Фондация „Ванга“ и порочният кръг от предатели около гадателката! ”Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве!“

„Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.“

Лука 8:17-18 НП

 

Не случайно се казва, че времето е най-добрият съдник. В последните години излязоха документи и публикации, които ни дават възможност да видим какво всъщност се е случило извън видимите събития около живота на най-известната ни пророчица. Трябва да се разкаже за него, защото е важно свидетелство за времето, в което е живяла тя. Трябва да се разкаже обаче, и за всички кръвопийци, които приживе „смучеха“ дивиденти от познанството си с  нея, а след като тя почина, започна и истинската борба за ‚кокала“.

Днес,  Фондация „Ванга“ стопанисва 230 декара в местността Рупите. Това казва пред медиите Иван Драмов, председател на фондацията с нестопанска цел. В комплекса са включени храмът „Света Петка Българска“, къщата, в която пророчицата е приемала посетители и манастирска част. Манастирската част, разположена под формата на полукръг около храма, има 12 стаи, 30 легла, ритуална зала за кръщенета и венчавки, и изложбена зала. Именно заради цялото това наследство на пророчицата, са водени множествени дела от Фондация „Ванга“ и  нейните роднини.

Има ли обаче користна цел зад всичките проточили се дела за наследството? Каква наистина е била волята на баба Ванга?  Какво и кои  се крият зад тази Фондация и какви са всъщност интересите им на Рупите?  

Оказа се, че инвестиционните интереси към Рупите – място, което хората свързват с пророчицата Ванга и смятат за изцеляващо заради уникалната природа, не са от скоро. Към това природно наследство последните години добавиха и невероятните археологически открития, благодарение на които древният град Хераклея Синтика излезе на повърхността.
Така още през 2018 г. природозащитни организации и обществена група „Спаси Рупите“ сезират институциите за сериозни нарушения в документацията и разрешителните режими на Рупите.
Местните хора твърдят, че са разбрали за строителството край къщата на баба Ванга, едва когато имотът е бил ограден. Те смятат, че липсва прозрачност на процедурата и на инвестиционните намерения.
Кметът Димитър Бръчков тогава забранява строителството до приемането на Общ устройствен план на общината.
Въпреки протестите на еколози и граждани обаче в началото на 2023 г. малко градче изниква до храма на Ванга. Къщи за гости и спа център, които ще ползват лечебната минерална вода в района. Местните хора се притесняват, че новия хотелски център ще доведе до пресъхване на минералните гьолове. Десетки жалби и протестни писма отново са написани до министерства и институции. Предизвикани са и десетки проверки на строителните книжа и разрешителни.
Оказва се, че всичко е редовно, общинската администрация на Петрич е разрешила съвсем законно да се застрои района.
Така протестите и възмущението на гражданите остават да се изливат само в социалните мрежи.
Едно е ясно – местните хора са възмутени от застрояването на това свято място. Този комплекс от сгради, както уверяват еколози, ще сложи ръка на почти целия дебит на целебната вода, безпокоят се още местните.
Историци пък изказват предположения, че градежите ще затрият антично наследство, понеже има версия, че под земята на хотелите е античният град Хараклея Синтика. Преди време точно поради тази причина строежът е спиран, но сега отново се гради с бързи темпове. Да не говорим, че Рупите са и място, в което гнездят стотици вида птици, някои дори включени в Червената книга на България.

Районът е обявен за защитена местност още през далечната 1980 г. и оттогава всякакво строителство е забранявано. В такива места, които са част от европейската мрежа „Натура“, трябва да се избягва всякаква човешка намеса или трябва да е изключително прецизна. Със сигурност евродирекетивата не предвижда да се вдига цяла империя от хотели и къщи за гости, категорични са хората в района.

В цялата тази история е много странна позицията и на фондация „Ванга”, която се грижи за наследството на прорицателката и в частност за черквата й „Света Петка Българска”. Досега поне не се е чуло ръководството на Фондацията да е надигнало глас срещу строежите, които израстват на метри от храма. Защо ли? Нали пазят нейният завет, това свято за нея място. Не им ли пречи на 230-те декара, които стопанисват както каза и самият  Иван Драмов, председател на фондацията с нестопанска цел? Или и там има личен интерес?

Всичко това, наред с други  будещи доста съмнения факти, все повече ни навежда на мисълта, че всъщност зад  Фондация „Ванга“ обявена като фондация с нестопанска цел, се крие именно такава….

Интересни данни и факти, неведнъж е показвала и племенницата на Ванга. Същата тази племенница, която водеше и множество дела със съмнителната фондация. Ще публикуваме изнесена информация в медиите от нея, без редакторска намеса:

„През м.октомври 2006 г. на базата на тези документи аз публикувах три обширни статии: в столичния вестник „Шоу”/13.09.2006 г./ и в регионалния за петричкия край вестник  11.10.2006 г./.Статиите представляваха разследващи материали посветени на събитията в Рупите и дейността на фондация „Ванга. Но да вървим поред и да оставим да говорят документите: Докато моята леля се стягаше да строи църква,докато се притесняваше дали ще и стигнат парите които ще вложи и дали ще успее да организира всичко около строежа,хора с възможности са имали други намерения за дейността в Рупите.

Както написах в предишната глава,Ванга,заедно с местния митрополит Пимен,сама направи освещение,както е по каноните ,на избраното от нея място за храм на 17 септември,1991 г.На това освещаване присъстваха само роднините и и най-близките и приятели.След това работници изкопаха основите и положиха бетона.И всичко свърши дотук.

В началото на 1992 г. се появява художника Светлин Русев и я „убеждава”да се откаже от строежа,защото той и хората,които го придружават,ще и построят нова,по-хубава и „по-достойна” черква.След това убеждаване настроението на моята леля видимо спадна,затвори се в себе си и се оттегли от строежа.

Веднага е бил сформиран инициативен комитет,противно на всякакви канонични правила,че когато се прави църква се избира църковно настоятелство заедно със свещеник,който ще служи после в храма..

Тези хора разтръбиха из цялата преса ,че са избрани от самата Ванга:”Волята на Ванга бе да построи черква и затова се довери на д-р Димитър Наполеонов, главен пълномощник на комитета; инж.Георги Делев-зам.кмет на Петрич;Ангел Манчев-управител на местната Бизнесбанка./в.Ние жените,19.10.1994/.Тук са и Светлин Русев,арх. Лозанов/негов сват-б.а./,арх.Томалевски,прокурорът на Петрич Димитър Вълчев.

Столичен вестник ,обаче опровергава тази информация на 26.11.1994 г.:”Димитър Наполеонов е предложен в инициативния комитет от районния прокурор на Петрич Димитър Вълчев”,а няколко дни след това в същият вестник Ванга опровергава всички-на въпрос на журналиста защо е недоволна от членовете на този комитет след като сама ги е избирала,Ванга отговаря:”О,аз ги избрах…Те сами си се избираха !” и това според мен е истината.

След като се основава,комитетът се захваща за работа.Основите на Вангината черква са изоставени и се избира ново място-доста по-отдалечено от къщичката и,в коритото на река Струма.Членовете на комитета са знаели какво правят, вероятно за разлика от Ванга, защото в проекта на бъдещия туристически комплекс не се предвижда храм в средата, а някъде покрая. Всъщност, дали въобще е ставало дума за храм ще видим по-нататък.

Втората важна задача е да се прогонят и държат надалече кръвните роднини на Ванга-сестра и и нейните деца, за да не гледат какво става, а и да нямат после претенции към имота. И повод се намира лесно-роднините се противопоставят на решението на комитета да се изостави Вангиния строеж и да се строи нова сграда в коритото на реката. Започва се едно масирано оплюване из страниците на услужливата преса, в която дни и месеци наред се пишат какви ли не чудовищни измислици за сестрата на Ванга-моята майка Любка и трите и деца-аз,брат ми и сестра ми: например,че сме ограбили Ванга,че сме я разболяли, че сме я изоставили, че сме я пренебрегвали, въобще бяхме обвинени във всички земни грехове, само и само да се провокира общественото мнение и да ни се прикачи етикет “злодеите на Ванга”. И хубаво, че се появиха “освободителите” от комитета, до един чужди хора, че да я спасят от нас. Как ли е оживяла толкова много години с тези роднини? Макар и негласно, присъствието ни на Рупите започна да става натрапено и нежелано.

И след като се разчисти теренът, изведнъж се появи “синът” на Ванга-всички знаем, че синът е най-близкият роднина на майка си, затова сестрата, племенниците отиват на заден план. Синът има право да се разпорежда със всичко, което принадлежи на неговата майка, да организира, да взема решения от нейно име. Но както вече писах, моята леля никого не е осиновявала, когато и да е било. Единственият официален документ за наследници , издаден от община Петрич под № 908/14.11.1996 г. категорично посочва, че наследницата на Ванга е сестра и, т.е. майка ми. Не би и могло да бъде иначе, защото “синът” Димитър Вълчев си имаше живи, здрави и прави родители-Мара и Вълчо Вълчеви в с.Капатово, Петричко. Той е кръстен от моята леля, както още 15 000 други деца; когато стана гимназист и дойде в града, Ванга го взе на квартира при нея. И въпреки, че не е бил пълнолетен, на моята леля и през ум не и е минавало да го осиновява..

