Да си спомним за Николай Добрев: Днес се навършват 27 години – спомен за връщането на мандата и затихването на народния гняв

На 17 април се навършват 27 години от смъртта на бившия вътрешен министър Николай Добрев – а в обществената памет датата остава белязана от сложни емоции, политически уроци и дълбоки разделения, но и от уважение към човек, оставил значима следа в новата история на България.

Николай Добрев почина на 17 април 1999 г. От тази тъжна дата до днес са изминали 27 години. Въпреки че животът му приключва сравнително рано, той остава знакова фигура в българската политическа история през бурните години на прехода след 1989 г. Роден на 19 октомври 1947 г. в Гоце Делчев, той се утвърждава като влиятелен член на Българската социалистическа партия (БСП), заемайки различни ръководни постове и налагайки се като един от нейните водещи идеолози и стратези.

В годините на политическа трансформация Добрев играе ключова роля в адаптирането на партията към новата реалност. В период, в който България търси своята идентичност след падането на тоталитарния режим, той се позиционира като една от фигурите, които се опитват да съчетават партийна устойчивост с държавническо мислене.

Николай Добрев в годините 1965-1967, когато е мерач на пускова установка в Трети ракетен дивизион в Разлог. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА СЕМЕЙСТВОТО

Кризата на 1997 г. и едно историческо решение

Един от най-значимите и най-дискутирани моменти в неговия живот остава 4 февруари 1997 г. В разгара на тежка политическа и икономическа криза, белязана от масови протести и нарастващо обществено напрежение, Българската социалистическа партия получава мандат за съставяне на правителство.

В този напрегнат момент Николай Добрев – номиниран за министър-председател и тогавашен вътрешен министър – заедно с новоизбрания лидер на БСП Георги Първанов вземат драматично решение: да върнат празната папка на президента Петър Стоянов.

4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на президента Петър Стоянов.

Това решение, възприемано от част от партията като предателство, от други е определено като акт на държавническа отговорност. В обществен план то е оценено като ход, който „спасява държавата от гражданска война“ и проправя път към съставянето на служебно правителство, стабилизация и насрочване на предсрочни избори на 19 април.

Връщането на мандата се превръща в ключов момент, който според мнозина води до затихване на народния гняв и до деескалация на напрежението в един от най-бурните периоди в новата българска история.

Цена, платена лично

След решението Добрев е заклеймен от част от съпартийците си като „предател“. Според спомени на негови близки това преживяване му се отразява тежко и се приема като фактор, който допринася за влошаване на здравето му.

Въпреки това всички политически опоненти му засвидетелстват уважение за постъпката. Тя постепенно се превръща в символ на избор между партийна лоялност и национален интерес – и в пример, който продължава да бъде анализиран и до днес.

След бурните събития от 1997 г. България преминава през хиперинфлация, банкови фалити, социално напрежение и политически скандали, включително трагични събития като смъртта на 14 войничета през 1995 г. и първото политическо убийство в прехода – това на Андрей Луканов. В този контекст решението на Добрев и Първанов се вписва като част от опита за изход от системна криза.

Поглед през една снимка и човешката страна на политиката

Припомнянето на Николай Добрев често минава и през лични спомени, извън строгия политически контекст. Историята на една снимка, направена от легендарния фотограф Иван Стоименов, събира около него фигури като Илияна Йотова, Георги Първанов, Нидал Алгафари, Таня Джаджева и Георги Тонев – екипът на една от най-тежките кампании на БСП.

Николай Добрев, Нидал Алгафари, Илияна Йотова, Таня Генева, Георги Първанов, а пред тях Жоро Тонев със сина си – строени пред знамето на БСП през късната пролет на 1997 г. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

Кадърът е заснет след 1 май 1997 г. в т.нар. „аквариум“ – остъклената тераса на партийния пресцентър. Времето е тежко: липсва ток и парно, телефоните са спрени, прозорците са счупени след протестите, които месеци по-рано са разтърсили централата.

В този контекст се раждат и човешки, почти символични сцени – Добрев импровизира с буркан вместо чук, за да закрепи партийно знаме, подрежда хората пред него и създава снимка, която по-късно се превръща в своеобразен символ на онзи период.

Спомените на участниците в тези събития рисуват образ на човек едновременно строг и емоционален, труден за работа, но изключително отдаден. „Беше много ярък индивидуалист“, спомня си президентът Илияна Йотова, която го описва като човек, който преценява бързо, но работи с желязна организация и силно чувство за мисия.

Георги Първанов също си спомня за напрегнатите дни, в които двамата почти не са спирали да работят. Той подчертава организационния талант на Добрев и моментите, в които неговото мнение е накланяло везните при ключови политически решения – от държавни символи до коалиционна политика.

Човекът зад политиката

Спомените на съвременници разкриват и друга страна на Добрев – тази на човек с чувство за хумор, импровизация и нестандартен подход.

В предизборната кампания за 38-ото Народно събрание БСП успява да постигне 22%, въпреки първоначалните очаквания за под 8–15%. За някои това е резултат от организация и стратегия, за други – от енергията и риска, които Добрев допуска.

Журналисти и сътрудници го описват като човек, който може да бъде едновременно динамичен до крайност и способен да изслушва, да решава бързо и да носи отговорност за решенията си, дори когато те са непопулярни.

През 1980 г. Добрев води българската делегация на Олимпиадата в Москва като секретар на ЦК на ДКМС.

Последните години и наследството

Въпреки политическите противоречия, Николай Добрев запазва уважението на опоненти и съвременници. В последните си години той продължава да говори за единение, като подчертава, че обществото не трябва да се обединява около личности, а около идея за национален интерес.

„Не може да се обединяват нито около мен, нито около Първанов, трябва да се обединим всички като българи“, са думи, които остават в спомените на негови съратници.

Той умира, без да се оплаква, както отбелязват близките му, и оставя след себе си образ на политик, който плаща лична цена за решенията си.

Споменът, който остава

В годините след неговата смърт паметта за Николай Добрев остава жива – както сред политически съмишленици, така и сред опоненти. Решението от 4 февруари 1997 г. продължава да бъде предмет на анализи, спорове и исторически интерпретации, но и на признание за политическа зрялост в момент на национална криза.

Историята за него се разказва и през човешки детайли – разговори, спомени, кампании, импровизации, трудни решения и лични отношения. Тя остава история за политик, който в най-напрегнатия момент избира държавата пред всичко останало – и плаща цената за това.

И днес, години по-късно, името на Николай Добрев продължава да се свързва с един от най-ключовите поврати в новата българска история – и с въпроса каква е цената на отговорността в политиката.