на починалия й съпруг. Така възрастната жена преживява останалите дни от живота си със снимките и спомените, описват ситуацията съседи, които твърдят, че според Корана и вярата им най-грешни са онези деца, които не уважават и не помагат на родителите си.
С риск да си навлечем омразата на синовете и дъщерите на баба Атидже, обмисляме да се обърнем към кмета на общината Людмил Терзиев и социалните служби да й подсигурят нещо като личен асистент, ако е възможно, който да се грижи и чисти стаята на възрастната жена, както и да и носят храна от патронажа, за да не пали печка и през лятото да готви, че вече не може да се справя сама. Ще се опитаме да направим нещо след като тези неща представляват трудност за собствените й деца, трите от които живеят в Абланица, а едната й дъщеря в Испания.
Тя и съпругът й като си дойдат в отпуск не я оставят, но се страхуват да предприемат ремонт или нещо друго, за да не се скарат със сина, на който е преписана къщата и той най-много е задължен да се грижи за майка си. Купиха й преди месец като си бяха в отпуск спалня, но така си остана пакетирана, защото малкият син на бабата, в чиято къща живее, не даде да й я монтира, разказват още жители на Абланица.
infomreja.bg
Be the first to leave a review.