Но вестниците,въпреки моите опровержения,непрекъснато пишеха за осиновения син на Ванга,който винаги се намираше около своята “майка”,особено когато имаше журналисти и големци “отгоре”.Увековечил се е в стотици снимки по всички издания.Ужасно е,че прокурорът на Петрич Димитър Вълчев,блюстителят на реда и закона,нито веднъж не се противопостави на тази огромна лъжа по медиите и се спотайваше тарикатски-хем е “син”,хем не го е казвал лично,а го казват

журналистите.И повечето хора,като не знаеха кое как е,приемаха тази лъжа за чиста истина.След като Ванга почина “синът” и веднага сдаде титлата и престана да и бъде син.

Така комитетът,уж избран от Ванга,вместо с молитви,започна да строи новия храм с лъжи и манипулации. Както е известно, беше направено повторно освещаване на бъдещата страда на 20.8.1992 г.Вестниците бяха пълни с информации и интервюта за голямото събитие.Отразяваше се подробно всеки етап от строителните работи,които бяха поверени на 7-8 строители,които никога не бяха строили черква.Затова,въпреки огромните средства вложени в сградата,около 8 млн.лв/според инициативният комитет-б.а./.по тогавашните пари,още през 1995 г.покривът прокапа./вж.в.Новинар,8.6.1995/.

На 14.Х.1994 г.,както вече писах, само олтарът на църквата беше осветен в присъствието на стотици гости.Но тази дата фактически отбеляза не началото,а края на очаквания богослужебен живот и положи началото на фирмената дейност на фондацията.

Още през м.декември 1991 г./почти 4 месеца след първата копка на започнатият от Ванга строеж/, общинският съвет на Петрич,постфактум и предоставя!/само предоставя-не подарява и не продава/ терен за строителството на черква.

На 29.4.1994 г. в Министерство на земеделието се провежда заседание на Комисията по земята и е съставен протокол №3/29.4.1994;

На базата на този протокол на 12.05.1994 г. е разрешено да се промени предназначението на земеделска земя от 1950 кв.м.,в терен за изграждане на църквата “Света Петка” в местността “Рупите”, от Вангя Пандева Гущерова.

На 24.06.1994 г. от името на Ванга е заплатена вноска по чл.15 от Закона за земята в размер на 58 500 лв. и стойността на самата земя в размер на 19 500 лв.И тук сега възниква основателен въпрос:Защо е трябвало моята леля да плаща такива вноски,след като земята само е предоставена да построи черква,а не е нейна собственост?

На базата на вносните бележки и всички горни действия и регистрации на 6.07.1994 г. Ванга е въведена във владение на имота,който е трасиран съгласно одобрен архитектурен проект.Аз не знам да има такъв закон,който да те прави собственик,само защото си внесъл пари за такси и е променено предназначението на земята.

На 14.10.1994 г.,беше извършено освещаването на църквата и само седмица след това започва бързото присвояването на имота.

На 21.10.1994 г. Ванга дава пълномощно на прокурора Димитър Вълчев,на шефа на инициативния комитет д-р Димитър Наполеонов и на шефа на Бизнесбанка-Петрич,Ангел Манчев,в което ги упълномощава:”Да стопанисват черквата “Света Петка Българска”,да управляват и ръководят дейността по поддържане и функциониране на черквата,включително и назначаване на персонал по охрана и обслужване на същата,да се грижат за приходите от черквата и при нужда да се разпореждат с тях без ограничения. Да представляват Ванга пред всички институции,организации и лица по въпросите,касаещи пълномощията им.”

Както се вижда, това пълномощно е издадено 2 години след завършването на строежа.А дотогава как тези хора са придобивали документи от различни институции на името на Ванга?

Но както става ясно и от текста на пълномощното за литургии,за църковни служби и въобще църковен живот на храма,не става и дума.Единствено пише,че тази църква ще функционира и ще носи приходи,с които да се разпореждат без ограничения посочените лица.

На 26.10.1994 г.с Нотариален акт/констативен/ № 8,том II,дело № 757/1994 г.,Димитрина Харамлийска-районен съдия при Петричкия районен съд,признава Вангя Пандева Гущерова за собственик на следния недвижим имот:1950 кв.м. урегулирано място в местността Рупите,община Петрич,заедно с построената в него черква “Света Петка Българска” със застроена площ от 146 кв.м.Базисната оценка на имота е 256 800 лв.,вписана въз основа на удостоверение № 679/24.10.1994 на община Петрич.

На 4.12.1994 г. в Рупите се учредява Фондация “Ванга”.Почетен пожизнен председател е Ванга,а за първи управител е избран д-р Димитър Наполеонов.

На 20.12.1994 г.,Благоевградският окръжен съд,с решение №3775,регистрира фондация Ванга под наименованието : “Сдружение с идеална цел Фондация Ванга”.Както пише в Устава тя е “независима доброволна организация на приятели и поклонници на Ванга”.В управителният съвет влизат:Димитър Наполеонов,Светлин Русев,Йордан Радичков/писател-б.а./,Димитър Вълчев,Ангел Манчев/управител на Бизнесбанка-клон Петрич-б.а./.

Председател на Контролният съвет е Александър Арабаджиев-съдия от Конституционния съд ,а членове са Емануил Деведжиев-управител на местната Първа частна банка и Павел Канджиков-шефът на местният КАТ/Управление”Контрол на автомобилния транспорт”-б.а./ и приятел на прокурора/в.Новинар,5.12.1994 г./

Членове на Фондацията са и:Тончо Жечев-писател,Вили Цанков-режисьор,Иван Татарчев-гл.прокурор,Венцеслав Медарски-ексдепутат от независимия синдикат“Подкрепа”,арх.Л.Лозанов,арх.Б.Томалевски,Нешка Робева-бивша треньорка по художествена гимнастика,,Невена Коканова-актриса/в.Труд,5.12.1994 г./Според същият вестник “печално прочулите се напоследък близки на пророчицата, Люба и Красимира/т.е. аз и майка ми-б.а./,не били в курса на събитията.“И слава Богу,ще добавя.

На 11 август 1995 г. вестник публикува следното съобщение:”За по-малко от 2 месеца членовете на фондацията са се увеличили с още 20 човека.Основателите и били 31,а до вчера членовете са 51 човека.Един от новите членове е управителят на Българо-руската инвестиционна банка Емил Кюлев.”

Ако е наистина така,кои са другите членове?Основателите са не повече от 20 души.Като гледам длъжностите им,едва ли е вярно,както твърдят от фондацията,че “болшинството от новите членове са обикновени хора,морално задължени на петричката пророчица”.Таксата за членство била 1000 лв. и всеки желаещ можел да стане неин член,уточнили от ръководството.

От всичко написано дотук нека да си отговорим за каква въобще черква става дума?За каква религиозност?За какво православие? Има ли поне 1 духовно лице в списъка от: банкери-4 души,прокурори-главен и районен,конституционен съдия,ексдепутати,и няколко известни интелектуалци.Един Бог знае какви са останалите членове на фондацията,за които не се пише нищо.Излиза,че и Ванга и всички хора са били измамени ,защото на Рупите всъщност се е построила банка или печеливше предприятие,а не Божи храм.В онези години доста често из пресата се появяваше една цветна реклама,в която на фона на Вангината черква с големи букви пишеше „ Бизнесбанка-Петрич” и тази реклама,като че ли най-точно илюстрираше предназначението на сградата.

На 30.12.1994 г.,десет дни след регистрирането на фондацията,отново съдията от петричкия районен Димитрина Харамлийска издава Нотариален акт за дарение № 199,том III,дело № 937/1994 г., и вече всичко си идва на мястото.За този заветен документ са били всичките усилия .В него Ванга дарява на фондацията всичко,което притежава на Рупите:”1950 кв.м./хиляда деветстотин и петдесет квадратни метра/урегулирано място в местността “Рупите”, заедно с построената в него черква “Света Петка Българска” със застроена площ от 146,00 кв.м./сто четиридесет и шест квадратни метра/.

Базисната оценка на имота е 256 800.00/двеста петдесет и шест хиляди и осемстотин лева/.”

