Доц. д-р Андреана Ефтимова, ФЖМК: Вестник „Струма“ – тържество на нискостилието и нагаждането към читателската конюнктура…
-
- март 19, 2015
Книгата на Биляна Тодорова и Гергана Падарева-Илиева „Език и образ на медиите в Югозападна България” е отговор на подценяването на участието на регионалните медии във формирането на общественото мнение, медийния пазар и съвременните езикови тенденции. Когато формулират обекта на изследването си, авторките ясно осъзнават, че регионалните (местните) медии се подчиняват на общите информационни, икономически, социални и прочие процеси, които протичат в обществото ни. Те акцентират върху преразпределянето на влиянието на различните медии (засилване на влиянието на интернет изданията), но и върху все още стабилния статут на писаното слово, доказан от задължителния преглед на печата в електронните медии и интернет изданията.
Запазването на регионалните медии отдават на инстинктивно заложеното у хората желание за отпор на силните процеси на глобализацията и на стремежа към групова идентификация и консолидация, защото „животът е глобален, живеенето е локално” (Мерил Олдридж). Местните новини и герои са близки до читателите/ зрителите/ слушателите и имат непосредствено влияние върху техния живот. Разбира се, функционирането на регионалните медии е подчинено на същите зависимости, които действат и в общонационален план – икономическа зависимост, идеология на редакциите, вкусове на публиката, политическа конюнктура, както и текучеството на журналистическите кадри в провинцията.
Структурата на книгата е ясна и прегледна. Теоретичната перспектива – трите съставни концепта на дискурса, предложени от М.А.К. Халидей – става основата, върху която се структурират наблюденията върху отделните медии (преса, радио и телевизия) в книгата. В раздела „Език и образ на вестниците в Югозападна България” се анализират характеристиките на в. „Струма” (Благоевград) и в. „Вяра” (Дупница) според елементи
те на комуникативната ситуация. Вкусът на местната аудитория предзадава предпочитанията към таблоидния формат и фокусирането на интереса върху известните личности и силните на деня, като се изгражда техния положителен образ и се остойностява тяхното мнение.
Съвсем естествено е местните медии да акцентират върху местните събития, което създава опасността регионалните вестници да се превърнат в глашатаи на местната общинска администрация (залагат предимно на институционалните новини) и в безплатна реклама на местната общинска власт (новини, свързани с известни личности от региона) (например „Кметът Чимев спечели 60 480 лв., ще храни безплатно 40 пенсионирани военнослужещи 1 г.”). Според авторките на книгата обаче регионалните медии не показват големи разлики с темите, които се разглеждат в националните вестници. Единствено новините със сензационен, клюкарски характер се приближават до местния читател – „В кюстендилското село Жабокрът спазват златното правило: На бидон зеле 2 кг сол, два мамула царевица и вода, нищо друго, най-важно е претакането” (Струма, 31.10.2013 г.).
Изключително полезен и интересен е анализът на стиловите и езиковите характеристики на разглежданите вестници. Той показва, че в своя език и стил местната преса е в синхрон с тенденции и процеси, които протичат в националната преса. Ето защо може да се говори напълно основателно за единен медиен език и стил, който обслужва сферата на масовата комуникация и характеризира определен исторически период от общественото и медийното развитие.
Противоположните тенденции към интелектуализация и демократизация на журналистическия език водят до стилов еклектизъм и най-общо до „тържество на нискостилието” (Тодорова, Падарева-Илиева), изразяващи се на лексикално равнище в честа употреба на прякори, чуждици, жаргонна и разговорна лексика, разговорни метафори и фразеологизми, стилово контрастиращи конструкции и на морфосинтактично равнище в употребата на различни словообразувателни механизми – композити (топкрадеца), атрибутиви (секси календар), универба- ти (офшорки), абревиатури; на различни видове синтактична компресия (Войвода №1), юкстапозиционно свързване на различни изречения („Изплатиха 45 млн. лв. субсидии на животновъдите, 11 500 000 лв. вземат тютюнопроизводителите по схемата за национални доплащания”), цитиране в заглавията, неопределенолични и обобщенолични изречения („Наеха артмагазина до община Самоков за 75 лева на месец”), предикативи, изразени с фразе- ологизирани изрази („Община Сандански играе твърдо с АПИ и „Актор” по казуса с Ново Делчево”).
Очевиден за авторките и за читателя на книгата е опитът на регионалната преса да се съобрази с читателските вкусове, да се приближи към читателя и да спечели доверието му, което води до предпочитания към стил, по-близък с този на таблоидната преса.
Подобна е картината и в електронните медии – радио и телевизия. В главата „Език и образ на електронните медии в Югозападна България” авторките разглеждат както обществени регионални медии (Радио Благоевград; БНТ Пирин (БНТ2), така и търговски радиостанции и телевизии (Дарик Радио, радио Фокус Благоевград;
телевизия ОКО, телевизия ДАРТС). Общо заключение е, че обществените медии се ангажират с поддържането на книжен стил и спазването на книжовните норми, докато другите медии се придържат към разговорната норма в книжовния език. По-специално внимание авторките отделят на редица фонетични отклонения в езика на участниците в медийния дискурс – интонационни проблеми, звукови елизии, фонемни редувания, неправилни ударения, наличие или липса на ятов преглас и пр.
Въпреки тези проблеми, Биляна Тодорова и Гергана Падарева-Илиева твърдят, че „в последните години местните медии (в лицето на избраните шест) произвеждат от езикова гледна точка сравнително качествен продукт, в който личи старание да се спазват нормите”. Един действително оптимистичен извод, който показва стремежа на авторките да не се поддават на популисткия крясък за „неграмотността на журналистическата гилдия”, а да погледнат задълбочено върху процесите, протичащи в медийния език и стил, и да видят, че нищо необичайно и изолирано от общите езикови тенденции не се случва в него.
Смятам, че книгата ще бъде полезна не само за изследователи в областта на филологията и медиазнанието, но и за студенти от различни специалности, в които се осмислят феномените на медийната култура.
Be the first to leave a review.
