Медийната каста се разпада
-
- януари 7, 2026
България е в поредната си политическа буря, но истинският ураган отдавна вилнее другаде – в медиите. И не, проблемът не е, че „няма пари“. Пари има. Няма журналистика.
Скандалът, истерията и публичното реване се превърнаха в заместител на анализ. Егоцентрични водещи, които бъркат ефира с личен фейсбук профил, решиха, че са фактори, институции и морални компаси едновременно. А всъщност са просто добре платени говорители на нечии интереси, облечени като „гражданска позиция“.
В регионалните медии картината е още по-плачевна. Там „журналистът“ знае всичко, познава всички, говори на „ти“, донася в полицията и получава СМС-и с имена на престъпници 30 минути преди бюлетина. Това не е разследване, това е куриерска услуга. Няма мисъл, няма контекст, няма въпроси „защо“ и „как“. Само „кой, къде, кога“ – и то ако е кърваво.
Думи като здравеопазване, образование, икономика, демография, малък бизнес са изгонени от дневния ред. Не носят рейтинг. Не носят хонорари. По-лесно е да оплюеш конкурента, да изкараш някого „враг на народа“ или да изцедиш поредната драма до последната капка.
Националните медии не са по-различни – просто опаковката е по-скъпа. Там вече няма кой да плаща по 20–30 хиляди лева заплати, защото YouTube и социалните мрежи убиха телевизионния монопол. Влиянието се разпадна. А без влияние няма и страх.
И сега – стачки. Областни кореспонденти щели да стачкуват за пари.
За какво, точно?
За два репортажа на месец как спасителното куче обича пилешки кокали?
За дежурното включване „на живо“, в което няма нито новина, нито смисъл?
Свободният пазар идва. И той е безпощаден.
Ще оцелеят кадърните.
Останалите ще открият, че журналистиката не е пожизнена рента, а професия с изисквания.
Медийната криза няма да се реши с още пари.
Ще се реши, когато егото отстъпи място на експертизата,
когато микрофонът спре да бъде оръжие за лични войни
и отново стане инструмент за обществен смисъл.
Време е.
По трудния начин.
Be the first to leave a review.