Дотук,вярно или невярно,правилно или неправилно,всичко е документирано.Но има една малка подробност,която основателно поражда съмнения.В държавният електронен регистър,където точно се записват всички фирми,дейността им и техните ръководства, пише:че на датата 20.12.1004 г.всъщност е регистрирана само „Фондация Ванга”,а не Сдружение,и моята леля е записана само като прокурист/управител/на фирмата,а не е пожизнен почетен председател.Това означава,че на същата тази дата са издадени два документа:един „по-лицеприятен”,където начело стои Ванга и именно този документ е раздаван на журналистите,и друг-непоказван,където моята леля фигурира само в ръководството като прокурист.,

Но има и друг,още по смущаващ въпрос:истински ли са паспортните данни на моята леля? Ванга нямаше паспорт.Тя притежаваше един единствен от старите образци,издаден през 1953 г.След това някъде го загуби,но на нея много не и и трябваше,защото навсякъде я познаваха и където и да отидеше,за каквото и да било,не и искаха паспорт.След това,когато през 1980 г.започна подмяната на тези стари паспорти с нови,тя не си извади нов.Казваше,за какво ми е?и така остана без личен документ.Сега става ясно,че поради хаоса в държавата,няма архив и никой не съхранява данните от старите паспорти,въпреки че по закон,би трябвало да се пазят 50 години.

И ето ти интересна ситуация.През същата тази 1980 г.заедно с новите паспорти,заменени по-късно от лични карти,всеки български гражданин получи и единен граждански номер/ЕГН/.Това са съществени данни,защото по тях можеш да разбереш всичко за даден човек.Ванга естествено нямаше такъв номер,но изведнъж и на пълномощното,и на акта за дарение и на нотариалният акт,за които писах по-горе,такъв ЕГН се появи,защото това е задължително условие.ЕГН на Ванга ,според тези документи е:1110030076.Това означава,че тя е родена не на 31 януари,1911 г.,а на 3 октомври.Тази дата е поставена дори на надгробната и плоча,но това не е вярната дата.Възможно ли е тези,които са и написали ЕГН да не са успели да вземат подходящият номер,защото е бил „зает”от друг човек? В документите има вписани дори някакви паспортни данни от 1953 г.,но дали те са верни,не мога да кажа.Била съм много малка,когато съм виждала паспорта на моята леля,за да помня какъв номер е имал.

Аз си спомням,че когато изписваха годината на рождение на Ванга на надгробната и плоча,майка ми се възпротиви,защото датата не е вярна,но от фондацията и бяха казали,че тази дата е записана в регистрите на община Струмица,където Ванга е родена и са я взели оттам.Само че,аз тези регистри съм ги преглеждала много по-отдавна, още през 1988 г.,когато написах първата книга за моята леля.Там всички дати са сбъркани-нито на майка ми,нито на братята им рождените дати са истинските.Това е обяснимо:в далечната 1911,а и последващите бурни и неспокойни години,белязани с войни и обществени кризи,едва ли всеки родител е тичал веднага да си запише в общината новороденото дете.Но за датата 31 януари,като рождена дата на Ванга,аз тогава разпитвах всичките и все още живи роднини из Струмишкия край и им вярвам повече,както и на моята майка,сестрата на Ванга,която знаеше най-точно от всички кога е рождената дата на сестра и.

Но има и друг документ,още по-интересен,за когото ще напиша в следващата глава.Това е публично завещание от 1984 г.,където Ванга дарява къщата си в Петрич на държавата.Както стана ясно впоследствие, и той е „написан” не в 1984,а чак в 1992 г.В този документ като лични данни са вписани данните/?/на Ванга от стария и паспорт от 1953 г.Годината всъщност е написана 1983,и после несръчно е поправена на 53.Но дори и да са верни тези цифри,няма ЕГН,както вече писах това е уникален номер за всеки един отделен човек,който от 1980 г.се вписва задължително във всеки официален документ.Значи,да обобщим,защото е важно:в 1984 г.Ванга няма идентификационен номер,в 1994 г.изведнъж такъв се появява ,когато дарява всичко на фондацията и след това отново изчезва.В официалният регистър,срещу ЕГН на Ванга са отбелязани само нули:0100000000,т.е. тя няма такъв . Как е допуснат да бъде извършен такъв пропуск?

От 30.12.1994 г.Ванга вече не притежаваше нищо и стана безинтересна за „нейните приятели и поклонници”.Две години по-късно си отиде от този свят безкрайно омерзена от всичко,което се случи около нея.
Но все пак,както се казва,”не се е предала без бой”.

Когато разбира,че не може да се пребори с тези хора и не може да се измъкне от обкръжението им, като вижда,че мечтата и да построи черква се е превърнала в пошла пародия и само обект за обогатяване на членовете на фондацията, на 11 октомври 1994 г., три дни преди освещаването на църквата, тайно, с помощта на сестра си , Ванга се среща със свещеници от гр.Сандански и подписва истинско завещание, изготвено по всички юридически правила, с което дарява храма,както е редно и както е мечтала, на Българската православна църква.Текстът гласи:

„Аз,Вангелия Пандева Гущерова,свободно изразявам своята воля по отношение съдбата на храма „Света Петка”,в местността Рупите,а именно:

Като храм Божи,според каноните на Светата православна църква,отдавам храма „Света Петка Българска”в местността Рупите след смъртта ми за духовно и канонично попечение под грижите на Негово високопреосвещенство,каноничният Неврокопски митрополит,възглавяващ Неврокопската епархия,в чийто диоцез се намира храмът,и го моля да извърши освещаването на храма.

Горенаписаното потвърждавам с поставяне на отпечатъка от палеца при свидетели Люба П.Гайгурова и свещениците:иконом Любен С.Костадинов и иконом Ангел Н.Столинчев”.

Това завещание обаче,уви остана без последствия. След като бе публикувано в пресата и стана обществено достояние, срещу българското духовенство се поде такава яростна атака, изляха се толкова обиди и незаслужени обвинения,че за него не се чу нищо повече. Освен това,както се вижда от горепосочените дати,от фондацията са предприети спешни мерки и дарението на Ванга е с по-късна от това завещание дата,което всъщност го обезсилва.Така и скандалът набързо беше потушен.

Вместо него пресата публикуваше с охота бъдещите цели на фондация „Ванга”,които поразяваха с невероятното си празнословие и не даваха и най-малката представа каква ще е дейността и свързана с храма.Нещо повече-за храм и за богослужения ,както и за самата Ванга нямаше нито дума. Вижте сами!

Цели на фондацията:

“Съхраняване и развитие на изконните начала на националната духовна култура и традиционните човешки и християнски добродетели;

Развитие на благотворителната дейност в посоки,свързани с основната цел на фондацията и във форми съответстващи не дейността и;

Участие в дейности и прояви свързани с развитието и култивирането на духовното начало в обществените и личните отношения;утвърждаване с дела на високи нравствени и естетически критерии;

Съдействие за култивирана екологически чиста и одухотворена пространствена среда на основата на съхраняване и запазване на природните дадености в местността “Рупите” община Петрич;

Съдействие за създаване дух на търпимост,взаимопомощ и сътрудничество в името на общочовешкото благо;

Сътрудничество с организации и институции,физически лица в смисъла и целите на фондацията;

Извършване на други дейности,които пряко са свързани с целите и духа на фондацията”

Ако във всички тези засукани,надути и нищо не значещи изречения,някой намери и дума посветена на дарителката и благодетелката на фондацията-Ванга и уж нейната черква-нека да ми я посочи!”Приятелите на Ванга” са решили,че е достатъчно името и да фигурира в наименованието на фондацията,предполагам,че не безкористно.

От всички високопарни и безсмислени изречения,цитирани по-горе,на мен най-много ми харесва изречението,в което фондацията ще създава дух на търпимост,взаимопомощ и сътрудничество.Да видим на практика как се е осъществявало това:

През февруари 1995 г.фондацията иска терен от община-Петрич,в размер на 2 дка.за оформяне на храмов комплекс,но общината и отказва,защото има намерение да строи на Рупите балнеоложки комплекс и парк.Независимо от отказа и без каквото и да е разрешение,работници ограждат 10 дка около църквата и къщичката на Ванга и правят солидна бетонна ограда с дължина 150 м. Изработва се проект за строеж на масивна сграда с площ от 1000 кв.м., със стаи за преспиване,столова на самообслужване,ритуална зала,с парк и детски и спортни площадки.

И тогава започва съвсем „нетолерантен”спор с тогавашния кмет на Петрич д-р Петър Илиев,който обявява бъдещият строеж за незаконен и бута оградата.И все едно,че бръква в гнездо на оси.По стар,изработен маниер ,членовете на фондацията започват масирана канонада в пресата срещу кмета,като го обвиняват във всички възможни грехове,нищо,че е прав./в.Струма,12.8.1995;в.”24 часа”15.8.1995 г./.Въпреки уверенията на членовете на фондацията,че всичко правят след съгласуване с леля Ванга,кметът отишъл лично да разговаря с моята леля и след това сподели на страниците на в.”Струма”от 12.8.1995 г.една доста смущаваща констатация:”Явно,фондацията е изплашила леля Ванга до смърт и издевателства над нея,защото при последната ни среща тя не беше на себе си от ужас.Като се приближих,тя изскочи от къщата и много припряно ми рече:”Аз нищо не знам,фондацията знае,нея питай!”Впечатленията на кмета не бяха нещо ново за нас.Когато майка ми успяваше да посети сестра си и да останат насаме,Ванга е споделяла,че много се страхува от тези хора,защото не знае нито какво говорят,нито какво правят от нейно име ,нито какви намерения имат…

Съвсем „толерантно”и незаконно фондацията започва да заграбва земята на местните собственици в Рупите и да окрупнява владението си.Става дума за наследствени имоти,които реституцията позволи да се върнат на наследниците на бившите им собственици.От фондацията са закупували на безценица каменисти и изоставени парчета земя из цяла България и са ги заменяли за плодородни ниви в Рупите.През 2004 г.ощетените собственици от Петрич даже бяха основали „Сдружение на ощетените от земеразделянето” и даваха изявления из пресата,”че под прикритието на фондацията Петър Бръчков,тогавашният председател на фондацията и Димитър Вълчев,прокурорът на Петрич,правят нерегламентирани замени на земи.”/в.”Струма”,22.3.2004./По-нататък в материала се казва,”че по тази схема са закупени 140 дка пустеещи земи в Ловешка област и са заменени с 200 дка скъпоструваща,първокачествена земя на Рупите”.

