Енергийна политика под лупата: защо исканията на Възраждане за Подгорието може да останат без резултат и изгеждат като предизборен „прах в очите“ на хората!
-
- февруари 6, 2026
Казус с прекъсванията на електрозахранването в Подгорието започна с вчерашното внезапно разгръщане на инициатива от петричката структура на ПП „Възраждане“ за достъп до обществена информация до Комисията за енергийно и водно регулиране и до кмета на община Петрич. Поводът е дългият списък от чести прекъсвания в селата Самуилово, Камена, Яворница, Габрене, Беласица и Коларово, където живеят над 6500 души. В исканията се задават конкретни въпроси за информираността на КЕВР за проблема, за предписания към електроразпределителното дружество и за начина, по който са проследени изпълненията им, както и за сигналите и предложенията на местната власт за рехабилитация на мрежата и последвалите действия. Срокът за отговор е 14 дни според законодателството за достъп до обществена информация, което подчертава необходимостта от конкретика и прозрачност при такава чувствителна тема.
Достъпът до обществена информация в България е регламентиран от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), който очертава кои данни подлежат на предоставяне, какви са сроковете и какви са основанията за отказ или ограничение. Обичайният срок за отговор е 14 дни, а в по-сложни случаи може да се удължи с обоснование. Законът допуска ограничение заради защита на лични данни, търговска тайна и други законово защитени интереси, което обяснява защо не always се публикуват всички вътрешни кореспонденции или чернови документи. Възстановяването на хронологията и проследяването на предписанията са задача, която не е възложена само на регулатора, а изисква активност и от медиите и гражданските организации, за да се постигне документална база и ясни факти.
КЕВР като надзорен орган има мисия да защитава обществените интереси в енергийния сектор, включително качеството и надеждността на електрозахранването, докато електроразпределителните дружества са длъжни да поддържат мрежата и да провеждат рехабилитации и модернизации по планове, често зависими от бюджети и технологични възможности. В случая с Подгорието това означава, че ако са издадени предписания, те трябва да са документирани в официални протоколи или решения и да подлежат на проследяване на изпълнението. От журналистическа гледна точка е от съществено значение да се изнесат конкретните предписания, сроковете за изпълнение, постигнатите резултати и причините за евентуални забавяния, за да може публиката да оцени реалността зад обобщенията.
Оценката на представените твърдения изисква документална проверка: информиран ли е КЕВР за проблема и са ли били издадени предписания; проследено ли е изпълнението им; подадени ли са сигнали и предложения от община Петрич за рехабилитация и какви действия са последвали. Това означава проверка на официални актове, протоколи и решения на КЕВР, публични доклади на дружествата за поддръжка и модернизации, както и наличието на независими оценки за напредъка. В същото време трябва да се признае и ролята на ограниченията заради сигурността и търговската тайна, които понякога правят невъзможно пълното разкриване на вътрешни кореспонденции. За да се избегне погрешно тълкуване и да се даде ясна представа за хронологията, е необходима цялостна документална събираемост, включително графици за рехабилитация, измерители на надеждността и конкретни инвестиционни решения, които обосновават или ограничават очакваните подобрения.
Но истинският тест остава не само наличието на документи, а тяхното обществено прозрачно представяне. В публикациите и анализите е нужна ясна постановка дали има конкретика в документите за „началото“ на проблема и дали са ясни отговорностите на регулатора, оператора и местната власт. Това предполага не само преглед на актове и протоколи, но и възможност за независим експертен контекст, който да обясни техническите и финансови реалности, стоящи в основата на състоянието на мрежата. В крайна сметка, за шестте села на Подгорието и техните близки 6500 жители електрозахранването е не просто услуга, а основа на живота и сигурността им, и затова трябва да бъде разглеждано с максимална точност, фактическа обоснованост и отговорност към обществото.
Инициативата изглежда като прах в очите на хората, защото насочва вниманието към символични действия вместо към конкретика и доказуеми резултати; истинското разрешаване на проблема е междуинституционално сложно и изисква координация между КЕВР, електроразпределителното дружество и местната администрация, както и прозрачни предписания, реалистични графици, обосновани инвестиционни планове и независими експертни оценки, а не едно единствено питане; без систематичен документален пакет и проследяване на изпълнението няма как да се проследи какво е започнато, какво е изпълнено и дали има трайно подобрение, което да бъде отразено в условията на достъп до информация; само чрез открити данни, ясна отговорност и дългосрочна стратегия може да се върне доверието и да се постигнат реални, измерими резултати за надеждното електрозахранване.
Be the first to leave a review.
