ЕКСКЛУЗИВНО ЗА „ТОП ПРЕСА“: ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА ПРОГНОЗИРА УПРАВЛЕНИЕ, НАТОВАРЕНО С ОГРОМНИ ОЧАКВАНИЯ И ВЪЛНА НА ПРАГМАТИЧЕН ПАТРИОТИЗЪМ

 Госпожо Узунова, какъв знак дадоха избирателите с резултата от изборите на 19 април?

Да тръгнем от избирателната активност – около 35%. Не е по-различна от предходните предсрочни парламентарни избори. Това е проблем, защото голяма част от имащите право на глас не припознават никого от кандидатите или са апатични въобще към избирателния процес. Това е в пряка зависимост от липсващото доверие в честността на изборите. Видяхме само преди седмица какво стана в Унгария- 80%. Аз съм работила в кампания (на цар Симеон II през 2001), когато 70% от българските граждани отидоха да гласуват и искаха промяна. Така че политиците трябва още доста да се потрудят, за да убедят хората да се върнат пред урните.

Второто послание на избирателите е, че не искат старите партии. Залагат на нещо ново, макар и с познат лидер. Фактът, че социолозите даваха около 34-36% на „Прогресивна България” , а спечелиха близо 45% също е показателен. Налице е вълна на промяната. Очакванията са големи и новото правителство ще трябва да отговори на тях още от първия си ден, с първите си решения. Много пъти сме виждали схемата кредит на доверие-разочарование- отново кредит на доверие. Това е политическа центрофуга, както я наричам, в която избирателят се върти вече доста години. Време е  да спре. Няма място за месии – народът назначава правителството и парламента и трябва много да изисква от тях.

Къде сгрешиха другите играчи на политическия терен – ППДБ, ГЕРБ, БСП, „Възраждане”, ИТН?

В политическите стратегии често се случва следната ситуация- когато прекалено много хулиш опонента си, всъщност му даваш сила. Особено, ако обществените нагласи по ключови въпроси са на негова страна. Кампанията на ППДБ, най-вече в последната седмица, беше фокусирана върху мемета, колажи, които да иронизират Радев. След загубата на Орбан пепетата започнаха да го асоциират с него, несъзнавайки, че  безсмислено и нелогично. Всичко това им изигра лоша шега. Политиката не е алгоритъм, не е Тик Ток, не е НПО. Подходите и методите за действие са други. ГЕРБ вероятно понасят негативите от всичките сглобки през последните години. Това се отнася и за ППДБ, и за БСП. Вторите берат плодовете от участието си в последния кабинет, както и от войната срещу Радев, която водеха с две поредни ръководства. Ако имаха друга тактика, днес щяха да са сред победителите. Не бива да подценяваме и факта, че след въвеждане на еврото българите не забогатяха, както тези партии възторжено обещаваха. Стана точно обратното –бърз процес на обедняване и невиждана спекула с цените. „Възраждане” бяха много активни, особено в социалните мрежи, но при тях се наблюдават прекалено крайни послания, излъчват чувство на самодостатъчност, което в политиката не е бонус. Много често се поставя въпросът защо патриотичните партии не се обединяват, за да са по-силни. Просто те имат различен генезис и различно задкулисие, което не им го позволява. И ето-процесът на отпадане започна. За ИТН  е ясно. Цялостното им поведение в последния парламент водеше към този почти нулев резултат. Не е изненада.

Ще има ли стабилизиране на политическата обстановка?

При този резултат и очевидния шанс „Прогресивна България” да управлява самостоятелно, при правилни действия на тяхното правителство, мисля, че има такава възможност. Още повече, че хората очакват бързи мерки за стандарта на живот, евтини горива, разумна външна политика, а не източване на публичния ресурс в интерес на други държави или нечий джоб. Аз наричам новата тенденция, не само у нас, прагматичен патриотизъм. Виждаме, че всяка държава вече се стреми да се спасява, да си защити интереса. Да, партньорства ще има, но на първо място излиза националният егоизъм, нека и така се изразя. Просто условията в света са такива.

От друга страна, виждам, че у нас има дълбока „интелектуална рецесия“ – тоест дефицит на интересни, правилни, успешни управленски решения. Не си спомням от колко години в парламента не е имало силни юридически и икономически екипи. Това е голям проблем –нивото на депутатите. По тази причина и предизборните кампании се превърнаха в административна процедура или замерване с компромати, а не форум за бъдещето на нацията, както би следвало да е. Политиците не произвеждат политика. От 30 години разглобяват и сменят системата, борят се срещу корупцията, говорят за достоен живот на хората, правят уж реформи и все не се получава. Кризата на лидерството също е проблем- няма ярки визионери, които смело и самоотвержено да поведат народа, да го вдъхновяват и мотивират. Българите сме по-разединени от всякога: комунисти-демократи, леви-десни, про и анти Русия или Брюксел. А  ЗА какво сме?! Докато не си отговорим заедно на този въпрос, трудно ще дръпнем напред. Ще анализирам всички тези процеси в моя нов подкаст „Легенда за бъдещето”.  Можете да го проследите в Youtube канала ми https://www.youtube.com/@tsvetelinauzunova .

Цветелина Узунова е журналист, експерт по стратегически комуникации, кризисен мениджмънт и публична дипломация с опит над 25 години. Автор на книгата „Отвъд PR-а”.