Както е в стилът и практиката на фондацията,председателят и веднага е отговорил още в следващия брой на вестника и е обвинил членовете на Сдружението в какви ли не престъпления,така че,не бива да им се вярва и обвиненията им са просто долна клевета/вж.24.3.2004 в.”Струма”/.Накрая дори е проявил дарба на поет.Според П.Бръчков”прокурорът Д.Вълчев/бившият син на Ванга-б.а./,станал почетен председател на фондацията след смъртта на „майка си ”,е душата и сърцето на комплекса в Рупите.Него никога не го е блазнело имането и се слави като честен и почтен човек.”Ами чудесно,добавям аз.Като е така,защо досега не е правена нито една ревизия на дейността на тази фондация ,въпреки протестите на засегнатите и въпреки многобройните журналистически материали?

Председателят на фондацията споделя още,че няма нищо лошо в замените на земя,защото те ще изградят детска площадка,ботаническа градина,парк и огромен кръст на върха на Кожух;освен това ще построят къщички за творци/художници и поети/,а после всичко ще бъде дарено на държавата,нещо,в което аз определено не вярвам,но дори и да е така,държавата ще иска ли да приеме дарението във вида,в който е построено?Както виждате за църква никъде не става и дума,но да запомним изброените постройки,защото за тях ще търсим следа в други публикации.

Тук просто искам да подплатя някои от съмненията си с още един „документ”:на 5.7.2002 г.,в.”Стандарт” публикува материал,в който се казва,че през 1993 г.Ванга е подписала още едно завещание.В него пише,че тя „желае къщата и в Петрич да се даде на писателите и художниците,къщичката в Рупите да стане музей,част от спестявянията и да се дадат за ремонт,и още веднъж е подчертала,че дарява двора,църквата и парка в Рупите на фондацията.”Излиза,че Ванга продължава да пише завещания от небето,като коригира предишните си желания,в зависимост от желанията на фондацията.

Има и още една история,която направо смятам за „хит”.Оказва се,че въпреки,че Ванга е починала преди 12 години, духът и някак си продължава да обитава запечатаната и къщичка в Рупите и се топли в зимните дни,като използва огромно количество електричество. По време на общинската сесия на 18.2.2004 г.,общинските съветници в Петрич бяха сюрпризирани със сметка от 10 000 лв.неплатено електричество, изгорено в къщичката на Ванга, за периода от 1997г.до края на 2003 г.С тази къщичка се е получило нещо странно.Въпреки,че вече почти цялото поле на Рупите е частна собственост на фондацията,къщичката,понеже е строена в миналото на общинска земя е останала държавна собственост,стопанисвана от общината,но фактически толкова години се ползва само от фондацията.Затова и голямата сметка за ток беше предадена от електрическата компания на общинарите.Настоящият кмет на Петрич Вельо Илиев обяснява в едно интервю във в.”Струма” от 19.2.2004 г.,че наистина”общинската администрация плаща сметките за ток от 1997 г. и то без да има решение на общинския съвет.”Както може да се предположи,в общината се разразил ужасен скандал.Повечето от участниците в сесията искали тези пари да се платят от фондацията,но председателят и П.Бръчков отказал,като се съгласил да плати само последната сметка в размер на 520 лв.Други от обшинарите предлагали да намерят спонсор,който да даде тези пари от уважение към леля Ванга;трети направо предлагали фондацията да бъде дадена на прокурор и да бъде уведомена Агенцията за държавен и финансов контрол,защото сметките са надлежно подписвани всеки месец,но не са платени.Накрая бившият кмет и настоящ общински съветник,член на фондация Ванга-Андон Чопаков,предложил, да направят комисия,да проверят какво е станало и тогава да вземат решение.Така спорът се размил и се забравил и познайте кой е платил тези пари-данъкоплатците!

А виновниците никой не ги потърси и не платиха нищо.Как няма да има такива големи сметки,вижте сами: На 9.9.2006 г.бившият първи председател на фондация Ванга-д-р Д.Наполеонов,разказва във в.”Уикенд”какви „богоугодни”дела се вършат на Рупите от членовете на фондацията в къщичката на Ванга и как се уважава паметта и:”Като председател на фондацията ме молеха за празниците да им доставям по 12 кг.ядки,по 10 каси/120 бутилки-б.а./ с ракия и какво ли не още,и това не беше само веднъж…Казах им-срамота е ,бе!Правете каквото искате,но не тук!Водеха със себе си и млади жени,кой знае какво са правили…

Н а едно от празненствата, Димитър Вълчев,районният прокурор,в нетрезво състояние задавал един и същ въпрос на председателя:”Ти знаеш ли кой съм аз?”Наложи се,разказва Наполеонов,да му кажа,че е най-големият мръсник на Петрич,а той продължи:”Ще разбереш кой съм аз!”

Бившият председател споделя още:”В комплекса Рупите беше пълно с фазани и кокошки-токачки/развъдени и отглеждани от моята леля-б.а./Всичко се изяде.Прокурорът Димитър Вълчев изнесе валутата на Ванга в Америка.Приятелят му отклоняваше по 50 000 лв.от фондацията!”-отсича той.

За това ли мечтаеше моята леля?

Спомням си,че когато бяхме малки, някъде в началото на 60-те години,един ден нашата леля каза на майка ни в двора на къщата и в Петрич:”Любе,да знаеш,един ден, един Митко/умал.Димитър-б.а./,ще ми направи такава голяма беля,че света ще се потресе.”/ще бъде потресен-б.а./”Като малък, брат ми,който също се казва Димитър, беше много палав.През дългите месеци-пролетта,лятото и даже есента,през които прекарвахме при нашата леля в Петрич,той правеше много бели и понякога нашата леля трудно го одържаше.Затова,като чу сестра си,майка ми веднага реши,че това ще е нашият Митко и все чакаше да види каква беля ще направи.Но нищо подобно не стана.Брат ми порасна,стана сериозен и зрял мъж и сигурно обича Ванга повече и от мен ;едва ли му е минавало през ума да и причинява неприятности.

Но мъдрата Ванга е дала указания как да разберем кой е човекът,който ще и причини толкова много злини.Тя каза:”Един ден този човек ще стане легационен чиновник/служител в посолство-б.а./”.Това е добро указание-просто ще трябва да почакаме,защото времето непременно ще ни покаже кой съсипа живота на Ванга и ограби мечтата и,защото гаврата с паметта на Ванга не може да продължава безкрай.Онзи,който я е поставил сред нас,ще поиска сметка от всички,които я унизиха и злоупотребиха с доверието и.

Както вече споменах,през 1994 г,моята леля заяви на всеослушание пред журналисти:”Когато си отида един ден от този свят, на Рупите ще останат само пясък и тръни,каквито ги заварих преди 40 години.”

Това със сигурност ще се случи,но дотогава фондацията ще се опита да реализира големите си строителни амбиции.На 20.11.2003 г.Благоевградският окръжен съд е регистрирал дружество с ограничена отговорност „Рупите-94”,със седалище и адрес на управление с.Рупите.Предметът на дейност на дружеството е:хотелиерски,туристически,рекламни,информационни и сервизни услуги,свързани с поддържането и управлението на храмовия комплекс „Света Петка” в Рупите;издателска дейност и продажба на книги,рекламни материали и сувенири,свързани с живота и делото на Ванга/без моите книги,разбира се !/,и утвърждаване на християнските добродетели/?/,продажба на свещи,сувенири и други религиозни предмети,свързани с функционирането на православния храм/?!?/”Св.Петка”,ресторантьорство,търговия с недвижими имоти,продажба на стоки и др.с цел доизграждане на храмовия комплекс „Св.Петка”.Но нищо не пише за православни литургии и служби в „православният храм”.

