Доц. д-р Андреана Ефтимова, ФЖМК: Вестник „Струма“ – тържество на нискостилието и нагаждането към читателската конюнктура…

Книгата на Биляна Тодоро­ва и Гергана Падарева-Илиева „Език и образ на медиите в Югозападна България” е отговор на подценяването на участието на регионални­те медии във формирането на общественото мнение, медийния пазар и съвремен­ните езикови тенденции. Ко­гато формулират обекта на изследването си, авторките ясно осъзнават, че регио­налните (местните) медии се подчиняват на общите информационни, икономиче­ски, социални и прочие про­цеси, които протичат в об­ществото ни. Те акцентират върху преразпределянето на влиянието на различните ме­дии (засилване на влиянието на интернет изданията), но и върху все още стабилния статут на писаното слово, доказан от задължителния преглед на печата в елек­тронните медии и интернет изданията.

Запазването на регионал­ните медии отдават на инстинктивно заложеното у хората желание за отпор на силните процеси на глобали­зацията и на стремежа към групова идентификация и консолидация, защото „жи­вотът е глобален, живеенето е локално” (Мерил Олдридж). Местните новини и герои са близки до читателите/ зри­телите/ слушателите и имат непосредствено влияние върху техния живот. Разбира се, функционирането на реги­оналните медии е подчинено на същите зависимости, кои­то действат и в общонацио­нален план – икономическа зависимост, идеология на редакциите, вкусове на пуб­ликата, политическа конюнк­тура, както и текучеството на журналистическите кадри в провинцията.

Структурата на книгата е ясна и прегледна. Теоретич­ната перспектива – трите съставни концепта на дис­курса, предложени от М.А.К. Халидей – става основата, върху която се структури­рат наблюденията върху отделните медии (преса, ра­дио и телевизия) в книгата. В раздела „Език и образ на вестниците в Югозападна България” се анализират ха­рактеристиките на в. „Стру­ма” (Благоевград) и в. „Вяра” (Дупница) според елементи­

те на комуникативната си­туация. Вкусът на местната аудитория предзадава пред­почитанията към таблоидния формат и фокусирането на интереса върху извест­ните личности и силните на деня, като се изгражда тех­ния положителен образ и се остойностява тяхното мне­ние.

Съвсем естествено е мест­ните медии да акцентират върху местните събития, което създава опасността регионалните вестници да се превърнат в глашатаи на местната общинска админи­страция (залагат предимно на институционалните но­вини) и в безплатна рекла­ма на местната общинска власт (новини, свързани с известни личности от ре­гиона) (например „Кметът Чимев спечели 60 480 лв., ще храни безплатно 40 пен­сионирани военнослужещи 1 г.”). Според авторките на книгата обаче регионалните медии не показват големи разлики с темите, които се разглеждат в националните вестници. Единствено нови­ните със сензационен, клюкарски характер се прибли­жават до местния читател – „В кюстендилското село Жабокрът спазват златното правило: На бидон зеле 2 кг сол, два мамула царевица и вода, нищо друго, най-важно е претакането” (Струма, 31.10.2013 г.).

Изключително полезен и интересен е анализът на сти­ловите и езиковите характе­ристики на разглежданите вестници. Той показва, че в своя език и стил местната преса е в синхрон с тенденции и процеси, които проти­чат в националната преса. Ето защо може да се гово­ри напълно основателно за единен медиен език и стил, който обслужва сферата на масовата комуникация и ха­рактеризира определен исто­рически период от обществе­ното и медийното развитие.

Противоположните тенден­ции към интелектуализация и демократизация на журна­листическия език водят до стилов еклектизъм и най-об­що до „тържество на нискос­тилието” (Тодорова, Падарева-Илиева), изразяващи се на лексикално равнище в честа употреба на прякори, чуждици, жаргонна и разговорна лексика, разговорни метафори и фразеологизми, стилово контрастиращи кон­струкции и на морфосинтактично равнище в употребата на различни словообразувателни механизми – композити (топкрадеца), атрибутиви (секси календар), универба- ти (офшорки), абревиатури; на различни видове синтактична компресия (Войво­да №1), юкстапозиционно свързване на различни из­речения („Изплатиха 45 млн. лв. субсидии на животновъ­дите, 11 500 000 лв. вземат тютюнопроизводителите по схемата за национални доп­лащания”), цитиране в загла­вията, неопределенолични и обобщенолични изречения („Наеха артмагазина до об­щина Самоков за 75 лева на месец”), предикативи, из­разени с фразе- ологизирани изрази („Общи­на Сан­дански играе твърдо с АПИ и                „Актор” по казуса с Ново Делчево”).

Очеви­ден за авторки­те и за читателя на книга­та е оп­итът на регионалната преса да се съ­образи с читателските вкусо­ве, да се приближи към чита­теля и да спечели доверието му, което води до предпочи­тания към стил, по-близък с този на таблоидната преса.

Подобна е картината и в електронните медии – радио и телевизия. В главата „Език и образ на електронните ме­дии в Югозападна България” авторките разглеждат как­то обществени регионални медии (Радио Благоевград; БНТ Пирин (БНТ2), така и търговски радиостанции и телевизии (Дарик Радио, радио Фокус Благоевград;

телевизия ОКО, телевизия ДАРТС). Общо заключение е, че обществените медии се ангажират с поддържането на книжен стил и спазването на книжовните норми, дока­то другите медии се придър­жат към разговорната норма в книжовния език. По-специ­ално внимание авторките от­делят на редица фонетични отклонения в езика на учас­тниците в медийния дискурс – интонационни проблеми, звукови елизии, фонемни редувания, неправилни уда­рения, наличие или липса на ятов преглас и пр.

Въпреки тези проблеми, Биляна Тодорова и Гергана Падарева-Илиева твърдят, че „в последните години местните медии (в лицето на избраните шест) произвеж­дат от езикова гледна точка сравнително качествен про­дукт, в който личи старание да се спазват нормите”. Един действително оптимистичен извод, който показва стре­межа на авторките да не се поддават на популисткия крясък за „неграмотността на журналистическата гил­дия”, а да погледнат задъл­бочено върху процесите, протичащи в медийния език и стил, и да видят, че нищо необичайно и изолирано от общите езикови тенденции не се случва в него.

Смятам, че книгата ще бъде полезна не само за из­следователи в областта на филологията и медиазнанието, но и за студенти от раз­лични специалности, в които се осмислят феномените на медийната култура.