Между язовирната стена и наводнението: „Студена“ пълна, рискът остава надолу по течението на Струма.
Язовир „Студена“ навлезе в поредната си критична фаза, този път не заради недостиг, а заради излишък на вода. При наличен обем от 24,56 млн. куб. м – над 97% от максималния капацитет – операторът ВиК–Перник започна контролирано изпускане от 0,8 куб. м в секунда, опитвайки се да овладее нарастващия приток, който в момента достига около 2 куб. м в секунда. На хартия ситуацията изглежда управляема, но числата показват друго – дори с включеното изпускане язовирът продължава да се пълни, макар и по-бавно, което поставя под съмнение ефективността и навременността на предприетите мерки.
Проблемът не е толкова в самото решение за изпускане, колкото в момента, в който то се случва. При почти изчерпан буфер за поемане на нови водни количества всяко по-сериозно валежно събитие може да наложи рязко увеличаване на разхода. Именно тук рискът се прехвърля надолу по течението на река Струма – към Батановци и близките населени места, където вече се видя колко крехка е защитата. Пропукването на дига и достигането на водата на метри от домовете в махала „Андрейна“ показаха, че речната инфраструктура не е подготвена да поеме допълнително натоварване, дори при „контролирани“ режими.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Максимален капацитет на яз. „Студена“ | 25,2 млн. куб. м |
| Текущ воден обем | 24,558 млн. куб. м |
| Степен на запълване | ~97,4% |
| Среден приток | 2020 л/сек (2,02 m³/сек) |
| Основен разход | 581 л/сек (0,581 m³/сек) |
| Контролирано изпускане | 0,800 m³/сек |
| Общ разход (вкл. изпускане) |
Временното спиране на изпускането заради критичната ситуация при Батановци бе логично и неизбежно, но самият факт, че управлението на язовира се оказва в пряка зависимост от състоянието на компрометирани диги, разкрива по-дълбок системен проблем. Вместо превантивно и плавно разтоварване при нарастващ приток, управлението отново влиза в реактивен режим – между риска от преливане и риска от наводнение. Липсата на публично комуникирани сценарии за развитие на ситуацията – какъв приток би наложил по-голямо изпускане и какви са безопасните граници за реката – допълнително засилва усещането за управление „на ръба“.
Случаят с „Студена“ отново поставя на дневен ред въпроса за дългосрочното планиране. Само преди няколко години язовирът беше символ на водна криза и режим, а днес – на почти преливащ водоем. Двете крайности сочат един и същ дефицит: липса на устойчива стратегия, която да балансира между сигурността на водоснабдяването, безопасността на инфраструктурата и защитата на хората по течението. В момента ситуацията е формално под контрол, но с минимален резерв за грешки – и това я прави по-скоро предупреждение, отколкото успокоение.
Be the first to leave a review.