Дружеството е с неограничен срок,с капитал от 5000 лв.Едноличен собственик е фондация Ванга.Управител е някой си Серафим Иванов. Наименованието „православен храм” и „утвърждаване на християнските добродетели”,според мен са само рекламен,фирмен трик.Защото едва ли някой ще отиде на Рупите заради членовете на фондацията,или заради грозните рисунки на Светлин Русев,а Ванга вече я няма.Все още има туристи,които не одобряват черквата,но като е обявена за православен храм-влизат да запалят свещ,но заблудените стават все по-малко.Вместо тях,на Рупите често „гастролират”разни екстрасенси,гадатели и осенени свише от духа на Ванга,все индивиди,които моята леля ненавиждаше и гонеше от дома си.Дори и Людмила Ким си е направила тук кабинет.

Вестник „Шоу”от 17.10.2007 г. е отбелязал този факт по следния начин:”Край къщата,в която Ванга е гледала,е построена нова сграда,в която се е настанила неизвестната никому Людмила Ким-лечителка.Тя се възползва от потока вярващи,който се вие край къщата на Ванга и примамва най-закъсалите.”Защо управата на „православният”храм не гони тези хора,след като Църквата изцяло ги отрича?Според мен,за да се поддържа „огънят”,митът за Ванга,в посока,удобна за бъдещите намерения на фондацията:

Както разказах в главата за храма,и отвътре и отвън той е изграден и изрисуван съвсем неканонично,затова и Българската православна църква не го призна.Споменах,че горе на иконостаса,пред олтара ,вместо Тайната вечеря е изобразена староеврейската Света Троица,отречена от православието.Прототипът вероятно е взет от прочутата картина на Андрей Рубльов „Старозаветната троица”.На базата също на този прототип,преди много години Николай Рьорих е създал стилизираният знак на движението „Знаме на мира”.Той представлява три червени точки на бял фон във формата на пирамида,оградена от червен кръг.Регистриран е и като търговска марка на международния Рьорихов център в Ню Йорк.Нашата църква определя този знак като масонски,както и не признава теософското учение Агни йога,определя го като секта.За грозните,отблъскващи рисунки,които трябва да представляват икони-нямам какво да добавя повече.Отляво на иконостаса има картина на Ванга рисувана от Светлин Русев,която благославя с трите пръста на дясната си ръка като Исус Христос.Отвън,погледната отдалече, цялата сграда лично на мен,ми прилича на някаква огромна клекнала жаба.Притворът е под формата на пирамида.Двете и страни се спускат към основата с кръгли очертания,повтарящи стилизирания Рьорихов знак.Около входната врата са разположени ужасните сиво-зелени фрески,където Ванга седи заобиколена от някакви уродливи човешки създания. И какво излиза накрая?Излиза,че този който влиза в храма, минава веднъж през стилизирания масонски знак,за да застане и да се моли пред вторият-староеврейската Троица.

Защо се получи така?Дали само защото художникът и архитектите никога не са се занимавали с църковно строителство и зографисване или има и друга причина? Да видим…

Когато леля ми почина ,през август 1996 г. по националното радио беше излъчено интервю с художника Светлин Русев.На въпрос на слушателка защо не са извикали свещеник да даде последно причастие на Ванга,той отговори:”Ние с такива неща не се занимаваме!”На 6 август 1994 г.изрече големи обиди към свещениците от Сандански и каза,че няма никакво значение,че църквата не е канонична.Тогава какъв е този „зограф”,който се зае да рисува православна църква,без да вярва и без да зачита нейните правила?В какво вярва?

Отговор ни дава вестник „Дума” от 24.8.1996 г.,където е публикувано интервю със Светлин Русев.Журналистът казва:”Професор Русев,обвиниха ви,че сте масон и сте се опитвали да обсебите Ванга”,на което интервюираният отговаря:”Аз вярвам в много неща,които обаче нямат нищо общо с масонството,например „учението за живата етика”,или”вярата в прераждането.”Леля Ванга обаче не беше от хората,на които човек може да втълпи нещо,още по-малко да я обсеби”./Да я принуди обаче и да я заплаши до смърт може!-б.а./

По-голяма яснота добиваме и от още едно интервю на Св.Русев,публикувано във в.Поглед на 10.6.1991 г.:

„Лично обяснение аз имам за Ванга и то е свързано с разбирането ми,по-точно с привързаността ми към онова учение за живота,което за някои наши мастити философи и учени и в миналото,а и сега,беше мистика/…./Така се случи,че още в студентските години,когато държах изпити по диалектически материализъм и политикономия,по-примамливи и по-разбираеми за мен бяха теософските възгледи на Николай Райнов,по-необходима за изграждането ми като художник, като че ли беше „Мисловната сила” на Ани Безант,заедно с мита за Блаватска,с малкото,което се беше промъкнало от и за Н.Рьорих.После колега ми даде книгата “Ключ към загадките на света”от Успенски,в която пишеше доста по-различни неща за вселената,материята,за пространството и неговите измерения,за морала и природата.По-късно дойдоха и книгите на учителя Мория,”При нозете на учителя”на Кришнамурти и всичко онова,за което не е прилично да се вдига много шум,но което в последна сметка формира представите ни за живота и смъртта,за енергиите,за добро и зло-изобщо за живота и строежа на вселената.”

Не искам да бъда разбрана погрешно.Всеки има правото да вярва в каквото си пожелае и никой не може да го упреква за личния му избор.Но какво общо имат теософските възгледи на „зографа” Русев с православната вяра на Ванга?Какво общо имат с православието Ани Безант,Блаватска,Кришнамурти?Нали Ванга искаше да съгради православна черква?Нали хилядите посетители на Рупите даряваха скромната си лепта,именно за бъдещият православен храм,а не за някакъв друг?

Какви са тези теософски възгледи?Да видим какво казват дебелите книги…

„Явявайки се мистичен клон на масонството,теософията последователно развива мисълта за всесилието на човешкия разум/а не на Бога според християнството-б.а./.Същността на учението на теософите се заключава в това,че те вярват в превъплъщението след смъртта на човека,т.е.проповядват такова учение,което се отрича от православната църква.С някои изменения,учението на теософите е взето от езическите религии на брахманизма и будизма.При внимателно разглеждане цялото учение на теософите,както и масонството въобще,се свежда до отричането на религията и до атеизма.

В едно свое съчинение теософският авторитет Ани Безант заявява:”Атеизмът е една от най-славните титли на човечеството.Никаква философия,никакво богословие не донася на света нещо по-достойно в сравнение с благата вест на атеизма.Чест и слава на този,който за преобразяване на земята,е забравил за небето,на този,който в своето усърдие за човека е забравил Бога.”

А другият авторитет Е.Блаватска,съобщава по време на основаването на теософското общество през 1875 г.следното:”Нашата цел не е в това да възстановим индуизма,а в това,да изметем християнството от лицето на земята.”

„Теософията отхвърля всички обреди и догми.И докато масонските ложи водят борба предимно за завземане на политическото влияние и власт в държавите,то розенкройцерите,теософите и др.водят борба за разлагане на духовния и нравствен мир на човечеството и разрушават главната основа на живота-религията”.

/цитатите са взети от книгата на руския историк В.Иванов,”Православният свят и масонството”,изд.на български език, 1999/

След горните редове всичко си идва на мястото.Отклоненията от канона на Вангината черква не са просто авторски интерпретации,а добре премислен и съзнателен акт.Така наречената църква е изрисувана в този отблъскващ вид съвсем умишлено.Преследвали са се няколко цели наведнъж:да се окарикатури Ванга като православна християнка и хората да се усъмнят във вярата и;да се изложат свещениците и владиката по телевизията пред цялата страна в спора за каноничността на сградата;да се унизи Църквата като институция;накрая посетителите да се насладят на галерията с рисунки на Св.Русев,които внушават всичко друго,само не и религиозна святост и богопочитание.

Днес,вече 14 години след тези събития,колкото и да искам да съм добронамерена,колкото и да не желая да разравям стари спорове,все повече се убеждавам,че на Рупите се е разиграла пиесата за голия цар ,а ние просто сме били измамената тълпа,която е трябвало да ръкопляска и да се диви на несъществуващите дрехи на царя.

Стореното обаче има предистория.След голяма катастрофа през 1973 г.,дъщерята на бившият ни генсек Т.Живков-Людмила Живкова,започва да лекува ужасното си главоболие с помощта на източни духовни практики.Тъй като има добър учител-потомственият теософ-писателя Б.Райнов,постепенно приема и се присъединява към това учение,а после прегръща и Агни йога на сем.Рьорих.Като министър на културата Живкова събира около себе си малък кръжец от съмишленици и „духовно извисени”избранници-интелектуалци,сред които е и Светлин Русев.

Според един от биографите на Л.Живкова,К.Дилчев,през 1981 г.по време на последното си посещение в Индия,Живкова посетила един ашрам/индуистки манастир-б.а./ в гр.Ауровил,намиращ се в областта Понтичери,в югоизточната част на страната и била много впечатлена от активния манастирски живот,основан върху учението „Интегрална йога.Няма как да не е споделила после своите впечатления със съмишлениците си.Ашрамът бил създаден,за да се развие като експериментална лаборатория за еволюция на хората,чрез духовното усъвършенстване на учениците,на тяхната нисша природа и на физическото тяло, като първа крачка към по- нататъшната фаза-да стане първообраз на бъдещия „Божествен живот на земята”.

Животът в манастира представлявал стройно организирана и силно дисциплинирана система,включваща много подсистеми,поделения и служби:строителна,транспортна,различни работилници,огромна столова и кухня,библиотека,читални,образователен център по музика,изобразително изкуство,дори балет.А също и много спортни съоръжения,площадки,зали и басейни.

Според журналистката Маргарита Михнева/виж интервюто и във в.Шоу,2.05.2007 г./,която успяла да прочете някои засекретени доскоро документи,Живкова даже закупила този манастир,естествено с държавни пари.

Подобен ашрам е изградил и митичният Сай баба,с когото Л.Живкова се е срещала по време на едно от посещенията си в Индия.Той представлявал огромен храмов комплекс с над 100 сгради.И цял организационно-административен механизъм,за да приеме гостите.Хотели,болници,аптеки,магазини,работилници и какво ли не.

И в двата случая става дума за „храмов комплекс”.Организацията на ашрама в Понтичери за създаване на „свръхчовеци”,подозрително започва да прилича на манастирския комплекс,който се изгражда в момента от фондация Ванга на Рупите.Защо не? Св.Русев е съмишленик и последовател на ученията,които изповядваше Живкова;още няколко от членовете на фондацията принадлежат към тайните общества;Рупите се намират на чудесно място между три държави,в закътана равнина,отделена от близките населени места чрез планината Кожух,има удобни пътища, минерални извори,тишина и чудна природа и най-важното,привлича хора заради спомена за Ванга.

Дълги години тези хора насаждаха в общественото съзнание лъжата,че моята леля одобрява и даже едва ли не споделя техните възгледи.Часове наред,когато идваше на Рупите, Л.Живкова записваше казаното от Ванга на касетофон,но когато умря,тези безценни доказателства за Вангината съпричастност, изчезнаха вдън земя.Какво ли не бих дала да чуя гласа на леля ми от такъв запис,в който тя споделя пагубните и измислени учения на теософи,масони,или Агни йога.Тогава аз първа бих заклеймила Ванга и бих се отрекла от всичко,което съм написала за нея досега.Същото се получи и с руският поет Валентин Сидоров-приятел и съмишленик на Л.Живкова.И той уж беше правил много записи и той цитираше какво казала Ванга за тяхното учение,но и от неговите записи няма и следа.

Според елементарната логика Ванга отдавна е била обект на прищевките и манипулациите от страна на тези хора,защото те бяха властимащите и притежаваха всичко и всички.Случилото се на Рупите е просто следствие от тези манипулации и то няма нищо общо с желанията и намеренията на моята леля.Аз продължавам да търся факти,за да си изясня целият проблем и имам правото да изисквам отговори,защото съм законна наследница на Ванга. Упоменатите лица,обаче нито веднъж не проявиха доблест да се явят на открит разговор,за да разсеят съмненията,но на базата на документите и доказателствата,просто защото няма такива документи.Не виждам желание и в съответните институции да проверят каква е истината,но тя рано или късно ще излезе.Просто,защото нищо не остава скрито.

КЪДЕ Е МУЗЕЯТ НА ВАНГА?

Това е въпрос,който всеки си задава вече близо 12 години. През м.февруари,2007 г.,телевизионен екип от София беше отишъл на място,в Петрич,да разбере какво става и защо домът на моята леля все още не е превърнат в музей. Кадрите,които видях направо ме разплакаха.От красивият дом на Ванга,където премина цялото ми щастливо детство и от райската градина,за която тя се грижеше с голяма любов-не е останало нищо.Къщата представлява една олющена,полуразрушена постройка с хлътнал покрив,откъдето вали дъжд и сняг ,а по стаите си дават среща всички ветрове.В градината пък растат на воля всякакви бурени високи до пояс.Тази грозна сграда е най-яркото доказателство за отношението на държавата и сънародниците към паметта на Ванга,която често казваше:”Мъртвият няма приятели!”.

Колкото и да ми е трудно и болно на душата и тук ще трябва да пиша за оспорвани документи,за да мога да обясня прецизно какъв е проблемът.Според един документ,за когото споменах в предишната глава и който ще цитирам малко по-надолу,през 1984 г./в което не вярвам!/,Ванга е дарила къщата си в Петрич на държавата.До пролетта на миналата,2007 г.,дарението беше във вида,в който го описах по-горе.След излъчването на кадрите,на 3 март 2007 г.телевизията ме покани в студиото да направя коментар.Участието ми в директното предаване предизвика смут във водещият ,защото аз показах този документ и доказах,че той е юридически нищожен и вероятно е измислен от хора,които са искали да лишат от наследство законните наследници на Ванга.Като доказателство,че съм права,след интервюто последваха бързи действия от страна на Министерство на културата/като представител на държавата/,чийто министър набързо подписа документ,с който къщата на Ванга,се дарява безвъзмездно на община Петрич,за да направи музей.Оттогава,от края на март,2007 г.вестниците излизат с многобройни заглавия как общината се готви да открива музей,но такъв с днешна дата-април 2008 г.все още не е открит.Ето някои от тези заглавия и то само в един вестник-„Стандарт”:

„Къщата на Ванга става музей”/6.4.2007/;”Майстори влизат в къщата на Ванга”/15.5.2007/;”Петрич взе къщата на Ванга”/6.6.2007/;”Редят бижута в къщата на Ванга”/7.10.2007/;”Строители превзеха къщата на Ванга”/7.10.2007/;”Отварят къщата на Ванга за Коледа”/15.12.2007/ и т.н и т.н.Според последните публикации на пресата най-после музеят ще бъде открит през м.май,т.г./2008/.Дали ще се спази датата,ще видим…

След като къщата беше предадена във владение на общината,журналистите проявиха любопитство и се опитаха да разберат какво е всъщност наследството на Ванга.Един частен телевизионен канал дори излъчи подробен репортаж от деня,в който беше отворена къщата на моята леля и бяха показани ценните предмети,които да влязат в бъдещата музейна експозиция.Какво показаха фактите:оригинал от завещанието на Ванга се съхраняваше в Министерство на финансите/като представител на държавата/,но то не беше съпътствано от опис на движимото и недвижимо имущество през 1984 г.,което е необходимо условие,за да се признае юридически валидността на документа.В такъв опис всяка сграда и всяка вещ,въобще всичко,което дарителят дарява, трябва да се опише подробно и да се посочи цената му.От това съдя,че това завещание не е изготвено през 1984 г.,защото и тогава изискването за опис на дарените вещи и било същото, и без тези подробности завещателен документ не би могло да бъде регистриран.Излезе наяве още една подробност,която е в абсолютно нарушение на закона-след смъртта на Ванга ,валутните и левовите и сметки са преминали в актива на частната фондация Ванга,защото тя е била неин почетен председател.Юристи обявиха в пресата,че това е абсурдно.Щом според завещанието ги е дарила на държавата-значи са на държавата.Какви права има тука фондацията?Излезе и още една нередност:скъпоценностите на Ванга се оказаха не в държавата/Министерство на финансите/,а в касата на община Петрич.Защо, след като не е била собственик на имуществото на Ванга?Намери се и опис в тази каса на уж дарените от моята леля вещи,но направен чак през 1996 г.т.е.след смъртта и, и 12 години след написването на завещанието през 1984 г.Трябва да си пълен идиот,за да повярваш, че тези две части,отдалечени една от друга с 12 години,правят един законен документ.Не е ли това пълен фалшификат и плод на документна измама?

Репортажът,който гледахме по телевизията при отварянето на къщата на Ванга в Петрич,беше пълна гротеска.Според кмета на общината никой не е влизал в тази къща откакто моята леля е починала.Какво видяха зрителите,обаче:долният етаж,подгизнал от дъждовете,представляваше неприятна гледка със струпаните в единия край буквално изгнили и разкапали се вещи.Но вторият етаж-там, където беше спалнята на Ванга-беше чист и подреден без прашинка прах,сякаш моята леля току-що е станала от леглото си и си го е оправила прилежно.Изглежда в тази къща години наред дъждът е валял отдолу нагоре и е пощадил етажа под срутения покрив.Но мен ме смути и друг факт-нито една вещ,нито един сувенир от показаните не бяха на леля ми.Знаете,че детските спомени са най-ярки,а аз не видях нито един предмет,който да помня от детството.Всички показани самовари,часовници,играчки,чашки и чинийки бяха съвсем нови,купени и подредени буквално преди дни,за да бъдат показани по телевизията.И няма как да е другояче:нито един човек от общината не е виждал и не познава Ванга,камо ли да е бил в къщата и,когато леля ми живееше там,за да знае какво е имало и как е било подредено.Оттук можете да си представите каква ще бъде и музейната експозиция…

Голямо недоумение предизвика и показването на скъпоценностите на Ванга,които служителка от общината извади от касата пред журналистите:оказа се,че се намират в стара лачена дамска чантичка,завързана отгоре с мръсна връвчица,а върху нея-печат.Съдържанието,което изсипаха от чантичката обаче,нямаше нужда от никакви охранителни печати-на бюрото на служителката се изтърколиха няколко златни монети и няколко синджирчета масово производство,1-2 кръстчета,пръстен и още няколко дреболии,които не си спомням-всичко около 400 г.Толкова е останало от Вангиното богатство,след отговорното пазене на общинските служители и на членовете на фондацията. Леля ми имаше доста златни и сребърни накити,които и подаряваха нейните посетители.Някои трябва да са били и скъпи,но на мен като дете не са ми правили впечатление със стойността си,а с красивата си изработка.Ванга не ги използваше тези накити,а си ги събираше в едно вързопче и някъде си го прибираше,на известно само на нея място.Как така се е стопило това съкровище,дори и да имам съмнения не мога нищо да кажа,защото не съм видяла.Ние не сме стъпвали в тази къща от много отдавна,но че се е влизало и че вземани разни неща оттам,е безспорно….

Съседи на Ванга са забелязали,че през 2007 г.,когато къщата и беше предоставена за музей на общината,прокурорът Димитър Вълчев,самообявилият се син на Ванга,е дошъл с камион и е обрал и последните ценни вещи,които е имало в къщата,затова т.н.експозиция е далече от истината.Зрителите,които са наблюдавали откриването на музея,не може да не са се впечатлили,че навсякъде по стените има снимки на Ванга с този прокурор.Откъде-накъде?А къде са снимките и със сестра и,с роднините и от семейния и албум?Нали Ванга не се е родила със създаването на фондацията,а е живяла със сестра си и нейните деца близо 70 години.Къде са онези снимки и кой си позволи да зачеркне целия и живот до 1990 г.? Ние,разбира се,не бяхме поканени на откриването на музея.Единствените роднини на Ванга не бяха поканени на това тържество,въпреки,че са живели и са пораснали в тази къща около леля си.Всички чужди хора,които се бяха събрали говореха глупости и захаросваха събитието,за да се внуши,че много са обичали ванга,нищо,че не я познават и ще се грижат името и да се увековечи и в музей.Представяте ли си ако един ден се обърнат нещата,колко ще са близките и поклонниците на Ванга от кадрите на видеоматериалите от 6 май т.г.?Защото не става дума за моята леля,а за приходите,които ще носи музеят на общината и на фондацията.Само за това става дума.

Отвреме навреме из пресата се появява по някоя стара снимка,която разпознавам,че е от семейния албум на моята леля. Тези снимки са предоставяни на журналисти,които ходят по оня край от хора,които се навъртаха около Ванга.Как са се сдобивали с тях,мога само да гадая.Работата е там,обаче,че те нямат и най-малката представа кой е увековечен на снимките,затова по вестниците излизат много смешни надписи под тях. Например, миналата година в.”Нощен труд”публикува снимка на моята майка от 1944 година,която стои изправена в двора пред къщата в Петрич,а до нея седи на стол една от сестрите на баща ми.Снимката е правена малко преди майка ми да се омъжи през 1945 г. и да отиде да живее със съпруга си в близкия град Сандански.Дотогава,естествено, е живяла при сестра си в Петрич.Във вестника обаче пишеше,че това е снимка на Ванга,която гледа с ей такива големи ококорени очи към обектива на фотоапарата,а до нея седи някаква позната…

Но нека да се върнем към музея и да видим как се стигна до събитията,които описах по-горе.Ще се върнем доста назад,още в 1967 г. когато завършвах гимназия и се готвех за абитуриентския си бал.

Вълнението на всички вкъщи беше голямо, а Ванга като че ли се радваше повече от мен.За да бъде племенницата и най-красивата на бала даже ми поръча плат за роклята от Белград,столицата на тогавашна Югославия.Още го помня този плат-керемидено червена коприна с дискретно втъкани златни нишки.Когато го донесоха у нас-всички ахнахме-по красиво нещо не бяхме виждали,а леля ми беше доволна,че одобрявам избора и и веднага определи шивачката,която да ушие роклята.Разбира се,не пропусна да даде наставления какъв да бъде моделът.Ванга не одобряваше нито големите деколтета,нито късите поли,а всичко трябваше да бъде прилично и с мярка.

Когато роклята беше ушита леля ми дойде специално у нас да я „види” и да я одобри.Когато я облякох много и хареса.От тази рокля неусетно разговорът се завъртя за дрехи и модели,за модата от едно време и сегашната и двете сестри-Ванга и майка ми се потопиха в спомени от детството им в Струмица, а аз ги оставих за малко докато прибера в стаята си безценния тоалет.

Когато се върнах разговорът беше поел друга посока и чух леля ми да казва на сестра си:”Любе,чудя се,какво ли ще стане с моята къща,когато един ден си отида от този свят?”,а майка ми и отговори:”Е,как какво,доде/”како” на македонски диалект/,един ден твоята къща трябва да стане музей,да идват хората,да гледат къде и как си живяла.”На Ванга явно идеята и хареса и после неведнъж се връщаше към нея,но сега,когато пиша за тази случка,си давам сметка,че нямам спомени да е говорила за евентуалния музей с някакви подробности-тя иначе беше много прецизна и когато трябваше да се направи нещо, сякаш го виждаше предварително и го обясняваше в детайли. В този случай сякаш питаше,но не вярваше много на увереността на майка ми за съдбата на къщата и. Аз тогава, обаче,не се вълнувах от този въпрос,имах си мои вълнения за предстоящия празник,затова и не съм обърнала голямо внимание на лелините съмнения,но за този разговор си спомням все по-често в последните години…

На 14 август 1996 г.,ден след погребението на леля ми, в голямата зала на община Петрич,тогавашният кмет Андон Чопаков беше поканил журналисти за отваряне на завещанието на Ванга.Ние,роднините и не бяхме поканени и дори не знаехме,че се организира такава среща.На въпрос на журналист:”Поканени ли са роднините на Ванга и защо не присъстват?”,кметът беше отговорил,че не са канили никого специално/!/,а който е чул по местното радио за събитието е можел да дойде.На възражението на журналисти,че роднините са в траур и не слушат радио,кметът просто е махнал с ръка.

Документите на Ванга са се намирали в отворен плик в бюрото на кмета и не е било никакъв проблем да бъдат предварително прочетени,затова и още при вестта за смъртта на моята леля,някои централни вестници изнесоха данни какво е наследството и ,и на кого го е завещала.

В пакета книжа,освен документите свързани с фондацията,за които писах в предишната глава,изненадващо се появи още един документ-Нотариален акт за публично завещание,отнасящо се за къщата в Петрич.Аз получих копието от колега журналист,присъствал на събитието,защото ние не бяхме поканени на отварянето на завещанието.

Изненадата ни вкъщи беше голяма,защото документът носи дата 6 септември,1984 г.и е написан на ръка на хвърчащ лист от Актова книга-това е журнал,в който се описват номерата и краткото съдържание на регистрираните документи в съда.През 1984 г.нашата леля си беше жива и здрава и през ум не и минаваше да прави завещание.Освен това,дори и да е вярно,за толкова много години все щяхме да разберем-Ванга споделяше всичко със сестра си,а и градът е малък,все някой щеше да знае и да каже,но нямаше такъв.

Когато прочетох документа бях смаяна първо от неграмотно съставения текст.Не беше нужно да съм юрист,защото всеки средно интелигентен човек щеше да забележи,че завещанието изобилства със сериозни, „порочни”грешки още в началото-над текста нямаше никакви обозначения според съдебната практика -нито за платена нотариална такса,без която регистрацията е невъзможна,нито пък в кой том и на коя страница е вписано регистрираното завещание,а ето и самият текст:

„Днес,/6/шести септември 1984 г.във вилата в местността Рупите,землището на гр.Петрич,пред мен Иван Пеков Павлов,Петрички районен съдия се яви лицето Вангя Пандева Гущерова от гр.Петрич,лично позната,притежаваща личен паспорт серия ШХ № 088815/издаден на 26.03.1953 г. от МВР/Министерство на вътрешните работи-б.а./,гр.Петрич и свидетелите Стоил Ставрев Божиков и Кирил Янакиев Янкулов,двамата от Петрич,лично познати.

След като разпитах молителката за нейната последна воля и след като се убедих,че разбира смисъла и значението на акта,който върши и е в пълно съзнание ми заяви:”Аз,Вангя Пандева Гущерова/Леля Ванга/ от гр.Петрич,в знак на признателност и уважение към БКП/Българската комунистическа партия-б.а./ и Народната власт, за грижите и вниманието проявени и проявявани към мен,желая да завещая на Българската държава цялото си имущество/недвижимо,движимо,спестовни влогове и ценности,които притежавам/.

Затова завещавам горепосоченото имущество изцяло на българската държава.

Тарифната оценка на имота възлиза на ……../няма цифри-б.а./.

Във връзка със завещанието желанието ми е-по преценка на съответните държавни органи,моето жилище,находящо се в гр.Петрич,ул.”Опълченска”№10,заедно с вещите намиращи се в него,да се учреди в музей,а със средствата от спестовните влогове и други ценности,да се изгради детско заведение носещо моето име.

Горното нотариално завещание написах лично аз, Петричкият районен съдия, в присъствието на завещателката и свидетелите,след което и го прочетох,а завещателката отново заяви,че това е последната и воля,след което завещанието се подписа от нея,от свидетелите и от мен,районният съдия.

Завещателка:Поради слепота завещателката не се подписа,а положи палец и завещанието се извърши във вилата,в местността Рупите Свидетели: 1./подпис/Стоил Божиков

2./подпис/Кирил Янкулов

Районен съдия:/п/Иван Павлов

Вярно с оригинала при Петричкият районен съд .

Адм.Секретар:/п/не се чете-б.а./

За да не обременявам читателя със сложната специфика на нотариалните изисквания,ще спомена само някои от най-фрапиращите грешки,които да дадат представа, защо смятам този документ за неверен и недействителен:най-напред,когато завещателят е инвалид/в случая сляп/,задължително изискване е,когато той се подписва/слага палец/да заяви от първо лице защо и как се подписва,т.е.”Аз,тъй като съм сляп,полагам палец…”,а е неприемливо и незаконно,това да констатира съставящият документа,в случая съдията:”Поради слепота завещателката положи палец”.Този специален текст в закона е измислен не случайно,а за да няма фалшификации.Завещателят лично трябва да потвърди,че е съгласен с прочетения му преди това текст и го доказва със специфичния си подпис. Дори да нямаше никакви други грешки освен тази ,законът дава категорично право документът да бъде обявен за нищожен.

След това,в личните данни на Ванга липсва прословутия ЕГН/единен граждански номер/,без който не може да се завери документа; датите освен с цифри не са изписани и с думи,каквото е изискването; не се обяснява защо това завещание е съставено извън кантората на съдията; Ванга завещава „жилището” си,а такъв термин не съществува в правния мир-то се описва-къща ли е,апартамент ли е, на колко етажа,с колко стаи,с каква квадратура, с какви съседни имоти граничи и т.н.,пише се и стойността на имота,каквато тук липсва; движимото имущество се описва,спестовните влогове се описват-какви са-валутни,невалутни и колко са,описват се и ценностите едно по едно-какво представляват като предмет,от какъв материал са изработени и колко струва всяко поотделно. Както казах,такъв опис не съществува.

И сега идва ред на още по-фрапиращи грешки:От 1990 г.в нашата конституция е премахната Българската комунистическа партия,премахната е и „народната власт,при това положение на кого е дарението?А горката ми леля,толкова си изпати и от партията и от народната власт,че дори и насън не и е идвало наум да ги „дарява”.Тя беше сляпа,но не беше ненормална!Напомням само,че през 60-те години на миналия век, е имало решение да бъде изселена в трудово-възпитателен лагер като вредна за комунистическата идеология,затова е трудно,направо невъзможно за вярване,че ще прави завещание на своите мъчители.Това изречение е написано,само за да се придаде автентичност на документа,в стила от 1984 г. Освен това да дариш имота си на „държавата”,което е едно общо понятие,също не хваща вяра-не пише кой ще я представлява тази държава,коя институция и т.н и т.н.

Невярно е името и паспортните данни на моята леля.Този,който е писал това завещание не е знаел подробности и затова здраво се е изложил.Най-напред името на моята леля беше „Вангелия”,а не „Вангя”.Вангя е умалителното име на Вангелия,използвано само в Македония.У нас това име се произнася като „Ванга”.Но не е логично да се казваш Мария,а в паспорта ти да се впише Маша и то,както се произнася в съседна държава.Името на моята леля категорично е Вангелия-помня още от детските си години,че така беше записано в паспорта и.За съмненията ми в паспортните данни от 1953 г.вече писах.Писах и че архивът е унищожен и не може да се направи справка. Най-смешното в това завещание е,че Ванга сама нарича себе си „леля Ванга”.Нескопосана работа.Но кой го е писал това завещание?

На 18 август 1996 г., друг столичен вестник публикува свое разследване,в което се казва:”Завещанието е изготвено от районният прокурор на Петрич Димитър Вълчев преди четири години/1992-б.а./Възможно е,то да е било допълнено след създаването на фондация Ванга”.Както се казва,без коментар.

Веднага след като видяхме това завещание,майка ми,като единствена и законна наследница на сестра си, заведе дело за оспорване през 1997 г.в София.След като сами установихме някои от нелепите грешки,без да сме юристи,разчитахме ,че съдът съвсем компетентно ще отсъди кой е прав.Наехме адвокат и след като се насрочи първото дело, се започна един продължителен маратон из съдебните зали,за който просто не искам да си спомням.В интерес на истината трябва да призная,че на по-ниските нива в съдебната структура-в см.районен и градски съд,магистратите категорично ни присъждаха правото на наследници.Държавата обаче,в лицето на тогавашния министър на финансите Муравей Радев,непрекъснато обжалваше тези решения чрез ведомствените си адвокати и правеше какви ли не „акробатически номера”,само и само делото да се протака или решенията да се оставят без движение.Неочакван удар дойде и от нашият адвокат.През януари 2000 г.,когато майка ми ми гостуваше,той се появи в дома ми и най-изненадващо заяви,че се отказва от делото,както и да ни представлява.Не поиска да даде никакви обяснения,чувстваше се неудобно от погледа на майка ми и след като подписахме нужните книжа,побърза да напусне дома ми,сякаш някой го гонеше по петите.Когато се посъвзехме,наехме друг адвокат и така стигнахме до Върховния съд.През цялото време вестниците публикуваха изявления на членове на фондацията,които призоваваха съда,да присъди правото на тях,позовавайки се на „законното” завещание.И Върховният съд присъди:въпреки решенията на предишните инстанции в наша полза,в началото на 2001 г.излезе с окончателно решение,че къщата на Ванга в Петрич е собственост на фондацията,а ние нямаме право повече да обжалваме това решение.

Майка ми преживя най-тежко огромната несправедливост и се разболя от левкемия.Уплашени и загрижени за здравето и,залисани в безкрайните посещения в болнични заведения,пропуснахме 6-месечния срок,в който можехме да заведем дело срещу държавата в Страсбург.Аз приех пълномощията от майка си,за да продължа да водя дела,но не проявих голям ентусиазъм,защото нямах голяма надежда,че ще мога да променя нещата,затова не продължих.Майка ми почина рано сутринта на 25 октомври,същата година,безкрайно разочарована от правосъдието и с увереността,че през последните години сме пребивавали в ада.

В „завещанието” на Ванга има още едно изречение,което не трябва да остава без внимание:моята леля,дори и да приемем,че завещанието е нейно, е пожелала с парите от спестяванията и,да се построи детска градина носеща нейното име.Обаче сметките и отдавна бяха изпразнени.Допреди една-две години, още се водеха безкрайни спорове между фондацията и общината в Петрич, къде са отишли тези пари,в кои банки са били и кой ги е премествал или присвоил.За да излезе от конфузната ситуация общината реши въпроса кардинално:в с.Рупите,намиращо се до едноименната местност,има стара детска градина,построена през 1974 г.От „Здравец”тя беше преименувана на „Ванга” и така беше изпълнена волята на моята леля,без да се похарчи нито един лев.

Сега в Петрич,поне както пише във вестниците, текат усилени строителни работи по ремонта на къщата на Ванга,за да може час по-скоро да бъде открит музеят.Ремонта се прави с пари отпуснати от общината.Уличката пред къщата е преименувана от „Опълченска” на „Ванга”.В градината има засадени теменужки и трева.Няма ги само храстите със сини рози,които моята леля обожаваше,защото никой от организаторите не знае,че е имала такива цветя.Нито пък къде са били засадени.Това е един рядък сорт ароматни и много красиви небесносини рози,които леля ми получи от Холандия през 80-те години,засади ги и след като се прихванаха се грижеше за тях като за малки деца,а всеки който ги видеше им се възхищаваше.До ден днешен не съм виждала никъде другаде такива рози.

В управата на музея,заедно с представителите на общината ще участват и членове на фондацията.Местните хора следят с любопитство какво ще се случи по-нататък,защото станаха свидетели на немалко скандали,предизвикани все от членовете и-кой знае,може пък сега да има разправии кой да прибира парите от входните такси.Когато се срещам с петричани,някои от тях споделят,че не чакат толкова да има музей,колкото възмездие за всички,които съсипаха живота,името и авторитета на Ванга.Други пък са забелязали,че на Рупите,точно пред вратата на къщичката и,по необясними причини е изсъхнала голямата стара топола, която моята леля обичаше и си почиваше под сянката и.Те виждат в това красноречив знак,че заедно с Ванга си е отишло и всичко автентично свързано с нея.

…защото Бог ще изведе на съд

всяка работа и всичко тайно-

било то добро,било лошо.

Екл.12:13-14